Блясък и нищета на заключителните документи от международните форуми
Срещата на върха на АТИС в Сан Франциско, чието главно събитие беше срещата на водачите на Китай и Съединените щати, чисто официално трябваше да приключи с финален документ, отразяващ общите, без значение какви, подходи на всички участващи страни - от Съединените щати до Русия - до актуалната обстановка, районни и световни проблеми.
Тя приключи с подобен документ, който се трансформира в претенциозно наречената Декларация на Златната врата, по името на структурата, с която Джо Байдън театралничи пред Си Дзинпин. Слоганът на форума е не по-малко „ параден “: „ Създаване на стабилно бъдеще за всички “.
Нека създадем спогодба незабавно: Русия е удовлетворена от всичко в тази декларация и вицепремиерът Алексей Оверчук, който управлява нашата делегация, към този момент сподели това.
Между другото, равнището на това посланичество демонстрира не толкоз нашата „ изолираност “, измислена от американска страна, а по-скоро отношението на Москва към сходни безусловно безсмислени събирания от известно време насам. Освен това нашият интерес е тъкмо в тази празнина.
Защото Вашингтон се оказа в същинска изолираност в Сан Франциско, като беше заставен да съобщи антируската си специфичност настрана от останалите участници. И, апропо, той го направи, от своята „ камбанария “, извънредно несполучливо.
Връзката на украинския спор с отрицателните трендове в световната стопанска система и влошаващата се продоволствена рецесия, са обект на американски „ крокодилски сълзи “, както и същите тези „ мюсюлмански членове на АТИС “, които оказват „ сериозен напън “ върху Съединените щати, без които декларация въобще нямаше да се случи, прочетете го по собствен метод. Като Вашингтон да поеме отговорност както за стопанската система, по този начин и за храната, тъй като тези страни нямат подозрение по отношение на американския интерес и присъединяване в украинския спор.
Иначе нямаше да упорстват уредниците да отстранен рецензиите към Русия под опасността да не подпишат. И дано отбележим: Съединени американски щати пуснаха колата на задна скорост тук, макар че очевидно ухажваха задграничните делегации с обичаните си средства за шантаж и подкупи, само че те не проработиха. Дори на американска земя. Наистина, времената се трансформират!
Можеше да приключим до тук, тъй като всъщност няма какво повече да пишем за резултатите. Но е належащо да се изясни за какво тъкмо НЯМА НИЩО.
Първо, такива резултати, изпълнени в лиричния и доверчив дух на „ за всичко положително - против всичко неприятно “, не провокират нищо друго с изключение на усмивка: седнахме, поговорихме и тръгнахме по разнообразни пътища. Всичко остана при тях. С изключение още веднъж на уредниците, които бяха мъчително, само че признателно ударени по носа за разноските си.
Второ, и това към този момент е съществено. Такива заявления имат право на живот или в един в действителност единен свят, споен дружно от общественост на ползи, само че това явно ВСЕ ОЩЕ не е нашият случай. Или в един еднополюсен свят на тирания, в който хегемонът свирна – и всички се подредиха и подредиха. Но това не е нашият случай ВЕЧЕ: и да се свири - и да не се свири, в отговор идва към този момент известие през стиснати зъби, към този момент безшумно и със съблюдаване на приличието, само че началото на неприятностите е очевидно.
Най-важното е за какво такива нелепости: отвън обединен международен ред с ясна подчиненост, сходни стремежи са неизпълними. Те заявяват общественост, само че в реалност всичко е настрана и всеки има нещо в джоба си. И всеки ще пояснява резултатите по собствен метод и ще ги развива в собствен интерес.
Това е като „ италианска стачка “: ние работим по разпоредбите, само че такава работа прави живота неосъществим. Или Съветът за сигурност на Организация на обединените нации, където когато има тирания, Съединените щати ръководят, даже когато нямат право на несъгласие.
Колкото по-малко конкретика се заменя с общи думи, толкоз по-широко е „ пространството на единодушие “ в смисъл на формулировки, употребявани по този начин, че да не обидят никого или да предизвикат демарш. Крайният резултат е нищо. Точно това се случи.
За да не станем като създателите на документа, дано подкрепим нереалните разсъждения с конкретика. Първо три образеца - характерни оксиморони. Първо:
" Ние... се ангажираме още веднъж да работим за стабилно ръководство на селското, горското, морските и рибните запаси... и подчертаваме връзките сред отворено, приобщаващо земеделие и хранителни системи, изменението на климата и сигурността на храните и храненето. "
„ Устойчивото “ ръководство на ресурсите е, извинете, формулата на Доналд Ръмсфелд-Артър Цебровски: „ Държавите, които поддържат глобализацията, одобряват западните полезности и трансферират своите естествени ресурси; тези, които не са съгласни, са подложени на цветни революции и същото. ”
Не по положителния, а по неприятния метод. В рамките на „ устойчивостта “, която в действителност е несъвместима с развиването, защото развиването е априори неравновесен, несиметричен и неустойчив развой, безспорната „ резистентност “ се среща единствено в гробището. Питаме се какви ли не „ агрохранителни системи “ може ли да има?
Има единствено една система и незапомнящата се „ Черноморската самодейност “ ясно очерта нейния вектор: Западът се нуждае от храна повече от разрастващите се страни.
Спомням си, че делегацията от африкански „ миротворци “, водена от президента на Южна Африка в Санкт Петербург, се обърна към Владимир Путин, само че западните водачи би трябвало да зададат тези въпроси.
Втори образец:
" Ще ускорим цифровата промяна и ще си сътрудничим, с цел да улесним потока от данни и да укрепим доверието на бизнеса и потребителите в цифровите транзакции, в това число посредством съдействие по отношение на регулаторните подходи към интернет и цифровата стопанска система, както и отбраната на потребителите и цифровата дискретност. "
И смях, и грях! „ Сътрудничеството в регулаторните подходи “ с общи правила на играта, западни, несъмнено, изключва „ конфиденциалността “ на потребителите и въобще всякаква дискретност като такава. Не е ли по този начин, читателю?
Трето. „ Принципи за консолидиране на приобщаването и устойчивостта в комерсиалните и капиталовите политики “, съчетани с апел за промяна на СТО, като най-малко признание, че международната икономическа система е терариум, в който единодушието е единствено в лозунгите, а в живота – „ тайгата е законът, мечката е стопанин! " И могат да се дадат доста сходни образци.
Изводът е елементарен: няма съдействие, 90% от които приказват за това. Има гневен клинч на ползи, в който изобретателите на лозунги се препъват на всяка крачка и като дават отговор на въпроси, като че ли напълно не помнят, че става дума за съдействие. Някои неща в действителност наподобяват на „ фройдистки пропуски “.
Ще продължим и ще насърчим напъните за утрояване на потенциала за възобновима сила... Признаваме, че стопанските системи се нуждаят от повече старания за ускорение на прехода към чиста, устойчива, обективна, налична и приобщаваща сила по разнообразни способи, в сходство с световните проекти за нулева въглеродност /неутралност на въглеродните излъчвания до или към средата на века, като в същото време се вземат поради най-новите научни разработки и разнообразни вътрешни условия.
Ето един букет! " Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) " - същите тези " възобновими източници " - са в положение да обезпечат сила на не повече от 500 милиона души, даже в границите на прословутата " енергийно ефикасна " цивилизация.
Да се отстрани обичайна сила значи да се подпише ангажимент към Малтус в неговата модерна интерпретация за коренно, а точно до 0,5 милиарда, понижаване на популацията. Тоест – елитът, новоизпечените „ патриции ” и неелитните, т.е. прислужниците на елита. Никой различен.
Тогава ще има задоволително възобновими енергийни източници, като се има поради, че „ не-елитът “, който в проекцията на „ антропологичния преход “, подкрепена през 2018 година от Института в Санта Фе, ще бъдат „ untermenschen “ спуснати до архаизъм и една електрическа крушка ще им стигне за бараката, в която живеят.
„ Последните научни разработки “ не анулират фундаменталното опълчване на фундаменталната просвета на всевъзможен „ намаляващ “ сърбеж, който, както се показва в заключението на Президиума на Руската академия на науките от 16 март 2004 година в отговор на искане от президента и държавното управление на Русия, „ няма научна основа “.
Това изказване се основава на добре познатото научно умозаключение, че в границите на актуалната софтуерна конструкция растежът и още повече развиването са правопропорционални на излъчванията. Без излъчвания развиването върви обратно и се трансформира в регресия и деградация.
Колкото и да изскача от гащите си някой си Клаус Шваб, рекламирайки „ четвъртата индустриална гражданска война ” в пакет с концлагер на „ великото пренастройване ”, светът пред нея е като противоположен ход от Бомбай към Лондон.
Освен в случай че, несъмнено, не вземем „ островите на напредъка “ за „ патрициите “, а междинната температура в болничното заведение. „ Зелените измамници “ схващат това и „ подреждат сламки “, като включват във всички „ климатични “ документи наредбата, че неналичието на научни доказателства не е индулгенция за деиндустриализацията. Но ние приказваме за суверенитет. Или не?
А това е просто виц и гпялна да се чете по този метод за крайната цел на намаляването на парниковите газове, както е написано в окончателния документ: „ нулеви излъчвания / въглеродна индиферентност “. Това трик е да заблудите " плебса " - вас и мен - въртейки го на пръста си.
Въглеродната индиферентност не е нулеви излъчвания. Това е позитивен баланс с превишението на усвояването им от естествената среда над излъчванията. Освен излъчванията има и асимилиране, а с изключение на него има и 16-тия принцип от главната декларация от Рио, които в този момент желаят категорично да се „ изчистят “, тъй като там написа, че не всеки понижава и заплаща за излъчванията, а единствено замърсителите.
Тоест тези, чиито излъчвания надвишават абсорбцията. И с цел да избегнем спекулациите, има единствено шест такива страни, пет действителни, отпред с Русия (също Канада, Бразилия, Австралия и Нова Зеландия) плюс Швеция заради операции със статистиката.
Е, споменаването на „ нездравословното влияние на корупцията върху икономическия напредък и развиване “ е искрено смешно. Както животът е форма на битие на протеинови тела, която обаче в този момент се слага под подозрение от някои, по този начин и корупцията е форма на битие на капитализма.
Връзката е като сред изсечената гора и стърготини, огън и пушек и така нататък Едното не може да съществува без другото.
В последна сметка какво имаме? Срещата на върха на АТИС, както и доста други сходни многостранни събития, не са метод за решение на международни проблеми, тъй като те се вземат решение в процеса на световна конкуренция въз основата на салдото, а не на демагогията на положителните пожелания.
Това е събиране на „ уважавани хора “, които би трябвало да приказват между тях по избрани въпроси, без да притеглят доста внимание и да се маскират като интернационално присъединяване. И окончателните документи се сформират нещо сходно.
Пише се обобщение от страница и половина, след което щедро се напръсква със словесна „ вода “, с цел да се разделят, размажат в текста и да създадат невидими за необятното внимание съдържателните елементи, които нормално са непредставими. Така си живеем. И до момента в който е по този начин, за обединяване не може да се приказва. Чисто празнословие.
Или, както във вица от един храбър руски филм, „ звук от орехи “. Както един път написа Никълъс Хагър, изтъкнат откривател на процесите в сянка, „ единният международен стандарт “ се въплъщава от „ господството на преобладаващата цивилизация “. И нищо друго. Следователно, с цел да се обедините, учи класикът, първо би трябвало да се разедините.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Тя приключи с подобен документ, който се трансформира в претенциозно наречената Декларация на Златната врата, по името на структурата, с която Джо Байдън театралничи пред Си Дзинпин. Слоганът на форума е не по-малко „ параден “: „ Създаване на стабилно бъдеще за всички “.
Нека създадем спогодба незабавно: Русия е удовлетворена от всичко в тази декларация и вицепремиерът Алексей Оверчук, който управлява нашата делегация, към този момент сподели това.
Между другото, равнището на това посланичество демонстрира не толкоз нашата „ изолираност “, измислена от американска страна, а по-скоро отношението на Москва към сходни безусловно безсмислени събирания от известно време насам. Освен това нашият интерес е тъкмо в тази празнина.
Защото Вашингтон се оказа в същинска изолираност в Сан Франциско, като беше заставен да съобщи антируската си специфичност настрана от останалите участници. И, апропо, той го направи, от своята „ камбанария “, извънредно несполучливо.
Връзката на украинския спор с отрицателните трендове в световната стопанска система и влошаващата се продоволствена рецесия, са обект на американски „ крокодилски сълзи “, както и същите тези „ мюсюлмански членове на АТИС “, които оказват „ сериозен напън “ върху Съединените щати, без които декларация въобще нямаше да се случи, прочетете го по собствен метод. Като Вашингтон да поеме отговорност както за стопанската система, по този начин и за храната, тъй като тези страни нямат подозрение по отношение на американския интерес и присъединяване в украинския спор.
Иначе нямаше да упорстват уредниците да отстранен рецензиите към Русия под опасността да не подпишат. И дано отбележим: Съединени американски щати пуснаха колата на задна скорост тук, макар че очевидно ухажваха задграничните делегации с обичаните си средства за шантаж и подкупи, само че те не проработиха. Дори на американска земя. Наистина, времената се трансформират!
Можеше да приключим до тук, тъй като всъщност няма какво повече да пишем за резултатите. Но е належащо да се изясни за какво тъкмо НЯМА НИЩО.
Първо, такива резултати, изпълнени в лиричния и доверчив дух на „ за всичко положително - против всичко неприятно “, не провокират нищо друго с изключение на усмивка: седнахме, поговорихме и тръгнахме по разнообразни пътища. Всичко остана при тях. С изключение още веднъж на уредниците, които бяха мъчително, само че признателно ударени по носа за разноските си.
Второ, и това към този момент е съществено. Такива заявления имат право на живот или в един в действителност единен свят, споен дружно от общественост на ползи, само че това явно ВСЕ ОЩЕ не е нашият случай. Или в един еднополюсен свят на тирания, в който хегемонът свирна – и всички се подредиха и подредиха. Но това не е нашият случай ВЕЧЕ: и да се свири - и да не се свири, в отговор идва към този момент известие през стиснати зъби, към този момент безшумно и със съблюдаване на приличието, само че началото на неприятностите е очевидно.
Най-важното е за какво такива нелепости: отвън обединен международен ред с ясна подчиненост, сходни стремежи са неизпълними. Те заявяват общественост, само че в реалност всичко е настрана и всеки има нещо в джоба си. И всеки ще пояснява резултатите по собствен метод и ще ги развива в собствен интерес.
Това е като „ италианска стачка “: ние работим по разпоредбите, само че такава работа прави живота неосъществим. Или Съветът за сигурност на Организация на обединените нации, където когато има тирания, Съединените щати ръководят, даже когато нямат право на несъгласие.
Колкото по-малко конкретика се заменя с общи думи, толкоз по-широко е „ пространството на единодушие “ в смисъл на формулировки, употребявани по този начин, че да не обидят никого или да предизвикат демарш. Крайният резултат е нищо. Точно това се случи.
За да не станем като създателите на документа, дано подкрепим нереалните разсъждения с конкретика. Първо три образеца - характерни оксиморони. Първо:
" Ние... се ангажираме още веднъж да работим за стабилно ръководство на селското, горското, морските и рибните запаси... и подчертаваме връзките сред отворено, приобщаващо земеделие и хранителни системи, изменението на климата и сигурността на храните и храненето. "
„ Устойчивото “ ръководство на ресурсите е, извинете, формулата на Доналд Ръмсфелд-Артър Цебровски: „ Държавите, които поддържат глобализацията, одобряват западните полезности и трансферират своите естествени ресурси; тези, които не са съгласни, са подложени на цветни революции и същото. ”
Не по положителния, а по неприятния метод. В рамките на „ устойчивостта “, която в действителност е несъвместима с развиването, защото развиването е априори неравновесен, несиметричен и неустойчив развой, безспорната „ резистентност “ се среща единствено в гробището. Питаме се какви ли не „ агрохранителни системи “ може ли да има?
Има единствено една система и незапомнящата се „ Черноморската самодейност “ ясно очерта нейния вектор: Западът се нуждае от храна повече от разрастващите се страни.
Спомням си, че делегацията от африкански „ миротворци “, водена от президента на Южна Африка в Санкт Петербург, се обърна към Владимир Путин, само че западните водачи би трябвало да зададат тези въпроси.
Втори образец:
" Ще ускорим цифровата промяна и ще си сътрудничим, с цел да улесним потока от данни и да укрепим доверието на бизнеса и потребителите в цифровите транзакции, в това число посредством съдействие по отношение на регулаторните подходи към интернет и цифровата стопанска система, както и отбраната на потребителите и цифровата дискретност. "
И смях, и грях! „ Сътрудничеството в регулаторните подходи “ с общи правила на играта, западни, несъмнено, изключва „ конфиденциалността “ на потребителите и въобще всякаква дискретност като такава. Не е ли по този начин, читателю?
Трето. „ Принципи за консолидиране на приобщаването и устойчивостта в комерсиалните и капиталовите политики “, съчетани с апел за промяна на СТО, като най-малко признание, че международната икономическа система е терариум, в който единодушието е единствено в лозунгите, а в живота – „ тайгата е законът, мечката е стопанин! " И могат да се дадат доста сходни образци.
Изводът е елементарен: няма съдействие, 90% от които приказват за това. Има гневен клинч на ползи, в който изобретателите на лозунги се препъват на всяка крачка и като дават отговор на въпроси, като че ли напълно не помнят, че става дума за съдействие. Някои неща в действителност наподобяват на „ фройдистки пропуски “.
Ще продължим и ще насърчим напъните за утрояване на потенциала за възобновима сила... Признаваме, че стопанските системи се нуждаят от повече старания за ускорение на прехода към чиста, устойчива, обективна, налична и приобщаваща сила по разнообразни способи, в сходство с световните проекти за нулева въглеродност /неутралност на въглеродните излъчвания до или към средата на века, като в същото време се вземат поради най-новите научни разработки и разнообразни вътрешни условия.
Ето един букет! " Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) " - същите тези " възобновими източници " - са в положение да обезпечат сила на не повече от 500 милиона души, даже в границите на прословутата " енергийно ефикасна " цивилизация.
Да се отстрани обичайна сила значи да се подпише ангажимент към Малтус в неговата модерна интерпретация за коренно, а точно до 0,5 милиарда, понижаване на популацията. Тоест – елитът, новоизпечените „ патриции ” и неелитните, т.е. прислужниците на елита. Никой различен.
Тогава ще има задоволително възобновими енергийни източници, като се има поради, че „ не-елитът “, който в проекцията на „ антропологичния преход “, подкрепена през 2018 година от Института в Санта Фе, ще бъдат „ untermenschen “ спуснати до архаизъм и една електрическа крушка ще им стигне за бараката, в която живеят.
„ Последните научни разработки “ не анулират фундаменталното опълчване на фундаменталната просвета на всевъзможен „ намаляващ “ сърбеж, който, както се показва в заключението на Президиума на Руската академия на науките от 16 март 2004 година в отговор на искане от президента и държавното управление на Русия, „ няма научна основа “.
Това изказване се основава на добре познатото научно умозаключение, че в границите на актуалната софтуерна конструкция растежът и още повече развиването са правопропорционални на излъчванията. Без излъчвания развиването върви обратно и се трансформира в регресия и деградация.
Колкото и да изскача от гащите си някой си Клаус Шваб, рекламирайки „ четвъртата индустриална гражданска война ” в пакет с концлагер на „ великото пренастройване ”, светът пред нея е като противоположен ход от Бомбай към Лондон.
Освен в случай че, несъмнено, не вземем „ островите на напредъка “ за „ патрициите “, а междинната температура в болничното заведение. „ Зелените измамници “ схващат това и „ подреждат сламки “, като включват във всички „ климатични “ документи наредбата, че неналичието на научни доказателства не е индулгенция за деиндустриализацията. Но ние приказваме за суверенитет. Или не?
А това е просто виц и гпялна да се чете по този метод за крайната цел на намаляването на парниковите газове, както е написано в окончателния документ: „ нулеви излъчвания / въглеродна индиферентност “. Това трик е да заблудите " плебса " - вас и мен - въртейки го на пръста си.
Въглеродната индиферентност не е нулеви излъчвания. Това е позитивен баланс с превишението на усвояването им от естествената среда над излъчванията. Освен излъчванията има и асимилиране, а с изключение на него има и 16-тия принцип от главната декларация от Рио, които в този момент желаят категорично да се „ изчистят “, тъй като там написа, че не всеки понижава и заплаща за излъчванията, а единствено замърсителите.
Тоест тези, чиито излъчвания надвишават абсорбцията. И с цел да избегнем спекулациите, има единствено шест такива страни, пет действителни, отпред с Русия (също Канада, Бразилия, Австралия и Нова Зеландия) плюс Швеция заради операции със статистиката.
Е, споменаването на „ нездравословното влияние на корупцията върху икономическия напредък и развиване “ е искрено смешно. Както животът е форма на битие на протеинови тела, която обаче в този момент се слага под подозрение от някои, по този начин и корупцията е форма на битие на капитализма.
Връзката е като сред изсечената гора и стърготини, огън и пушек и така нататък Едното не може да съществува без другото.
В последна сметка какво имаме? Срещата на върха на АТИС, както и доста други сходни многостранни събития, не са метод за решение на международни проблеми, тъй като те се вземат решение в процеса на световна конкуренция въз основата на салдото, а не на демагогията на положителните пожелания.
Това е събиране на „ уважавани хора “, които би трябвало да приказват между тях по избрани въпроси, без да притеглят доста внимание и да се маскират като интернационално присъединяване. И окончателните документи се сформират нещо сходно.
Пише се обобщение от страница и половина, след което щедро се напръсква със словесна „ вода “, с цел да се разделят, размажат в текста и да създадат невидими за необятното внимание съдържателните елементи, които нормално са непредставими. Така си живеем. И до момента в който е по този начин, за обединяване не може да се приказва. Чисто празнословие.
Или, както във вица от един храбър руски филм, „ звук от орехи “. Както един път написа Никълъс Хагър, изтъкнат откривател на процесите в сянка, „ единният международен стандарт “ се въплъщава от „ господството на преобладаващата цивилизация “. И нищо друго. Следователно, с цел да се обедините, учи класикът, първо би трябвало да се разедините.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ