Срещат се за първи път, когато тя, студентката по изобразително

Срещат се за първи път, когато тя, студентката по изобразително изкуство, отива при него, с 20 години по-възрастния, към този момент одобрен създател на мурали с отявлена комунистическо-идейна устременост, за професионален съвет. Това, което ще последва, е обич, за която тя и не подозира, че ще е по-страшна даже от злополуката, раздробила тялото й на части, когато е едвам на 18.

Любовта им в никакъв случай не е безоблачна, лесна и предвидима, само че за сметка на това е, меко казано, забавна. Любов, белязана от безчет кавги, изневери, страдалчество и болежка. Но и шарена като детска рисунка с дървета, цветя, птици и маймуни.

“Тя беше облечена като елементарна ученичка, обаче нещо в излъчването й я отличаваше от всички останали ”

Такова е усещането на Диего Ривера от Фрида Кало при първата им, мимолетна среща през 1922 година в Мексико Сити. Той концентрирано работи върху стенна живопис, който ще краси аудиторията в нейното учебно заведение, когато чува гласа й да се извисява над този на съучениците й.

– Извинете, ще ви преча ли, в случай че постоя да погледам по какъв начин работите?

– Ни минимум, млада госпожице, – дава отговор Ривера, поглеждайки откъм скелето надолу към нежното девойче със съществени, тъмни очи под арка от гъсти, изразителни вежди.

“Момичето заставам там, в сянката на колоните, и наблюдаваше всяка мазка на четката ми в продължение на три часа. През цялото време тогавашната ми брачна половинка Лупе не спря да нервничи и да се разхожда напред-назад, непрекъснато подхвърляйки обидни забележки към ученичката. Преди да си тръгне, момичето подвигна за финален път взор нагоре, към скелето, където стоях разкривен, и сподели единствено “Лека нощ. “ Лека, отвърнах аз.

Когато към този момент си беше тръгнала, ревнуващата Лупе сподели с неприкрита нотка на екстаз в гласа: “Егати нахалничката! Не стига, че е подобен запартък, ами въобще дори не се впечатли, че жена ти е толкоз висока и мощна. Наистина я одобрявам! ”

Тогава даже не си и представях, че един ден това същото девойче ще ми стане жена. ”

Всъщност Фрида е третата публична жена на Ривера. Първа в листата на известния художник мачо е съветската хубавица и също художничка Ангелина Белова. Седемгодишният им брак им е плевел и е белязан от повече неприятни, в сравнение с положителни моменти. Съпрузите се разделят откакто щерка им умира от грип. След Белова Ривера има връзка с още една рускиня, Маревна, също доста красива и доста надарена художничка. Ривера ужасно си пада по 19-годишната госпожица, с която я среща самият Максим Горки, и съвсем принудително я принуждава да му се отдаде. А когато Маревна отдава освен тялото, само че и сърцето си, Ривера още веднъж потвърждава, че не си пада изключително по обвързването за дълго и изчезва крепко пушек. При това малко откакто младата жена ражда щерка му Марика.

Официалната брачна половинка номер 2 е към този момент упоменатата Гуаделупе (Лупе) Марин – прочут модел и писателка. Тя ражда две дъщери на Ривера, само че през 1928 година и този брак се разпада. На идната година Диего Ривера среща за повторно Фрида Кало и този път любовта го поразява като гръм. Сам признава, че с нито една друга жена не е почувствал такова духовно подобие, както с нея. Тя го притегля като магнит – както с екзотичната си осанка, по този начин и с големия си разсъдък – неизбежно е просто да не се влюби в смелата, духовита и надарена Фрида. Е, правилно, че мъж с либидото на Ривера не може да остане дълго правилен даже на най-невероятната жена на света и по-късно ще стартира да й изневерява наляво и надясно (дори със личната й сестра Кристина!). Но пък и самата Фрида също не членува в клуба на най-примерните съпруги.

Женят се в кметството на Койоакан на 21 август 1929 година Той е на 43, тя – на 22.

Майката на Фрида гневно се опълчва на съюза им, наричайки го “брак сред слон и гълъб ”, обличайки по този метод в думи крещящата физическа несъответственост сред двамата: той е с разплуто телосложение и с нездравословен тип на лицето, а тях – дребна и нежна.

Само че майката нищо не схваща. О не! Фрида няма по какъв начин да я убеди, че му се възхищава още от дребна и даже по детски си фантазира по какъв начин един ден ще се омъжи за него. Освен това Диего и Фрида ги свързва освен чисто плътската пристрастеност, освен изкуството, само че и политическите им възгледи – и двамата са почитатели на комунистическата концепция и Съветския съюз и ненавиждат капиталистическа Америка. Но очевидно не я ненавиждат задоволително, с цел да отклонят предлагането, което Ривера получава през 1930 година да изрисува със фрески Обредния клуб на Борсата на Сан Франциско и Калифорнийското учебно заведение за изящни изкуства. Двойката прекарва шест месеца в Сан Франциско, а през 1932 година се реалокира в Детройт поради различен един работен план на Ривера.

Времето, прекарано в Детройт, е изключително мъчно за Фрида. Тя се нервира от доста аспекти на американското общество и не се свени да назовава на висок глас американците “скучни ” и “колониалисти ”. Освен това тя кара тежка бременност, която приключва със импровизиран аборт, кръвоизлив и двуседмичен болничен престой. Въпреки че самата тя рисува неуморно, опитва с разнообразни техники, а картините й стават все по-силни, пресата отхвърля да я види като стойностен създател и снизходително я назовава “съпругата на майстора стенописец ”.

За известно време фамилията живее в Ню Йорк. Ривера е нает да изрисува Рокфелеровия център, само че поради вмъкнатото изображение на Ленин в стенописа, стремително е уволнен. Когато най-сетне получават прегледен урок за това, че не може хем вълкът да е утолен, хем агнето цяло, т.е. няма по какъв начин да прокарват просъветските си хрумвания във допустимо най-антисъветската страна в света и дейностите им да останат без последици, двойката взема решение да напусне Щатите и да се завърне за непрекъснато в Мексико.

Когато се нанасят в новата си къща в богатия квартал на Мексико Сити Сан Анхел, Фрида и Диего са уверени, че щастието занапред следва. Къщата е неповторима поради архитектурното решение на основателя й, проектирал я в две елементи, свързани между тях с мост. Едната част, тази на Фрида, е боядисана в синьо, а другата, на Диего – в розово и бяло. Скоро странният им дом се трансформира в средище на бохеми и политически деятели от страната и чужбина. А в промеждутъците, когато не посрещат и изпращат посетители, животът на фамилията се развива напълно не по първичните проекти.

Фрида за следващ път има съществени здравословни проблеми след тежката злополука в ранната си младост, в която тялото й е безусловно е потрошено. Освен физическите болки, се постанова да търпи и изневерите на брачна половинка си. Само че тя го обича прекомерно доста и е подготвена на всевъзможни жертви, с цел да го резервира в живота си. Когато обаче Диего преспива (и освен веднъж) със сестра й Кристина, тя е тотално унищожена. И все пак още веднъж се пробва да изчопка от нищото някаква мизерна причина, с цел да му елементарни.

Ето какво написа по този мотив на доктор Елойсер, непосредствен другар и поддръжник на фамилията: “Ситуацията с Диего се утежнява с всеки минал ден. Знам, че аз съм отговорна за протичащото се, тъй като по този начин и не съумях да прозра по-рано какво в действителност желае той и прекомерно дълго се борих да поправя непоправимото (…) Виждам по какъв начин Диего е все по-повече притеглен от нея, само че непрекъснато си дублирам, че би трябвало да съм подготвена на взаимни отстъпки, в случай че желая той да е благополучен. Обаче това ми коства доста старания и единствено можеш да си представиш по какъв начин пострадвам. ”

Окончателно решила, че ще се разведе с Диего, Фрида се изнася от Синята къща и наема апартамент в центъра на града. И по време на брака си е разрешавала да кръшка, само че в този момент към този момент няма какво да я стопира и тя му отпуска края. Започва връзка с американския художник Исаму Хогучи. Но той е единствено един от многото, с които тя изневерява на огромната си обич. През леглото й минават мъже и дами, на всякаква възраст, от разнообразни етноси и националности. Ривера постоянно е знаел за бисексуалните й забежки, само че повече я ревнува от мъжките й любовници.

С Диего се женят още веднъж, сдобрява се със сестра си Кристина и всички заживяват спокойно и честито. Но това е единствено видимо. Съпрузите не престават да си изневеряват взаимно като за международно и в това време се борят за основните си политически цели: очистване на капитализма, определяне диктатурата на пролетариата и създаване на социализма и комунизма в целия свят.

И по какъв по-подходящ метод би могла Фрида да показва отдадеността си на концепциите на Четвъртия интернационал с изключение на като удовлетвори освен визионерските, само че и полови въжделения на някогашния руски водач и бунтовник Леон Троцки? С благословията на мексиканското държавно управление фамилията дава политическо леговище на Троцки и брачната половинка му. По време на съвсем двегодишния им престой в Синята къща, Кало и Троцки въртят обич като разпуснати младежи, а Ривера се прави на две и половина. В името на великата социалистическа концепция, несъмнено се!

Нещата взимат непредвидена посока, когато търговецът на изкуства Жулиен Леви кани Фрида да организира първата си независима галерия в галерията си в Манхатън. Това се случва през 1938 година

С пъстрата си мексиканска рокля посред Манхатън Кало наподобява (и се усеща!) като екзотична птица. През трите месеца, които прекарва в Ню Йорк, Фрида рисува малко, само че за сметка на това посвещава цялото си време на града. Доколкото, несъмнено, й разрешава нежното здраве. Гастролът й зад граница продължава на европейския континент. В Париж обаче изложбата й няма същия триумф като в Ню Йорк, само че по тази причина пък във френската столица завъжда контакти с известни персони от сферата на живописта и модата. Въпреки че е очарована от самия град, мнението й за локалните създатели сюрреалисти е предстоящо отрицателно: в нейните очи те са “куп луди и гнили интелектуалци ”, които тя, несъмнено, едвам понася. Дори Пикасо и Хуан Миро!

След Париж, Кало се връща в Ню Йорк, където чака да се събере с отколешния си ухажор, фотографа Никълъс Мъри. Той обаче в това време е срещнал друга жена, за която има желание да се ожени. Художничката е принудена да постави завършек на връзката им. След раздялата с Мъри не й остава нищо друго с изключение на да се върне с подвита опашка в Мексико Сити. При остарелия, противен, нетърпим, непоносим, сластен, възвишен Диего. Само че вкъщи я чака още по-голямо отчаяние.

С тази фраза Диего Ривера формулира претекстовете си да се разведе с Фрида Кало. Какво друго го е довело до това решение не се знае и до ден сегашен. Двамата се развеждат за повторно през ноември 1939 година

Казват закачливо, че Фрида Кало е измислила селфито – толкоз доста са автопортретите, които си е нарисувала. На нито един от тях обаче тя не се е изобразила усмихната. На нито един! Винаги рисува едно и също съществено лице, доста постоянно даже тъжно. Често рисува себе си и несъществуващата си близначка, изобразявайки по този метод двете Фриди – едната преди, а другата – след съдбовната злополука през 1925 година, която вечно белязва живота й с болежка и страдалчество. Спокойната и жизнерадостната Фрида и циничната, пушеща и пиеща крепко, страдаща Фрида. Живот на половина.

През последните 10 години от живота си Фрида Кало си води дневник. 170 страници, изпълнени с рисунки, мемоари от детството, бележки по отношение на моментното й здравословно положение и доста, доста размишления върху мъчителната обич към нейния брачен партньор. Думата “ternura ” – деликатност, изписана неведнъж, оградена в алено и подчертана дебело, непроменяемо се появява на страниците наред с неговото име. През 1953 година, надалеч от него и самотна, Фрида чества по собствен си метод рождения ден на Ривера. Отваря дневника и написва: “8 декември… Диего… Любов ”.

Година преди гибелта си Фрида Кало най-сетне намира точните думи, с които да изрази възприятията си към Диего Ривера – нещо, което не е съумяла да направи през всичките 26 години, през които го е познавала и обичала безгранично.

“ ”

На 12 юли 1954 година Кало получава мощни болки и подвига висока температура. Рано на идната заран сестрата я намира мъртва в леглото. Официалната причина за гибелта е белодробна емболия. Близките до нея обаче настояват, че тя се е самоубила, взимайки свръхдоза обезболяващи. В сходство с нейното предпочитание, тя е кремирана, а урната с пепелта й е сложена в Синята къща.

Диего Ривера умира през 1957 година от рядка форма на рак.