Срещата ми с Кирил Петков и баща му Петко Петков

Срещата ми с Кирил Петков и татко му Петко Петков беше преди 25 години на пикник във връзка празнуване на 24 май от българското общество живеещо във Ванкувър, Британска Колубия. Събрахме се над 300 индивида. Към обяд се чу, че пристигнали посетители от Нанаймо.

Това градче се намира на остров Ванкувър, на 2 часа с ферибот.

Организаторите на Българското общество ни приканиха да поздравим новопристигналите посетители и да се срещнем с тях. Беше се образувала групичка към тях. Изненадах се от итереса към новодошлите. Видимо се усещаха на респект. Разменихме си привети.

Смути ме обаче интереса на Петко Петков към служебното ми състояние и местоживеенето ми. Въпросите му бяха школувани и повече от елементарна вежливост. А аз имам изключитителен усет. Лъхна ме на секрети служби, Държавна сигурност образование и така нататък Все неща, които искахме да забравим и изтрием от спомените си за Народна република България.

Затова и устроихме живота си на допустимо най-далечното място от развития социализъм. Петко Петков повече питаше, в сравнение с отговаряше, а отговорите му бяха къси. Имахме малко общо като спортисти. Две години ни е разликата във възрастта. Той е от първите в школата по айкидо в София. След неговия интерес към моите каузи, за него разбрах единствено, че се занимава с ръководство на здания и бизнес?!?

За изселник със фамилията си за няколко години това си е удивително, в случай че бе истина. От опита ми за живота в Канада въпросите и подозренията просто напираха.

Година 1986, Петко Петков (дипломиран биолог-херпетолог) изпратен в Северна Америка по съглашение от Българска академия на науките по стратегия за проучване живота на мечки Гризли в парк Банф (югозападна Алберта). Спечелил и план с проучване на типове змии концепция за битка с нашественици нямащи естествени врагове и унищожаващи локалните типове естествени жители. Работата му го е отвела до остров Гуам – голяма американска военна база с стеснен достъп, Марианските острови, Палау, Амазонка.

Хмм, звучи като че някой целеустремено го насочва, направлява и ръководи.

Знанията от Софийският университет са под подозрение противоречиви, британският му език си проличава, че му е втори. Беден стеснен речник за работата, която е правил.

През 1991г.се връща в България с цел да вземе спонсорираното от него семейство, показващ годишен приход над 30 000$ КАД.

Премества се да живеят в Нанаймо.Доста оживено и контрабандно пристанище. Свързваща точка от Южна Америка със Северна Америка.

Амплоато му на биолог пасва идеално!

Та, да продължа за пикника тогава.

Семейна идилия. След обяда младежи пристигнаха да кажат на сина ми, че ще се събират за мач. Кирил Петков, тогава1 7-18 годишен, персонално обиколи групичките фамилии с цел да ни прикани. Изглеждаше, че не приема отвод.

Острото му държание не хареса на сина ни и макар че беше с облекло за футбол внезапно му се изпари желанието, очевидно беше отхвърлен от личноста на приканящия го Кирил Петков.

Общувахме се с наши другари, когато след десетина минути Кирил Петков отново се появи и непосредствено изиска отговор от сина ни, за какво не желае да играе мач с Него?!?

За 6-7 години живот в Канада първо се научаваш да уважаваш другите. Особено – да не си разрешаваш вмешателства в персоналното пространство.

Този юноша имаше забележими пропуски във възпитанието и характера му очевидно бе на комплексиран човек, а това го прави новобранец и живеещ по периферията на канадската фантазия. Елементарния му с акцент британски език бе много безпаричен. Наблюденията ми са персонални и мнението ми се оформи наблюдавайки и слушайки младежите. А те сред тях си незабавно обръщаха диалозите на британски език, макар родителските намеси и забележки.

Скъсах листчето с телефона за връзка с Петкови. Майката Венета изглеждаше свястна, само че подтисната.

Нямах желание да си припомням този епизод, до момента в който през първите години на 2000 година не се появиха, като призраци от предишното, същите тези лица, без майката. Тя остана в Канада. Странно семейство!

Младият Кирил Петков.

Първо учи биология и химия в Университета на Британска Колумбия, само че в трети курс схваща, че стопанската система е неговото предопределение.

Първата му работа е в Брюксел, Белгия, където е валутен дилър, следва Русия.

Чудно нещо!

През 2007 година приключва магистратура по бизнес администрация в Харвардското бизнес учебно заведение (НВS), да не се бърка с Харвард Университет!

Изградена е и бизнес версия, че Кирил развива планове в региона на нововъведения с висока добавена стойност, а негова компания има няколко патента по биотехнологии в Съединени американски щати. Сред най-знаковите артикули на компанията е пробиотик от цвят на българско кокиче, който оказва помощ и при намаляване, за здрава кожа, коса, нокти.

Напомня на съавторството на другаря Тодор Живков (ха,ха,ха!) с доктор Димитър Пасков, основоположникът на българската фармакологична академична школа в България. Всъщност отбраната на професурата на доктор Пасков е обвързвана с направеното от него през 1959 година здравно и фармакологично революционно изобретение, което през идващите години ще способства за лекуването на доста болести. Откритието му е обвързвано с едно от веществата, съдържащи се в листата и цветовете на цветето кокиче. В процеса на проучванията докторът реализира триумф, като съумява да екстрахира от листата и цветовете на блатното кокиче един алкалоид, който назовава галантамин. Всъщност, за първи път този алкалоид е извлечен през 1951 година от руски учени от луковиците на така наречен кокиче на Воронов. През 1956 година Пасков в съдействие с сътрудника си Л. Иванов съумява да извлече въпросния алкалоид и от елементарното необятно публикувано в цялата ни страна пролетно кокиче. През 1958 година лекарственият артикул с съществена съставна част въпросния алкалоид става известен под името Нивалин. От 1959 година у нас стартира индустриалното фармацевтично произвеждане на въпросното лекарство.

Мноого познато съвпадане!

Усещането е, че тайната власт, правоприемник на Държавна сигурност, в никакъв случай не е преставала да работи по нейни си стратегии тъчащи паяжини (интриги, заприказва, заблуди, управление на масите).

На качване в самолета преди да напуснем България (1990) се появи един принудително усмихнат вид и стартира да ни снима в детайли /систематично/ планово. Нашите митинги го изнервиха и даже промълви тихи закани. След това слезе по стълбата, извършил задачата – да снима „ родоотстъпниците “. Такава беше властта на Другарите! Мразеща свободната воля и подтискане на масите до последно. Ние емигрираме поради тяхното ръководство, те ни снимат да ни държат фотосите като компромати в бъдеще! Някои неща не се не помнят, заложено е в школата им – Академия на Министерство на вътрешните работи в Симеоново.

От 2007 година Кирил Петков е в България и се подвизава в СУ „ Климент Охридски “ и преподава икономическо развиване и микроикономика на конкурентоспособността.

Кирил Петков е министър на стопанската система в първия длъжностен кабинет на Стефан Янев от 12 май 2021 до 15 септември 2021.

Ирония, откакто стопанската система не му е силата и не го влече!

Та, откъдето го погледнеш, лъха на нечистоплътност, задкулисие и обвързал живота си с тъмните сили, ръководещи територията. Семейна традиция, може би?

И въпреки всичко, не е извънземен! Наше момче, пръкнало се от ченгеджийско семейство.

Характера му е бонус да се впише в схемата.

Носи орисията на татко си.

Някак си е обвързвано кармично.

Е, кармата би трябвало да се почисти.

Най-вероятно от наследниците и поколението на децата им.

Съвест против Орис!

Румен Биров

afera.bg