Срещаме се в софийско бистро до Докторската градина, сядаме на

Срещаме се в софийско бистро до Докторската градина, сядаме на слънчева маса на тротоара и аз най-малко се усещам по този начин, както бих се чувствала в Милано, в Париж или в Лондон. Усещането идва и от излъчването на моята събеседничка, и от размаха и модерността, с която осмисля и прави всичко. Крехкостта ù е учудваща, като се има поради мащабността на нещата, които задвижва. Със сигурност и образованието по културология, и това от Кралския лицей по изкуствата в Лондон, което ù дава компетентност куратор, отварят зрителните ъгли и основават забавните гледни точки към живота и към изкуството.Маргарита Доровска живее сред София и Габрово, защото е шеф на Музея на хумора и сатирата – една от международно представящите ни институции, ярка, цветна, остроумна, витална. В момента с пределна отдаденост е посветила свободното си време на основаването на Центъра за изкуство „ Кристо и Жан Клод “, отново в Габрово.В последния миг изместваме срещата за по-късно, тъй като Маргарита идва напряко от изявление в Националното радио и се оказва, че е объркала часа. Затова и диалогът стартира безгрижно от крайбрежията на разсеяността, с цел да навлезе в дълбокото.  

Разсеяна ли си? Доста разсеяна, само че имам едно нещо, което доста ми оказва помощ – календарът, щом нещо се появи, отива в календара. Тази година върша доста гафове – благопожелавам на всички рождените дни един ден по-рано, евентуално от боязън да не изпусна нещо. Какво все забравяш? Напоследък не помня да вдишвам надълбоко. И не намирам сили да медитирам. Компенсирам с това непрестанно да съм на телефона и – което е в действителност извънредно – все с цигари. Как медитираш? Открих випасана. Стигнах до нея през Ювал Ноа Харари, хардкор медитатор и доста прецизен. При випасана се медитира 1 час заран и 1 час вечер. Кой обаче има това време? Сега извинението ми е, че не си купих една безобразно скъпа възглавничка за медитация. Но пък вървя да плавам и по този начин в продължение на един час съм заобиколена с вода, телефонът е надалеч от мен и не мога да го пипна, велико е.   Аз съм по-скоро великодушна в връзките си, а животът постоянно ме среща с спестовни хора. Надявам се да не стана страхлива и пресметлива в връзките си. Щедростта на младостта е от чувството за всесилие, въпросът е да я опазиш и в зрелост, и в старостта.