Прогнозата за “Борисов 3” – нищо ново под Слънцето*
Срещата на ЕНП и Комитета на районите от края на предходната седмица в София изумително приличаше на старт на предизборна акция. И сигурно беше тъкмо по този начин. Но не онази, оповестената за след година и недостатък, а на предизборната акция за предварителните парламентарни избори.
Насърчителното потупване по рамото и суперлативите погалиха ушите на елита на ГЕРБ и ги извършиха с вяра. Борисов, очевидно удовлетворен, получи най-щедрите похвали от европейските си сътрудници.
Няма по-добър началник от Борисов,
отсече Дол и си навлече гнева на социалистите. Завиждат, побърза французинът да пресече мераците им да го подлагат на критика.
Европейската десница като че ли се беше изсипала в НДК не с цел да си подреди къщичката за идващия планов интервал, а с цел да отработи предизборната акция на своята сестринска партия ГЕРБ. Възможно ли е да знаят нещо, което на необятната аудитория към момента е незнайно. Напълно.
Партията-държава или власт на апарата
Идейните правила нямат никакво значение за ГЕРБ, когато става дума за власт. Така действа тази партия и на организационно и на политическо ниво. Затова и няма особени шансове да просъществува в съпротива. Партийните структурите са построени и органично свързани с държавните и общински структури. В ГЕРБ, повече от всяка друга партия, може да се изрисува родословното дърво на случаен деятел, посредством общински и държавни позиции в администрацията. Съпрузи и съпруги, братя и сестри, майки, татковци, баби, кумове, братовчеди, лели, чичовци, деца, внуци, снахи и прочие
Впрочем, сигналите за възходящата равноправност на структурите са все по-отчетливи.
Както и въпросът кой в действителност им дърпа конците.
Борисов е по огромните неща – интернационалното състояние, лидерските срещи на високо ниво и други, далечни на редовия деятел действия. Докато заместникът му Цветанов е индивидът за връзка и всичко останало.
За сметка на това програмата за ръководство, по-точно неналичието на такава, както и реализирането на управническа визия, нямат никакво значение. Властта непременно и с компромис, какъвто се постанова. По тази формула Борисов осъществя към този момент трети управнически, повърхностен мандат. И точно непълнотата е доказателството, че в случай че и формулата да сработва при сглобяването на болшинства, тя не дава резултати, изразени в качество на властта и сполучливи политики. Което в последна сметка са единствените справедливи критерии за оценка на едно ръководство.
Освен това всяка последваща формула е все по-афиф.
Овластяването на националистите беше обезверен и прекомерно опасен ход за ГЕРБ. Борисов не желае да разпределя власт и това е ноторно прочут факт. Концепцията, че по-добре е с тройна коалиция от националистически партии, в сравнение с необятна от систематични партии, обслужи инстинкта за самозапазване на партията-държава. Никой с никого и нищо не счита да споделя. Камо ли власт.
Да, да, обаче – не.
Нито формулата беше заложена от гласоподавателите, както се пробват да внушат от ГЕРБ в своя отбрана, нито националистите са някакви безобидни локални тарикатчета, които няма да посегнат към действителната власт, а единствено ще папкат и ще слушкат. И най-същественото – отговорността на всяко еднолично ръководство в края на краищата остава еднолична.
Генераторът на кавги Валери Симеонов наподобява повече на бомба с часовников механизъм, в сравнение с малчуган, който директория и слушка, до момента в който порасне.
Всъщност преди година Симеонов подсещаше на смешния воин от романа на Ал. Носов “Незнайко в Слънчевия град ”. Днес обаче недоразумението Симеонов порасна до проблем персонално на Борисов, на държавното управление, болшинството, вътрешната политика и българската дипломация. В Европа, на Запад, и на Изток. И в случай че Борисов е залагал, издигайки го до вицепремиер да реализира две неща – хем да го държи близо и под надзор, хем да по този метод да минимизира шумовете в системата, то не му се получават и двете. Както се споделя – един Валери се оказа задоволителен да сътвори такива проблеми, дето Волен Сидеров и Каракачанов, заедно с членската си маса не могат.
Скандалите, генерирани от Вицето обаче надалеч не изчерпват цялата номенклатура на абсурда, която съпътства сложното битие на кабинетът Борисов 3. Състояние, в което даже и при предпочитание, нито могат да се създадат по този начин нужните промени, нито да се създадe нужното доверие в обществото за провеждането им.
Хората просто не имат вяра на нищо от това, което им се споделя.
Още по-малко на мантрата “коалицията е постоянна ”.
Класическото определение за революционна обстановка е напън изпод, отпадналост от горната страна. Това, несъмнено е свободна тавтология. Та, въпросът, който сложи отминалата седмица е дали, даже не толкоз дали, а по кое време ще има предварителни избори, защото са налице и двете условия.
Протести изобщо, по всевъзможни мотиви има към 40-45 единствено от началото на годината. За Пирин, за кварталните градинки в “Младост ”, за лъвчетата, за тунел “Петрохан ”, против Истанбулската спогодба, за Истанбулската спогодба, на надзирателите в пандизите, на служителите на реда, на работещите в детските градини, против работещите в детските градини, против насилието, за разширение на законната защита, против договорката ЧЕЗ, против цените на тока, за лекуването на онкоболни,…Общото кратно сред тях е чувството за некадърност на ръководството да се оправи с това да води страната.
И, несъмнено, липса на правдивост.
Скандалите, които продуцира ръководещата коалиция основават от една страна съвършената среда за опозицията, въпреки това са тест за способността на водачите да осъществят стратегически цели, като политическата опция, да вземем за пример.
Българска социалистическа партия и нейният водач Корнелия Нинова пък по този начин и не схванаха, че вълнaта не може да бъде статично състояние. Отварянето на безчет фронтове, в името на “вълнaта ” – на неодобрение от ГЕРБ, на неодобрение от алените олигарси, на неодобрение от метода на живот, на неодобрение от Истанбулската спогодба, на неодобрение от самото неодобрение, се трансформира в главната характерност на водачеството на войнствената Нинова. Стратегическите ходове мъчно могат да бъдат провидени в пушилката на фронта. За сметка на водача си, висшето командване на партията наподобява все по-демотивирано и по-дистанцирано от своя военачалник.
Тя е на кон, обаче…
Структурите на Българска социалистическа партия са подвластни на локални въздействия и тежнения, подбудени от междуличностни и биографични връзки, стопански ползи и сложна връзка с централното управление. Представителите на Българска социалистическа партия в локалната власт елементарно влизат във взаимоотношения с ГЕРБ, несъмнено по стопански аргументи. Уравнението е просто – с пламенни заявления от трибуната на Народното събрание община не се храни, споделят те. И като резултат от всичко това Нинова наподобява все по-самотна и по-самотна. Което в последна сметка прави сложна за припознаване алтернативата за страната в нейно лице, защото положителните планове са ОК, само че напълно не са задоволителни.
Единственият изчезнал от сцената е визията, планът за идващите години. Отговорът на въпроса “Накъде? ”.
Това, което направи Движение за права и свободи – да сложи този въпрос на дневен ред за спор, беше разчетено като поръчка за ръководство. И да, и не. Защото няма по какъв начин да стигнеш някъде, в случай че не си схванал това къде е. А отговорността за формулирането на задачата е точно на политическите партии с биография и визия. А не на инцидентно и краткотрайно пребиваващите.
Впрочем, тържественото събитие на ЕНП от края на предходната седмица сътвори забавна асоциация с една друга, предходна история.
Тогава, през 2001-ва година, ЕНП пристигна в София за първи път. Тогавашният водач на ЕНП Хосе Мария Аснар прегърна министър председателят и водач на Съюз на демократичните сили Иван Костов на сцената на НДК с думите “Амиго, Иване ” и добави “Говорейки за България и нейното бъдеще, приказваме за Иван Костов и Съюз на демократичните сили! ”.
Два месеца по-късно Съюз на демократичните сили на Иван Костов претърпя катастрофично проваляне на изборите и
цялата власт, съсредоточена в ръцете му, рухна като къща от карти.
В изборната нощ, в коридорите на НДК повяхнаха очакванията за парламентарно присъединяване и на един различен, дребен политически план, като стайно разстение, извадено на произвола на яркото слънце и буйния политически вятър – обединението ВМРО-Гергьовден, с лице – Слави Трифонов.
*Каквото е било, отново ще бъде, и каквото се е предписание, отново ще се прави – няма нищо ново под Слънцето. (Еклесиаст 1,9)
Насърчителното потупване по рамото и суперлативите погалиха ушите на елита на ГЕРБ и ги извършиха с вяра. Борисов, очевидно удовлетворен, получи най-щедрите похвали от европейските си сътрудници.
Няма по-добър началник от Борисов,
отсече Дол и си навлече гнева на социалистите. Завиждат, побърза французинът да пресече мераците им да го подлагат на критика.
Европейската десница като че ли се беше изсипала в НДК не с цел да си подреди къщичката за идващия планов интервал, а с цел да отработи предизборната акция на своята сестринска партия ГЕРБ. Възможно ли е да знаят нещо, което на необятната аудитория към момента е незнайно. Напълно.
Партията-държава или власт на апарата
Идейните правила нямат никакво значение за ГЕРБ, когато става дума за власт. Така действа тази партия и на организационно и на политическо ниво. Затова и няма особени шансове да просъществува в съпротива. Партийните структурите са построени и органично свързани с държавните и общински структури. В ГЕРБ, повече от всяка друга партия, може да се изрисува родословното дърво на случаен деятел, посредством общински и държавни позиции в администрацията. Съпрузи и съпруги, братя и сестри, майки, татковци, баби, кумове, братовчеди, лели, чичовци, деца, внуци, снахи и прочие
Впрочем, сигналите за възходящата равноправност на структурите са все по-отчетливи.
Както и въпросът кой в действителност им дърпа конците.
Борисов е по огромните неща – интернационалното състояние, лидерските срещи на високо ниво и други, далечни на редовия деятел действия. Докато заместникът му Цветанов е индивидът за връзка и всичко останало.
За сметка на това програмата за ръководство, по-точно неналичието на такава, както и реализирането на управническа визия, нямат никакво значение. Властта непременно и с компромис, какъвто се постанова. По тази формула Борисов осъществя към този момент трети управнически, повърхностен мандат. И точно непълнотата е доказателството, че в случай че и формулата да сработва при сглобяването на болшинства, тя не дава резултати, изразени в качество на властта и сполучливи политики. Което в последна сметка са единствените справедливи критерии за оценка на едно ръководство.
Освен това всяка последваща формула е все по-афиф.
Овластяването на националистите беше обезверен и прекомерно опасен ход за ГЕРБ. Борисов не желае да разпределя власт и това е ноторно прочут факт. Концепцията, че по-добре е с тройна коалиция от националистически партии, в сравнение с необятна от систематични партии, обслужи инстинкта за самозапазване на партията-държава. Никой с никого и нищо не счита да споделя. Камо ли власт.
Да, да, обаче – не.
Нито формулата беше заложена от гласоподавателите, както се пробват да внушат от ГЕРБ в своя отбрана, нито националистите са някакви безобидни локални тарикатчета, които няма да посегнат към действителната власт, а единствено ще папкат и ще слушкат. И най-същественото – отговорността на всяко еднолично ръководство в края на краищата остава еднолична.
Генераторът на кавги Валери Симеонов наподобява повече на бомба с часовников механизъм, в сравнение с малчуган, който директория и слушка, до момента в който порасне.
Всъщност преди година Симеонов подсещаше на смешния воин от романа на Ал. Носов “Незнайко в Слънчевия град ”. Днес обаче недоразумението Симеонов порасна до проблем персонално на Борисов, на държавното управление, болшинството, вътрешната политика и българската дипломация. В Европа, на Запад, и на Изток. И в случай че Борисов е залагал, издигайки го до вицепремиер да реализира две неща – хем да го държи близо и под надзор, хем да по този метод да минимизира шумовете в системата, то не му се получават и двете. Както се споделя – един Валери се оказа задоволителен да сътвори такива проблеми, дето Волен Сидеров и Каракачанов, заедно с членската си маса не могат.
Скандалите, генерирани от Вицето обаче надалеч не изчерпват цялата номенклатура на абсурда, която съпътства сложното битие на кабинетът Борисов 3. Състояние, в което даже и при предпочитание, нито могат да се създадат по този начин нужните промени, нито да се създадe нужното доверие в обществото за провеждането им.
Хората просто не имат вяра на нищо от това, което им се споделя.
Още по-малко на мантрата “коалицията е постоянна ”.
Класическото определение за революционна обстановка е напън изпод, отпадналост от горната страна. Това, несъмнено е свободна тавтология. Та, въпросът, който сложи отминалата седмица е дали, даже не толкоз дали, а по кое време ще има предварителни избори, защото са налице и двете условия.
Протести изобщо, по всевъзможни мотиви има към 40-45 единствено от началото на годината. За Пирин, за кварталните градинки в “Младост ”, за лъвчетата, за тунел “Петрохан ”, против Истанбулската спогодба, за Истанбулската спогодба, на надзирателите в пандизите, на служителите на реда, на работещите в детските градини, против работещите в детските градини, против насилието, за разширение на законната защита, против договорката ЧЕЗ, против цените на тока, за лекуването на онкоболни,…Общото кратно сред тях е чувството за некадърност на ръководството да се оправи с това да води страната.
И, несъмнено, липса на правдивост.
Скандалите, които продуцира ръководещата коалиция основават от една страна съвършената среда за опозицията, въпреки това са тест за способността на водачите да осъществят стратегически цели, като политическата опция, да вземем за пример.
Българска социалистическа партия и нейният водач Корнелия Нинова пък по този начин и не схванаха, че вълнaта не може да бъде статично състояние. Отварянето на безчет фронтове, в името на “вълнaта ” – на неодобрение от ГЕРБ, на неодобрение от алените олигарси, на неодобрение от метода на живот, на неодобрение от Истанбулската спогодба, на неодобрение от самото неодобрение, се трансформира в главната характерност на водачеството на войнствената Нинова. Стратегическите ходове мъчно могат да бъдат провидени в пушилката на фронта. За сметка на водача си, висшето командване на партията наподобява все по-демотивирано и по-дистанцирано от своя военачалник.
Тя е на кон, обаче…
Структурите на Българска социалистическа партия са подвластни на локални въздействия и тежнения, подбудени от междуличностни и биографични връзки, стопански ползи и сложна връзка с централното управление. Представителите на Българска социалистическа партия в локалната власт елементарно влизат във взаимоотношения с ГЕРБ, несъмнено по стопански аргументи. Уравнението е просто – с пламенни заявления от трибуната на Народното събрание община не се храни, споделят те. И като резултат от всичко това Нинова наподобява все по-самотна и по-самотна. Което в последна сметка прави сложна за припознаване алтернативата за страната в нейно лице, защото положителните планове са ОК, само че напълно не са задоволителни.
Единственият изчезнал от сцената е визията, планът за идващите години. Отговорът на въпроса “Накъде? ”.
Това, което направи Движение за права и свободи – да сложи този въпрос на дневен ред за спор, беше разчетено като поръчка за ръководство. И да, и не. Защото няма по какъв начин да стигнеш някъде, в случай че не си схванал това къде е. А отговорността за формулирането на задачата е точно на политическите партии с биография и визия. А не на инцидентно и краткотрайно пребиваващите.
Впрочем, тържественото събитие на ЕНП от края на предходната седмица сътвори забавна асоциация с една друга, предходна история.
Тогава, през 2001-ва година, ЕНП пристигна в София за първи път. Тогавашният водач на ЕНП Хосе Мария Аснар прегърна министър председателят и водач на Съюз на демократичните сили Иван Костов на сцената на НДК с думите “Амиго, Иване ” и добави “Говорейки за България и нейното бъдеще, приказваме за Иван Костов и Съюз на демократичните сили! ”.
Два месеца по-късно Съюз на демократичните сили на Иван Костов претърпя катастрофично проваляне на изборите и
цялата власт, съсредоточена в ръцете му, рухна като къща от карти.
В изборната нощ, в коридорите на НДК повяхнаха очакванията за парламентарно присъединяване и на един различен, дребен политически план, като стайно разстение, извадено на произвола на яркото слънце и буйния политически вятър – обединението ВМРО-Гергьовден, с лице – Слави Трифонов.
*Каквото е било, отново ще бъде, и каквото се е предписание, отново ще се прави – няма нищо ново под Слънцето. (Еклесиаст 1,9)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ