Срещата на Европейския съвет, която ще се състои на 21

Срещата на Европейския съвет, която ще се състои на 21 и 22 юни, ще покаже какви дейности ще предприеме Европейският съюз в битката против смяната на климата и какъв бюджет ще бъде обособен за това.

В подтекста на този развой и продължителните климатични митинги, България се държи като че ли това не я касае, декларират от пирродозащитната коалиция „ За Земята “.

Според природозащигниците е изключително притеснително, че декарбонизацията на българската стопанска система е отдалечен мираж, в случай че се следват задачите, заложени в националния проект Енергия и Климат (ИНПЕК), разяснява обединението за битка с климата Climate Action Network Europe, в която членува и " За Земята ". Страната ни е една от дребното в Европа, които не поддържат самодейността за по-амбициозни цели на Европейския съюз за битка с климатичните промени, поета от преобладаващата част държави-членки.

България рискува доста, защото сега се взема решение какви ще бъдат средствата, които ще бъдат предопределени за битката с климатичните промени. Това значи повече пари за регионите, подвластни от въглищата, които незабавно би трябвало да основат нови източници на претовареност и да развият среда, удобна за свежи вложения. Отделно, с близо 50% от сила, създавана от въглища, би трябвало България да следи деликатно процеса на декарбонизация и да употребява всяка опция да премине към перспективни източници, каквито са възобновимите.

Основните претенции, които " За Земята " включи и в мненията си по плана на ИНПЕК, са 40% от цялата потребявана сила до 2030 година да се създава от възобновими източници, като приказваме за най-малко 30% електрическа енергия. Нужно е още повишение на заложената цел от 14% ВЕИ в превоза, защото до тогава използването на въглеродни горива ще бъде лимитирана, а електрическата подвижност ще нарасне доста.

Също по този начин ограниченията, ориентирани към огромни горивни съоръжения, следва да изключват потреблението на боклуци като гориво при високотемпературно изгаряне за добиване на сила, с цел да се избегнат излъчванията на парникови газове и токсични излъчвания. За страдание, това се трансформира в процедура на от ден на ден топлоелектроцентрали, сочат от организацията

В проектите за идни политики на интернационалната сцена десетилетието с най-стръмна декарбоннизация е точно идващото до 2030 година Очевидно е, че за България тази пътека се отсрочва за интервала сред 2030 и 2040 година, само че страната би трябвало да направи оптималното и да не пропуща момента да се откаже от остарели източници на сила, каквито са въглищата, осигурявайки икономическа непоклатимост в преходния интервал на регионите, подвластни от бранша, а и на цялата страна., акцентират от „ За земята “

Още по тематиката: https://www.zazemiata.org/bulgaria-climate-action/