Срещаме ви с едни жени, които пазят жив един вековен

Срещаме ви с едни дами, които пазят жив един древен поминък – килимарството. Ръцете им творят фигури и знаци в фамозната чипровска тъкан. Става дума за известните по целия свят чипровски килими, приети за част от нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО. За страдание почитателите на този поминък стават все по-малко и килимарството е измежду изчезващите специалности. Каква е тайната на чипровския килим и кой пази вековната традиция – описват Теодора Георгиева и операторът Иван Ставрев.

" Всичко е ръчно. Това е животът ми, това е изкуството ми, това е насладата ми, това ми е гордостта. "

" Това, което боли и липсва, е че къщите са празни. Има къщи, само че няма хора. Децата избягаха. Опустяха становете. По два–три стана имаше във всяка къща. "

Багри, преплетени влакна и комплицирани фигури – това е магията на чипровския килим. Някога главен занаят, през днешния ден чипровската тъкан има особена художествена и културна стойност. Позната е по целия свят и е част от нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО.

Севка, Наташа и Венета са измежду дребното останали пазителки на занаята. Те не престават да тъкат, тъй като това е техният живот.

Севка Бардинска е на 83 години. На едвам 10 години сяда за първи път на стана:

" На 10 години към този момент си добър килимар, тъй като си при баба и нямаш по кое време друго да правиш. Като завършиш главното обучение, ти си килимарка. Нямаше друго ", спомня си тя.

По думите ѝ в Чипровци в миналото е имало над 600 килимарки:

" Беше изключение в къща да няма стан и да няма килимарка. "

Усвоила до съвършенство тъканта на чипровския килим, Севка се отдава на изкуство:

" Аз съм изпълнителка на най-известните художници в България - на Марин Върбанов, Здравко Мавродиев… Ако нямаш в душата си знание за природата и индивида, не можеш да бъдеш реализатор на пана. При мене нещата са заложба от Бога. Занимавам се с икони, те бяха моята уязвимост. Няма постройка в България да няма пано, направена от мене - в НДК-то, в Париж имаме галерия, не моя галерия, а като изпълнителка с Марин Върбанов. Радостта ми е, че бях измежду доста известни хора и че по света има неща, които са направени от моите ръце. За мене това е огромно благополучие. Но това, което съм направила, в случай че би трябвало да се мери в километри и площ, ще стигнем до Монтана, в случай че не и по-далеч. "

Станът е неизменима част и от вкъщи на Наташа още от дете. Днес тя тъче килим с претекст " пролетна лоза ".

Наташа Димитрова: " Изключително ръчен труд и доста математика. Всеки килим и модел е хубав самичък по себе си, стига да го изработиш с готовност и обич. "

Сръчните ръце на Наташа извайват пана във връзка приемането на България в Европейския съюз и за визитата на папа Франциск, само че се тревожи да не изчезне занаятът:

" Младите не желаят да стартират да се учат. Има някои деца, които посещават кръжока по килимарство в учебното заведение, само че всеобщо не се учат. И с горест го споделям – нека занаятът да не замре. "

Историческият музей в Чипровци пази килими още от втората половина на XVIII век. Местните споделят, че хората тук се раждат килимари, а 400-годишното учебно заведение в града дълго време е било основата за подготовката им.

Ели Костадинова, шеф на ОУ “Петър Парчевич ” – Чипровци: " Училището е строено за 700 деца и толкоз деца е имало. Сега са 48. Имаше специфична паралелка и от нея излязоха доста положителни експерти.

Днес обаче такава паралелка към този момент няма.

Ели Костадинова, шеф на ОУ “Петър Парчевич ” – Чипровци: " Килимарството се учи единствено в часовете по занимания по ползи. Кандидатстваме по планове за тъкачество, дизайн и приложно изкуство, с цел да стартира образованието още от началните класове и да стигнем до там, че да открием нова паралелка. Проблемът е броя на децата. "

Пламен Петков, кмет на община Чипровци: " Нашата цел е да го възродим. Ако съберем възпитаници и учители, Министерството на образованието няма да е срещу да финансира тази активност. След всеки фестивал имаме запитвания по какъв метод може да се научи. Единственият метод е да си възвърнем паралелката, има към момента и учители по дизайн. "

Венета тъче чипровски килими към този момент 70 години. И тя признава, че приемствеността е слаба, само че вярата остава:

" Когато приключих седми клас, бях на 14 години и започнах да тъча. Килимарството би трябвало да го има. "

" И съм уверена, че към момента има млади, които по малко сядат в килима и тъче. "

" До където можем да работим, все ще тъчем. "

" Не имам вяра, че ще изчезне. "

" Ще го има - имало го е, и отново ще го има. "

Защото, както споделят те, чипровският килим е с дълъг период на валидност.