Срещаме Ваня Иванова на велосипед и с тениска Зарежи диетите,

Срещаме Ваня Иванова на велосипед и с тениска „ Зарежи диетите, яж торта “. Такава е и философията ѝ за живота и бизнеса – има вяра в придвижването, свободата и качествената храна. Обича сладкиши, само че по никакъв начин не харесва възприятието за виновност след парче торта, нито вредите за здравето от прекаляването със захар и нездравословни съставки.

Преди 10 години любовта ѝ към сладкишите не среща здравословна опция на тортите цялостни с палмова сметана, прекалено много захар и бяло брашно. Затова Ваня си я основава сама.

Вероятно за част от хората тя е позната като Vanillka – дамата, която стои зад един от първите блогове с предписания за здравословни сладкиши у нас.



В устрема си да се храни по-здравословно, Ваня стартира да опитва с предписания в дома си и да ги споделя онлайн. Блогът ѝ става доста известен, а последователно тя стартира да подготвя тортите за празниците на познати и другари. На следващия въпрос „ за какво не си направиш сладкарница “, Ваня взема решение, че може би в действителност би трябвало да опита.

Така се ражда и „ “ - уютно бутиково ателие за „ чисти “ сладкиши. Отваряме вратата и там ни посрещат меки цветове и мирис на шоколад, масло и сметана, тънко преплетени с дъха на италианско еспресо.

Срещаме се с Ваня в границите на акцията, в която телекомът споделя историите на дребните и междинни компании, тъй като имено те са гръбнакът на българската стопанска система. А с цел да пораства, на съперници цени.

За Vanilla kitchen това важи с особена мощ.

„ Предлагаме аналогов артикул, с помощта на цифровите решения, “ споделя Ваня и дава образец.

Почти всеки месец сладкарницата предлага нови десерти в асортимента си, а обществените мрежи са мястото, където ги афишират.

„ Неслучайно сме на тази тиха и спокойна улица в квартала, просто тъй като не желая това извънредно напрежение, което го има в сърцето на София. Там е пъкъл, “ счита Ваня, а без обществените мрежи доста от клиентите на Vanilla Kitchen не биха разбрали нито за асортимента им, нито за опцията да си поръчат сладкиш без скрупули от сладкарницата в Дианабад.

Всичко, обвързвано с обслужването на клиенти и запазване на документи във Vanila Kitchen е интернет основано, по тази причина и сигурната и бърза връзка е основна за сладкарското ателие.

„ Опитваме се всичко да е цифровизирано, тъй като по този начин вероятността от неточности става минимална. Приемаме поръчки през уеб страницата, предлагаме и онлайн съвещания “, изяснява Ваня и добавя, че огромна част от клиентите им към момента избират да се обадят по телефона.



„ Доста от тях избират да чуят гласа ни, да се допитат до професионалното ни мнение: „ Какво имате на витрината? Запазете ми пет части от това; Утре ще имате ли тарталети? Закъснявам малко, запазете ми тортата, не я продавайте на друг… Така че е доста значимо да сме свързани “, споделя Ваня.

За нея Vanilla kitchen не е просто бизнес, а креативно начинание, движено от вярата, че сладкишите би трябвало и могат да са вкусни и потребни по едно и също време.

„ Далече сме от всеки огромен бизнес, само че пък се оправяме “, споделя Ваня и добавя, че идва от семейство, в което в никакъв случай не е имало предприемачески дух, нито от кого да вземе образец.

„ Истината е, че бях извънредно неуверена дали изобщо мога … Още си задавам този въпрос ще се оправя ли, ще има ли догодина…, само че очевидно нещата се случват, откакто 10 години сме на пазара “, споделя Ваня.

В началото стартира сама и месец по-късно, осъзнава, че ѝ би трябвало екип.



В момента във Vanilla Kitchen работят 5 индивида. Правят всичко на ръка, без заготовки и без сухи смеси. „ Всичко се прави на момента и не постоянно ни стигат силите и това е повода понякога клиентите да видят витрината и да кажат „ Ама, единствено това ли имате? “ Ами да, единствено това, тъй като всичко е доста трудоемко, популярност Богу ни се изкупуват бързо сладкишите и от време на време – да, единствено това има на витрината, “ споделя Ваня

Именно разширението на екипа се оказва огромното предизвикателство в този момент.

“Ние не си търсим служащи, ние си търсим хора за екипа, само че е мъчно, това е най-голямата борба сега “, споделя Ваня.

Смята, че и в живота, и в бизнеса я движат едни и същи полезности - почтеност, минимално количество боклуци и придвижване, както в дословен, по този начин и в метафоричен смисъл.

„ Важно е човек да бъде оптимално почтен, обективен и открит. Аз считам, че ние сме тъкмо подобен бизнес и за положително или неприятно аз съм тъкмо подобен човек, “ споделя Ваня и добавя, че има вяра в уважението и свободата се пробва да обезпечи такава среда и за екипа в сладкарницата.

„ Тук работят хора, а не роботи или машини, на всеки му се постанова да отсъства, да закъснее, да си вземе по-дълга отмора, да си тръгне по средата на деня и тази еластичност за мен е доста значима и се пробвам да ги поставям преди всичко, споделя Ваня и добавя, че придвижването в метафоричен и дословен смисъл е извънредно значимо за нея. „ Движение в смисъл да се развиваме като същества и персони, а пренесено към сладкарницата – значимо е да се приспособяваме към новите трендове, съгласно нашите си съществени полезности “, обобщава тя.

Така да вземем за пример, съумяват да сведат food waste (изхвърлянето на храна) във Vanilla Kitchen до под 1%.

Най-добрите предписания се раждат в планината



„ Най-много се въодушевявам за предписания, когато не съм на работа. Ето, да си го кажем, “ смее се Ваня. Авторските ѝ предписания са повече от 400, а най-хубавите торти се раждат, когато си „ бърка “ нещо у дома или когато е в планината.

Разказва ни историята зад някои от емблематичните за Vanilla kitchen – „ Супер селски торти “.

Всичко потегля от обичаната на щерка ѝ „ Българска супер селска “. Тя е с орехови блатове, шипков мармалад и заквасена сметана.

„ Изключително елементарна и обикновената торта, само че е една от най-вкусните, “ смее се Ваня и споделя, че рецептата се родила преди поход в планината.



„ Трябваше да вършим един поход до Мальовица, с една нощувка в едно селце наоколо и аз си споделих, че не мога да отида с празни ръце. Погледнах какво имам в хладилника – отсам, оттова и по този начин се появи тортата с шипков мармалад и орехови блатове, която всички доста харесаха. А, както споделих, бяхме в едно село и се наложи всеки да хапва с каквото откри - кой с лъжица, кой с вилица, кой с нож и си споделих – това е „ супер селска торта, “ спомня си тя.

Така тортата влиза в асортимента на Vanilla Kitchen, а с изключение на „ Българска супер селска торта “, се раждат още „ Френска с лавандула, бадемови блатове и боровинки “ и „ Гръцка със зелени смокини и канела “.

„ Някак си по този начин се случват, оттова идва вдъхновението, малко на смешка, когато изляза, когато не съм в рутината и главата ми не е заета с административни и оперативни задания. Някак си творчеството се ражда, когато има пространство, обобщава Ваня.

„ Зарежи диетите, яж торта “

„ Този слоган е малко непокорен, само че сплотява цялата ми философия “, смее се Ваня. Убедена е, че рестриктивните мерки, непрестанните диети и броенето на калории тежат извънредно доста, изключително на дамите.

„ Ние имаме потребност от малко повече топлота и мекост от нас самите към нас самите “, добавя тя и споделя своята философия – пътят към положително здраве и форма, не се крие в рестриктивните мерки, а по-скоро в придвижването и чистата храна.



„ Има разлика дали ще изядеш шепа вафли от магазина или парче от нашите торти. И в двата случая ядеш нещо сладко, десерт, само че разликата като състав и отражение върху организма е голямо и това е моята философия в живота, без диети, придвижване, чиста добра, храна и малко повече топлота, мекост и наслаждение от мен за мен “, споделя Ваня.

Възпитанието на усета се случва в доста ранна детска възраст – има ли рецепта за това?

Ваня споделя, че преди е била уверена, че има препоръки в тази посока, само че си дава сметка че децата са разнообразни и повсеместен метод надали има.

„ Истината е, че децата не слушат. Каквото и да им приказваш, те виждат образеца – какво прави родителя. За него родителят до една възраст е Бог и то прави каквото мама и тате вършат “, споделя Ваня и добавя, че тя самата се старае да дава образец на щерка си с метода, по който се храни.

„ Не ѝ споделям - няма да ядеш следващия пакет вафли или бисквити, а пък аз да го върша “ отбелязва тя и добавя, че напъните завършват, когато децата тръгнат на учебно заведение „ Тогава пускаш контрола и казваш: „ Дано съм го научил на нещо “.

„ Сега виждам в учебно заведение, че долу има магазинче със всевъзможни изкушения, само че щерка ми не ги яде, тъй като счита, че са „ отпадъци “, споделя Ваня, като отбелязва и фактът, че щерка ѝ има постоянен достъп до здравословна опция.



Така съветът се ражда от единствено себе си „ да не предлагаме на децата овесена каша с ябълки и да ги убеждаваме, че тя е по-вкусна от вафла с шоколад, тъй като това в последна на сметка не е по този начин, а вместо това да им предложим задоволително вкусна и качествена опция “.

Така лека-полека, можем да ги насочим, само че образецът и тук е основен.