Руска медия: Кой е по-малко готов – Балканите за членство в ЕС или блокът да ги интегрира?
Срещата на върха на Европейския съюз в София не е измежду основните тематики на днешните съветски всекидневници. В някои от тях тя даже напълно отсъства. От главните съветски вестници по-голямо внимание й обръща само деловият "Комерсант ".
В преписка на балканския сътрудник на ежедневника Генадий Сисоев се отбелязва, че срещата на върха Европейски Съюз - Западни Балкани в София е била първата по тази тематика от 15 години и основният й смисъл е бил да показва връщането на Евросъюза в района. Лидерите на Европа в действителност обрисуваха европейска вероятност за балканските си сътрудници, само че не показаха съответна дата за приемането в Европейски Съюз на нито една от страните.
Така обещанието, обещано още през 2003 година в Солун, за приемане на всички балкански страни в Европейски Съюз се оказа изпълнено единствено отчасти. Главното в Софийската декларация, отбелязва съветският вестник, е потвърждаването на европейската вероятност за Западните Балкани. Единствено ръководителят на Европейския парламент Антония Таяни, и то единствено устно, обнадежди Сърбия и Черна гора, че може да бъдат признати до края на 2025 година
Общият метод на Европейски Съюз към казуса бе систематизиран от еврокомисаря по разширението Йоханес Хан. "Всички страни в района имат равна европейска вероятност и изходна позиция, само че напредъкът на всяка от тях е самостоятелен и зависи от скоростта на придвижването им към Европа ", сподели той, представен от "Комерсант ".
Авторът акцентира и скептицизма по въпроса на френския президент Еманюел Макрон, който означи, че Балканите хвърлиха котва в Европа, само че към всяко ново уголемение Европейски Съюз подхожда деликатно. Този метод значително се изяснява с преситеността на Европейски Съюз от предходните разширения и със спада на готовността на европейците да одобряват нови членове в своите редици.
Вестникът показва и резултати от последни анкети, съгласно които 47 на 100 от жителите на Европейски Съюз са срещу приема на "новобранци ", а единствено 42 на 100 са за. Преди 15 години, по време на Солунската среща на върха, картината бе диаметрално противоположна.
"С оглед на сходни настроения в страните-членки, би било нереално да се съгласува по-конкретна декларация, - съобщи пред "Комерсант " дипломатически източник, осведомен с подготовката на софийската среща на върха. - Добре е, че взаимната декларация въпреки всичко бе призната, освен това европейската вероятност за Балканите в него е ясно обозначена, а това бе и основната цел на българското председателство. "
"Комерсант " отбелязва и още един сериозен проблем, с който се сблъскаха уредниците. В навечерието на срещата испанският министър председател Мариано Рахой разгласи, че няма да седне на една маса с водачите на Косово, което Мадрид не признава за обособена страна. А някои страни от Европейски Съюз, които също не признават косовската самостоятелност, не се съгласиха с плана за декларация, в който Косово се посочваше паралелно с останалите балкански страни.
Компромис въпреки всичко беше открит: Рахой не пристигна на формалната вечеря, а на самата среща в НДК изпрати непрекъснатия представител на Испания в Европейски Съюз. В текста на декларацията формулировката балканските страни бе сменена с балканските сътрудници. А на табелките пред участниците във форума бяха изписани единствено имената им, без длъжностите и държавната принадлежност, отбелязва съветският ежедневник.
"Неопределеността на периодите за интеграция и сериозното стягане на условията към претендентите пораждат въпроса кой през днешния ден е по-малко подготвен: балканските страни за влизане в Европейски Съюз или самият Евросъюз да интегрира Балканите, - споделя пред "Комерсант " един от балканските участници в срещата на върха. - Разумна опция за страните от района обаче няма. Важно е, че Балканите въобще се върнаха в дневния ред на Евросъюза. "
За това, че Балканите ще останат и отсега нататък в европейския дневен ред, обявиха представителите на Хърватия, която ще ръководи Европейски Съюз през 2020 година Следващата среща на върха ЕС-Балкани ще бъде тогава в Загреб, показва съветският ежедневник.
В преписка на балканския сътрудник на ежедневника Генадий Сисоев се отбелязва, че срещата на върха Европейски Съюз - Западни Балкани в София е била първата по тази тематика от 15 години и основният й смисъл е бил да показва връщането на Евросъюза в района. Лидерите на Европа в действителност обрисуваха европейска вероятност за балканските си сътрудници, само че не показаха съответна дата за приемането в Европейски Съюз на нито една от страните.
Така обещанието, обещано още през 2003 година в Солун, за приемане на всички балкански страни в Европейски Съюз се оказа изпълнено единствено отчасти. Главното в Софийската декларация, отбелязва съветският вестник, е потвърждаването на европейската вероятност за Западните Балкани. Единствено ръководителят на Европейския парламент Антония Таяни, и то единствено устно, обнадежди Сърбия и Черна гора, че може да бъдат признати до края на 2025 година
Общият метод на Европейски Съюз към казуса бе систематизиран от еврокомисаря по разширението Йоханес Хан. "Всички страни в района имат равна европейска вероятност и изходна позиция, само че напредъкът на всяка от тях е самостоятелен и зависи от скоростта на придвижването им към Европа ", сподели той, представен от "Комерсант ".
Авторът акцентира и скептицизма по въпроса на френския президент Еманюел Макрон, който означи, че Балканите хвърлиха котва в Европа, само че към всяко ново уголемение Европейски Съюз подхожда деликатно. Този метод значително се изяснява с преситеността на Европейски Съюз от предходните разширения и със спада на готовността на европейците да одобряват нови членове в своите редици.
Вестникът показва и резултати от последни анкети, съгласно които 47 на 100 от жителите на Европейски Съюз са срещу приема на "новобранци ", а единствено 42 на 100 са за. Преди 15 години, по време на Солунската среща на върха, картината бе диаметрално противоположна.
"С оглед на сходни настроения в страните-членки, би било нереално да се съгласува по-конкретна декларация, - съобщи пред "Комерсант " дипломатически източник, осведомен с подготовката на софийската среща на върха. - Добре е, че взаимната декларация въпреки всичко бе призната, освен това европейската вероятност за Балканите в него е ясно обозначена, а това бе и основната цел на българското председателство. "
"Комерсант " отбелязва и още един сериозен проблем, с който се сблъскаха уредниците. В навечерието на срещата испанският министър председател Мариано Рахой разгласи, че няма да седне на една маса с водачите на Косово, което Мадрид не признава за обособена страна. А някои страни от Европейски Съюз, които също не признават косовската самостоятелност, не се съгласиха с плана за декларация, в който Косово се посочваше паралелно с останалите балкански страни.
Компромис въпреки всичко беше открит: Рахой не пристигна на формалната вечеря, а на самата среща в НДК изпрати непрекъснатия представител на Испания в Европейски Съюз. В текста на декларацията формулировката балканските страни бе сменена с балканските сътрудници. А на табелките пред участниците във форума бяха изписани единствено имената им, без длъжностите и държавната принадлежност, отбелязва съветският ежедневник.
"Неопределеността на периодите за интеграция и сериозното стягане на условията към претендентите пораждат въпроса кой през днешния ден е по-малко подготвен: балканските страни за влизане в Европейски Съюз или самият Евросъюз да интегрира Балканите, - споделя пред "Комерсант " един от балканските участници в срещата на върха. - Разумна опция за страните от района обаче няма. Важно е, че Балканите въобще се върнаха в дневния ред на Евросъюза. "
За това, че Балканите ще останат и отсега нататък в европейския дневен ред, обявиха представителите на Хърватия, която ще ръководи Европейски Съюз през 2020 година Следващата среща на върха ЕС-Балкани ще бъде тогава в Загреб, показва съветският ежедневник.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ