Изпращането на западни войски в Украйна не е „изключено“ в бъдеще, казва Макрон
Срещата на съдружниците в Париж се организира единствено два дни откакто Украйна означи две години от началото на пълномащабното навлизане на Русия.
Френският президент Еманюел Макрон сподели в понеделник, че изпращането на западни войски на място в Украйна не е „ изключено “ в бъдеще, откакто въпросът беше разискван на среща на европейски водачи в Париж, защото пълномащабното навлизане на Русия навлиза в трета година.
Френският водач сподели, че " ще създадем всичко належащо, с цел да не може Русия да завоюва войната " след срещата на над 20 европейски държавни и държавни ръководители и други западни публични лица.
„ Днес няма консенсус за изпращане на войски по формален, утвърден метод на място. Но във връзка с динамичността нищо не може да се изключи “, сподели Макрон на конференция в президентския замък Елисей.
Макрон отхвърли да даде детайлности за това кои народи обмислят да изпратят войски, като сподели, че избира да резервира известна „ стратегическа неизясненост “.
В срещата участваха немският канцлер Олаф Шолц и президентът на Полша Анджей Дуда, както и водачи от балтийските народи. Съединените щати бяха показани от своя първи посланик за Европа Джеймс О`Брайън, а Обединеното кралство от външния министър Дейвид Камерън.
Дуда сподели, че най-разгорещената полемика е била дали да бъдат изпратени войски в Украйна и „ няма съглашение по въпроса. Тук мненията са разнообразни, само че такива решения няма. ”
Президентът на Полша сподели, че се надява, че „ в близко бъдеще взаимно ще можем да подготвим обилни доставки на муниции за Украйна. Това е най-важно в този момент. Това е нещо, от което Украйна в действителност се нуждае.
По-рано Макрон прикани европейските водачи да подсигуряват „ груповата сигурност “ на континента, като дават непоколебима поддръжка на Украйна в лицето на по-твърдите съветски офанзиви на бойното поле през последните месеци.
„ Особено през последните месеци видяхме, че Русия става по-твърда “, сподели Макрон.
Макрон цитира нуждата от подсилване на сигурността, с цел да се предотвратят всевъзможни съветски офанзиви против други страни в бъдеще. Естония, Литва и Латвия, както и доста по-голямата Полша са считани за вероятни цели на бъдещия съветски експанзионизъм. И четирите страни са твърди поддръжници на Украйна.
Външният министър на Естония сподели по-рано този месец, че НАТО разполага с към три или четири години, с цел да укрепи защитата си.
Във видеообръщение президентът на Украйна Володимир Зеленски прикани водачите, събрали се в Париж, „ да подсигуряват, че Путин не може да унищожи нашите достижения и да не може да разшири експанзията си към други народи “.
Няколко европейски страни, в това число Франция, показаха поддръжката си за самодейността на Чешката република за закупуване на муниции и снаряди отвън Европейски Съюз, споделиха участници в срещата.
Холандският министър председател Марк Рюте сподели, че страната му е решила да даде над 100 милиона евро за тази цел.
Освен това би трябвало да бъде основана нова коалиция за по-нататъшно „ активизиране “ на народи с благоприятни условия за доставка на ракети със междинен и огромен обхват, сподели Макрон, откакто Франция разгласи предишния месец доставката на 40 спомагателни крилати ракети с огромен обхват на деяние Scalp.
Европейските народи се тормозят, че Съединени американски щати ще откажат поддръжката, защото помощта за Киев се колебае в Конгреса. Те също имат опасения, че някогашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп може да се върне в Белия дом и да промени курса на политиката на Съединени американски щати на континента.
Парижката конференция идва, откакто Франция, Германия и Обединеното кралство неотдавна подписаха 10-годишни двустранни съглашения с Украйна, с цел да изпратят мощен сигнал за дълготрайна поддръжка, до момента в който Киев работи за подсилване на западната поддръжка.
Френският президент Еманюел Макрон сподели в понеделник, че изпращането на западни войски на място в Украйна не е „ изключено “ в бъдеще, откакто въпросът беше разискван на среща на европейски водачи в Париж, защото пълномащабното навлизане на Русия навлиза в трета година.
Френският водач сподели, че " ще създадем всичко належащо, с цел да не може Русия да завоюва войната " след срещата на над 20 европейски държавни и държавни ръководители и други западни публични лица.
„ Днес няма консенсус за изпращане на войски по формален, утвърден метод на място. Но във връзка с динамичността нищо не може да се изключи “, сподели Макрон на конференция в президентския замък Елисей.
Макрон отхвърли да даде детайлности за това кои народи обмислят да изпратят войски, като сподели, че избира да резервира известна „ стратегическа неизясненост “.
В срещата участваха немският канцлер Олаф Шолц и президентът на Полша Анджей Дуда, както и водачи от балтийските народи. Съединените щати бяха показани от своя първи посланик за Европа Джеймс О`Брайън, а Обединеното кралство от външния министър Дейвид Камерън.
Дуда сподели, че най-разгорещената полемика е била дали да бъдат изпратени войски в Украйна и „ няма съглашение по въпроса. Тук мненията са разнообразни, само че такива решения няма. ”
Президентът на Полша сподели, че се надява, че „ в близко бъдеще взаимно ще можем да подготвим обилни доставки на муниции за Украйна. Това е най-важно в този момент. Това е нещо, от което Украйна в действителност се нуждае.
По-рано Макрон прикани европейските водачи да подсигуряват „ груповата сигурност “ на континента, като дават непоколебима поддръжка на Украйна в лицето на по-твърдите съветски офанзиви на бойното поле през последните месеци.
„ Особено през последните месеци видяхме, че Русия става по-твърда “, сподели Макрон.
Макрон цитира нуждата от подсилване на сигурността, с цел да се предотвратят всевъзможни съветски офанзиви против други страни в бъдеще. Естония, Литва и Латвия, както и доста по-голямата Полша са считани за вероятни цели на бъдещия съветски експанзионизъм. И четирите страни са твърди поддръжници на Украйна.
Външният министър на Естония сподели по-рано този месец, че НАТО разполага с към три или четири години, с цел да укрепи защитата си.
Във видеообръщение президентът на Украйна Володимир Зеленски прикани водачите, събрали се в Париж, „ да подсигуряват, че Путин не може да унищожи нашите достижения и да не може да разшири експанзията си към други народи “.
Няколко европейски страни, в това число Франция, показаха поддръжката си за самодейността на Чешката република за закупуване на муниции и снаряди отвън Европейски Съюз, споделиха участници в срещата.
Холандският министър председател Марк Рюте сподели, че страната му е решила да даде над 100 милиона евро за тази цел.
Освен това би трябвало да бъде основана нова коалиция за по-нататъшно „ активизиране “ на народи с благоприятни условия за доставка на ракети със междинен и огромен обхват, сподели Макрон, откакто Франция разгласи предишния месец доставката на 40 спомагателни крилати ракети с огромен обхват на деяние Scalp.
Европейските народи се тормозят, че Съединени американски щати ще откажат поддръжката, защото помощта за Киев се колебае в Конгреса. Те също имат опасения, че някогашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп може да се върне в Белия дом и да промени курса на политиката на Съединени американски щати на континента.
Парижката конференция идва, откакто Франция, Германия и Обединеното кралство неотдавна подписаха 10-годишни двустранни съглашения с Украйна, с цел да изпратят мощен сигнал за дълготрайна поддръжка, до момента в който Киев работи за подсилване на западната поддръжка.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ