Срещата на върха ЕС- Западни Балкани, след 15 години, успя

Срещата на върха ЕС- Западни Балкани, след 15 години, съумя още веднъж да извади на напред във времето тематиката за европейското бъдеще на Западните Балкани. Шестте страни от района получиха втори късмет посредством Софийската среща. Това сподели в изявление за специфичното издание на предаването „ Неделя 150 “ непрекъснатият представител на България в Европейски Съюз Димитър Цанчев.

„ Обединението на европейските водачи към това, че страните от Западните Балкани имат ясна европейска вероятност е значим резултат, тъй като следва да се преглежда на процесите, които текат в Европа. Често пъти се вършат съпоставения с предходния конгрес в Солун. Не можем да не си дадем сметка обаче, че форумът в Солун се организира на вълната на еуфорията от последното пето разширение, в което участваха 10-те страни от Източна и Централна Европа, част, от което, въпреки и с по-закъсняла дата, бяха и България и Румъния. Днес, 15 години по-късно, Европа е много по-различна. Умората върху разширението, фокусирането върху доста съществени вътрешни проблеми и изплуването на напред във времето в редица страни на евроскептични партии, докара до това, че разширението преди 1 година, когато България сложи този приоритет беше извънредно непопулярна тематика в Европа. Успехът на Софийския конгрес се състои в това да извади тази тематика, да сплоти страните членки към нея, да наложи тази тематика като начало на развой, който потегля от София “, изясни Цанчев.

Цанчев разяснява подозренията, че присъединението на страните от Западните Балкани няма да бъде приоритет на идващите ръководи на Съвета на Европейски Съюз: „ Естония, България и Австрия са част от едно председателско трио в рамките, на което се организират срещи. В рамките на тези срещи, ние имаме уверението на австрийската страна, че този приоритет на Българското председателство ще бъде непокътнат и удължен. Със Софийската среща ние имаме гаранции, че този приоритет ще продължи да се развива, тъй като в Софийската декларация като анекс са включени съответни начинания, които оттук насетне ще работят, както страните членки, по този начин и страните Западните Балкани. Също по този начин на срещата участваха представители на европейските и международните финансови институции, които се ангажираха с съответно финансиране “.

Според него проблемите сред страните на Балканите не са непреодолими и не биха попречили на европейското интеграция на всички страните от Западните Балкани: „ Един от главните уроци от целия развой на пораждане и развиване на Европейски Съюз е превъзмогването на споровете, които вземат участие в Съюза. Да, на Балканите има доста история, само че на Балканите има и сполучливи образци по какъв начин тази история не пречи на интеграцията на страните членки. Нима сред България и Гърция имаше по-малко проблеми? “.

От публиката в студото беше заложен въпрос по отношение на икономическите наказания на Съединени американски щати по отношение на Европейски Съюз и по какъв начин те ще се отразят на Съюза. Цанчев отговори, че всички страни членки на Европейски Съюз желаят да се резервира всеобхватното съглашение по иранската нуклеарна стратегия и добави: " Второ - страните членки не желаят да влизат в комерсиална война, само че няма да се съгласят и да договарят под напън. В случай, че краткотрайното освобождване на Европейски Съюз от страна на Съединени американски щати от наложените от Съединени американски щати мита, бъде направено безкрайно по време, Европейски Съюз е подготвен да се ангажира в договаряния, свързани с търговията с горива и по-специално с течен газ в непринудено регулаторно съдействие, което значи подготвеност да се преразгледат някои от настоящите правила и правила, тъй че да се улесни достъпът на американски артикули до европейския пазар. В същото време, Европейски Съюз има благоприятни условия от своя страна да предложи контрамерки, в случай че упованията не се осъществен ".

Цялото изявление чуйте в звуковия файл.