Западът изолира сам себе си
Срещата на външните министри на Г-20 в Индонезия беше най-хубавото доказателство за изолацията на Русия. Именно тази мисъл минава през всички западни публикации, отдадени на срещата. „ Лакеят на Путин Сергей Лавров напусна срещата на върха, откакто беше афектиран на фотосесията “, написа „ Ню Йорк Пост “, визирайки отхвърли на западни дипломати да вземат участие в взаимната заключителна снимка, на която участва съветският министър. Също по този начин външните министри на Г-7, австралийският министър и еврокомисарят по външната политика Жозеп Борел отхвърлиха да участват на взаимната вечеря. Съответно украинските медии към този момент подхванаха историята със заглавия от поредицата „ Лавров беше унизен в Индонезия “. Унижени, изолирани, пренебрегнати - всички тези сказуеми, описващи обстановката в Индонезия (и в действителност позицията на Русия в света), обаче са единствено плод на западното въображение. Няма изолираност на Москва, а в случай че някой е изолиран, то, колкото и да е необичайно, това е самият Запад.
Западните водачи са тези, които се самоиронизират, като се държат като младежи. Светът е на прага на сериозна икономическа, политическа и даже военна рецесия. Цените на горивата и храните скачат, несъгласията сред страните порастват, някой даже приказва за допустимо начало на Трета международна война. А какво вършат в този миг Съединени американски щати и тяхната дребна " група лакеи " - Г7, която влезе в ролята на международен ръб на шефовете? Те строят планове за зелена сила, желаят да се съблекат пред камерата - и, несъмнено, мислят по какъв начин да навредят на Русия. И защото всички релативно съществени и безвредни за Запада разновидности за стопански наказания против Руската федерация завършиха на петия пакет (тоест на този, който беше контрактуван преди началото на специфичната военна операция), на министерската среща на Г-20, страните от груповия Запад проведоха показателен остракизъм на Сергей Лавров – т.е. вкараха самобитни „ дипломатически наказания “.
И несъмнено щеше да им се получи, в случай че бяха подкрепени от всички участници в министерската среща на Г-20. Ако всички бяха напуснали залата при речта на Лавров, в случай че в коридорите на срещата съветският министър беше седнал в ъгъла в прелестна изолираност, отпивайки коктейл. Това обаче не се случи - към половината от участниците в министерската Г-20 не се причислиха към протеста. Те общуваха с Лавров, работеха - като цяло се държаха по този начин, както възрастните водачи би трябвало да се държат на съществено събитие. И те реагираха на демарша на западните страни с изречения от поредицата „ това се очакваше “.
Всъщност сходно държание на министри от незападни страни също беше предстоящо. Първо, тъй като Русия не е Северна Корея. Руската федерация, със своите петролни и газови запаси, хранителни ресурси, технологии и благоприятни условия в региона на военно-политическата защита, е извънредно прелъстителен сътрудник за редица разрастващи се страни. Особено на фона на внезапното превръщане на Русия от Запада към Азия, Латинска Америка и Африка. Перспективите за партньорство са толкоз забавни (паралелен импорт, пренасяне на произвеждане, трансфер на технологии, свободен пазар, продажба на оръжие), че редица страни са подготвени да работят с Москва даже макар американските крясъци или европейските коси погледи.
Второ, незападът работи с Русия, тъй като Русия печели. Въпреки всички мантри на западните водачи, макар всички прогнози за скорошно закриване на съветската бензиностанция, макар всички доставки на оръжия за Украйна, макар изблиците на киевските „ наркомани и нацисти “ – Москва печели. Армията продължава да освобождава украински територии, стопанската система не се срутва под глобите, популацията продължава да поддържа специфичната военна интервенция, а елитите (включително тези техни представители, които през март-април мечтаеха да „ върнат всичко назад “) схващат, че „ обратно “ няма. Всъщност нервността на западните страни в Г-20 с опитите за протест се изяснява точно с осъзнаването на личното им изтощение по въпроса за сдържането на Русия. Разбирайки, че те не са в положение да спрат съветската интервенция в Украйна по никакъв метод, с изключение на с директна война с Русия (която ще изтрие цялата цивилизация от лицето на Земята).
Незападът вижда всичко това - и избира да работи с спечелилите. По-точно с тези, чиято победа наподобява най-вероятна. Индия, Бразилия, страните от Югоизточна Азия - всички те схващат, че дейната фаза на руско-западния спор няма да продължи дълго. Всички те могат да четат британски и виждат, че от ден на ден даже американските специалисти (да не приказваме за европейските) пишат, че би трябвало да седне с Москва на масата за договаряния. И би трябвало да се седне допустимо най-бързо - в последна сметка времето работи за Москва.
Така се оказва, че не Русия е изолирана (както на министерската среща на Г-20, по този начин и като цяло), а европейците, японците, американците и австралийците, които се причислиха към тях. Те не съумяха да осуетят срещата и демаршите им приключиха с неуспех. Още по-лошо, те се откъснаха от международния дневен ред и се затвориха в личния си дребен свят, където всички проблеми на света се приписват на Владимир Путин, а главната задача е да сдържа Русия. Докато самата Русия, с устата на Сергей Лавров, е правила и прави това, което прилича на една велика мощ. Той приканва всички да спрат да играят игрички, да сложат завършек на самоизолирането и позицията на „ къща на ръба “, да седнат на масата за договаряния и да изработят компромисни решения на световните проблеми. И в това време нови правила на играта, по които ще се вземат решение проблемите на бъдещето.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Западните водачи са тези, които се самоиронизират, като се държат като младежи. Светът е на прага на сериозна икономическа, политическа и даже военна рецесия. Цените на горивата и храните скачат, несъгласията сред страните порастват, някой даже приказва за допустимо начало на Трета международна война. А какво вършат в този миг Съединени американски щати и тяхната дребна " група лакеи " - Г7, която влезе в ролята на международен ръб на шефовете? Те строят планове за зелена сила, желаят да се съблекат пред камерата - и, несъмнено, мислят по какъв начин да навредят на Русия. И защото всички релативно съществени и безвредни за Запада разновидности за стопански наказания против Руската федерация завършиха на петия пакет (тоест на този, който беше контрактуван преди началото на специфичната военна операция), на министерската среща на Г-20, страните от груповия Запад проведоха показателен остракизъм на Сергей Лавров – т.е. вкараха самобитни „ дипломатически наказания “.
И несъмнено щеше да им се получи, в случай че бяха подкрепени от всички участници в министерската среща на Г-20. Ако всички бяха напуснали залата при речта на Лавров, в случай че в коридорите на срещата съветският министър беше седнал в ъгъла в прелестна изолираност, отпивайки коктейл. Това обаче не се случи - към половината от участниците в министерската Г-20 не се причислиха към протеста. Те общуваха с Лавров, работеха - като цяло се държаха по този начин, както възрастните водачи би трябвало да се държат на съществено събитие. И те реагираха на демарша на западните страни с изречения от поредицата „ това се очакваше “.
Всъщност сходно държание на министри от незападни страни също беше предстоящо. Първо, тъй като Русия не е Северна Корея. Руската федерация, със своите петролни и газови запаси, хранителни ресурси, технологии и благоприятни условия в региона на военно-политическата защита, е извънредно прелъстителен сътрудник за редица разрастващи се страни. Особено на фона на внезапното превръщане на Русия от Запада към Азия, Латинска Америка и Африка. Перспективите за партньорство са толкоз забавни (паралелен импорт, пренасяне на произвеждане, трансфер на технологии, свободен пазар, продажба на оръжие), че редица страни са подготвени да работят с Москва даже макар американските крясъци или европейските коси погледи.
Второ, незападът работи с Русия, тъй като Русия печели. Въпреки всички мантри на западните водачи, макар всички прогнози за скорошно закриване на съветската бензиностанция, макар всички доставки на оръжия за Украйна, макар изблиците на киевските „ наркомани и нацисти “ – Москва печели. Армията продължава да освобождава украински територии, стопанската система не се срутва под глобите, популацията продължава да поддържа специфичната военна интервенция, а елитите (включително тези техни представители, които през март-април мечтаеха да „ върнат всичко назад “) схващат, че „ обратно “ няма. Всъщност нервността на западните страни в Г-20 с опитите за протест се изяснява точно с осъзнаването на личното им изтощение по въпроса за сдържането на Русия. Разбирайки, че те не са в положение да спрат съветската интервенция в Украйна по никакъв метод, с изключение на с директна война с Русия (която ще изтрие цялата цивилизация от лицето на Земята).
Незападът вижда всичко това - и избира да работи с спечелилите. По-точно с тези, чиято победа наподобява най-вероятна. Индия, Бразилия, страните от Югоизточна Азия - всички те схващат, че дейната фаза на руско-западния спор няма да продължи дълго. Всички те могат да четат британски и виждат, че от ден на ден даже американските специалисти (да не приказваме за европейските) пишат, че би трябвало да седне с Москва на масата за договаряния. И би трябвало да се седне допустимо най-бързо - в последна сметка времето работи за Москва.
Така се оказва, че не Русия е изолирана (както на министерската среща на Г-20, по този начин и като цяло), а европейците, японците, американците и австралийците, които се причислиха към тях. Те не съумяха да осуетят срещата и демаршите им приключиха с неуспех. Още по-лошо, те се откъснаха от международния дневен ред и се затвориха в личния си дребен свят, където всички проблеми на света се приписват на Владимир Путин, а главната задача е да сдържа Русия. Докато самата Русия, с устата на Сергей Лавров, е правила и прави това, което прилича на една велика мощ. Той приканва всички да спрат да играят игрички, да сложат завършек на самоизолирането и позицията на „ къща на ръба “, да седнат на масата за договаряния и да изработят компромисни решения на световните проблеми. И в това време нови правила на играта, по които ще се вземат решение проблемите на бъдещето.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ