Ния Йотова или жените, без вина виновни
Срещаме се в известно, шумно кафене в столичен мол. Тя идва с походка на газела и балансира на сребърните си сандали с тънки каишки виртуозно, както умее единствено човек, който бяга по пет километра съвсем всеки ден. Очите й са нефритени и незабавно подготвят за диалог на „ ти “. Ще й приказвам на „ вие “ обаче, тъй като я оценявам доста след това, което прочетох. Думи от сърцето на доста смела, занимателна, омагьосваща жена. Думи, в които няма и грам превземка, поза и опит да се изпроси състрадание. Моите почитания, Лара, пардон, Ния!
– Как се стигна до тази смела стъпка да опишете по този начин откровено зашеметяващия си живот?
– Започнах да пиша книгата в интервал, в който не бях въодушевена от всекидневието си и търсех метод, по който да осмисля дните си. Започнах да пиша за свое лично наслаждение, защото подсъзнателно съм търсела автотерапевтичния резултат, който открих посредством преразказването на живота ми. Била съм откровена по отношение на страховете и комплексите си, което в ретроспекция мисля, че е донесло най-висока добавена стойност на книгата ми. И бидейки още веднъж откровена, ще кажа, че животът ми никога не е замайващ.
– Защо заминавате, и то в нежна възраст, за Австралия?
– Поради две аргументи: желаех да науча британския език като роден, тъй като усещах, че това е наложително изискване, в случай че желая да съм жител на света. Също по този начин, желаех да стана безусловно независима и самостоятелна от родителите си. Скачайки в дълбокото, нагледно казано, смятах, че ще се науча да се оправям сама в живота доста по-бързо, в сравнение с в случай че остана в България и пребивавам с нашите. Много хора ме питаха не ме ли е боязън да отпътува сама толкоз надалеч. А аз им отговарях, че в действителност ме е боязън да не се случи нещо, което да попречва заминаването ми.
– Начинът, по който разказвате за любовните си случки и разтърсващи любови, печели с достоверността и откровеността, само че по какъв начин възприе брачният партньор ви романа?
– Не всичко разказано в романа е напълно правилно. Героите са същински, както и тяхното влияние върху Лара, основната героиня, подхожда на това, което съм изпитала в действителния живот. Но събитията, при които съм ги срещнала, разказани в книгата, не подхождат наложително на действителността. Обсъждала съм тези елементи със брачна половинка ми още преди книгата да бъде оповестена, тъй че сюжетите в романа не са изненадващи за него. Това, което ме изненада мен, и то с позитивен знак, беше смяната в държанието му към мен във връзка с ежедневните, рутинни елементи от взаимния ни живот. След като прочете „ Лара “, той видя моята позиция не през неговата позиция, а от позицията на външен човек и стартира да се преценява с мен и моите стремежи доста повече от преди.
– Защо се отказвате от кариера на модел, актриса и сътрудник в издателство в Австралия, с цел да се върнете в България?
– Никога не съм желала да бъда модел, тъй като мога да се правя оценка реалистично и знам, че не владея съответните данни. Актриса желаех да бъда като доста, доста млада – това е следствие от образованието ми, когато се повлиях от тази концепция, а въпреки всичко актьорското майсторство е и средство за себеизразяване, което е доста значимо за моята природа. С израстването ми разбрах, че за моята емоционалност ще е най-добре да показвам личните си страсти, а не непознатите, както вършат актьорите, и по тази причина малко по малко се преориентирах към писането, като занимание. А може би най-важната причина беше чисто практическа – в един миг, във втората част на 20-те ми години, желаех да приключа с неизвестността към утрешния ден и да „ уседна “ – в една страна, да основа семейство, както и постоянен приход, на който мога да разгадавам.
– На родителството и майчинството са отдадени може би най-вълнуващите редове в романа ви. Ако е прав философът, че децата ни са изпитът, който държим пред Бог, по какъв начин се оценявате с днешна дата?
– Майчинството е крайъгълният камък, който трансформира живота на дамите. Аз персонално деля живота си условно на две елементи – преди и откакто станах майка. Емоциите и целите от живота ми преди майчинството нямат нищо общо с тези по-късно. Когато децата ни са дребни, ние им се отдаваме напълно – това за някои от нас може да е потрес, тъй като значи да сложим кариерата си, другите си цели, обществения си живот, заниманията си и всичко останало на назад във времето. След като децата поотраснат, се постанова да преустроим още веднъж живота си и да създадем още веднъж място за всичко останало – кариера, занимания и така нататък Ако не го създадем, рискуваме да станем от завладяващите майки, които не желаят да пуснат детето си да порасне и се месят в живота му повече от нужното, когато е възрастен. Накратко, предизвикването да си майка е да изгубиш себе си, когато детето е малко и има потребност от наличието ти повече от всичко, и след това да намериш или по-точно да преоткриеш себе си и да продължиш по пътя си, когато детето ти порасне и към този момент няма толкоз огромна потребност от теб. Към днешна дата си давам позитивна оценка като майка, само че да не забравяме, че майчинството е до живот и позитивната оценка, която си давам в този момент, е обект на актуализация във времето.
– Лара – дамата, която желае всичко. Това е подзаглавието на романа ви. Колко получихте от ориста и по какъв начин определяте цената, която платихте?
– Под „ дамата,която желае всичко “, в действителност съм била доста по-скромна от това, което наподобява на пръв взор, и съм имала поради жена, която не се опасява да изиска по едно и също време да има и кариера, и семейство, и фантазии, чието гонене да осмисля в допълнение живота й. Чрез подзаглавието не съм визирала материални придобивки. Получила съм от ориста доста – това, че съм здрава, че околните ми са здрави, че не съм родена в страна като Сирия или Афганистан, където правата ми като човек и като жена биха били тотално потъпкани, ме прави любимец на ориста, наред с доста други хора. Лошото е, че не постоянно оценяваме това и не постоянно сме признателни за базисни неща като здравето си и естествените условия за живот. Не считам, че ориста ми е лишила каквото и да е – за всичките проблеми и комплекси, които имам, съм виновна напълно аз. Осъзнала съм ги и сега се пробвам да ги преодолея, което не е изобщо елементарно.
– Кои са най-големите въпроси, които стоят пред дамата в България?
– Не мога да приказвам групово от името на дамите в България, тъй като всяка жена води нейна си борба. Лично за себе си мога да кажа, че не ми дава мира презумпцията, че дамата е постоянно отговорна. Ако нещо в фамилията е неправилно – обществото нормално групово упреква дамата. Обвинява я като майка, като брачна половинка, като чиновник и, не дай си боже, в случай че дръзне да влезе в ролята на началник или бизнесмен. Единствено дамите, които са избрали ролята на домакини, сякаш не биват упреквани от обществото, защото това е позицията, където освен им е позволено да бъдат, само че е и желателно да си останат. Всяко предпочитание на дамата да излезе от отредената й роля на стопанка и майка бива осъждано от една или друга част от обществото. А даже не желая да подхващам тематиката по какъв начин дамите, които са изнасилени, както и дамите, обект на домашно принуждение, доста постоянно получават етикет „ сама си е отговорна “ и „ търсела си го е “ – отново от това наше общество.
– Не мога да не засегна тематиката за българина в чужбина. Що за черти от характера ви се демонстрираха в странство?
– Когато живеех в Австралия, не се самоопределях като „ човек в странство “, или като „ преселник “. Определях се като човек, младеж – тогава бях на 19, който желае да се научи да е самостоятелен, да е финансово самодостатъчен и да е човек, който уголемява мирогледа си. В Сидни няма огромна българска общественост, както да вземем за пример в Чикаго, тъй че, без да го възнамерявам, бях обкръжена най-много от локални или другари от други националности. От време на време се срещах с представители на българската общественост, имах 1-2 приятелки там, само че не умишлено съм търсила компанията им, нито умишлено съм я отбягвала. Приятелите си съм избирала не по народност, а по подобие в мисленето. Не съм сигурна дали избрани черти на характера ми са се показали в чужбина, само че несъмнено, до момента в който бях там, научих няколко неща: че аз не съм центърът на света, че България не е центърът на света, както и че нашенският нрав не постоянно е мерило за вярно държание.
– За кого написахте тази книга?
– Започнах да я пиша за себе си, само че с напредъка в писането счетох, че книгата е за всички дами, които в миналото са се чувствали отговорни, без да имат виновност, както и за мъжете им, които ги обичат и желаят да ги схванат. Това съм написала и в посвещението на „ Лара “. Книгата не е отдадена на съответен човек, а на нас, дамите, като едно групово цяло.
Лара желае всичко
Лара има брачен партньор, две деца, три дрешника с рокли и къс лист с убеждения, които следва. Няма задръжки, когато споделя. Разказва искрено за детството, за изневерите, за всички свои страхове и многочислени неточности. Ще обикнете Лара. Ще я презирате. Ще обичате да я ненавиждате. Може би от време на време даже ще откривате парченце от зеления й взор против вас в огледалото. Защото Лара желае всичко – да е прелестна майка, стихийна бизнесдама, буйна държанка и любяща брачна половинка – функции, за които прикрито или очевидно мечтаят милиони дами по света. „ Лара “ ще ви преведе през трийсет и девет години от един живот, който се случва сред Австралия и България, сред дома и офиса, сред фамилното легло и хотелски стаи в Барселона, сред „ какво ще кажат хората “ и „ какво желая аз “. Ще ви върне обратно към годините на „ Шатовалон “ и образцовите домове и ще ви накара да погледнете напред с усмивка. Ироничен, неподправено същински и хапливо прям, „ Лара “ не е просто „ женски “ разказ, той е разказ жена – разнолик, безреден, пъстър с спорни настроения и доста обич. Роман, в който има всичко.
Коя съм аз?
Казвам се Ния Йотова, родена съм на 5 декември 1979 година в София. Завърших междинното си обучение в Италианския колеж в София. Приеха ме в НАТФИЗ, компетентност „ Публична тирада “, където учих една година. След това се трансферирах в University of New South Wales, Сидни, Австралия, където продължих образованието си и получих бакалавърска степен, компетентност „ Театър и филм “. След като прекарах по-голямата част от интервала 1999-2006 в Австралия, се прибрах в България, където срещнах брачна половинка си. В момента съм управител бизнес развиване в MobiSystems, една от дребното български компании с сполучлива реализация на международния пазар. Софтурните й артикули имат над 300 милиона консуматори и конкурират директно продуктите на Гугъл и Microsoft.
Омъжена съм и съм майка на двама сина.
– Как се стигна до тази смела стъпка да опишете по този начин откровено зашеметяващия си живот?
– Започнах да пиша книгата в интервал, в който не бях въодушевена от всекидневието си и търсех метод, по който да осмисля дните си. Започнах да пиша за свое лично наслаждение, защото подсъзнателно съм търсела автотерапевтичния резултат, който открих посредством преразказването на живота ми. Била съм откровена по отношение на страховете и комплексите си, което в ретроспекция мисля, че е донесло най-висока добавена стойност на книгата ми. И бидейки още веднъж откровена, ще кажа, че животът ми никога не е замайващ.
– Защо заминавате, и то в нежна възраст, за Австралия?
– Поради две аргументи: желаех да науча британския език като роден, тъй като усещах, че това е наложително изискване, в случай че желая да съм жител на света. Също по този начин, желаех да стана безусловно независима и самостоятелна от родителите си. Скачайки в дълбокото, нагледно казано, смятах, че ще се науча да се оправям сама в живота доста по-бързо, в сравнение с в случай че остана в България и пребивавам с нашите. Много хора ме питаха не ме ли е боязън да отпътува сама толкоз надалеч. А аз им отговарях, че в действителност ме е боязън да не се случи нещо, което да попречва заминаването ми.
– Начинът, по който разказвате за любовните си случки и разтърсващи любови, печели с достоверността и откровеността, само че по какъв начин възприе брачният партньор ви романа?
– Не всичко разказано в романа е напълно правилно. Героите са същински, както и тяхното влияние върху Лара, основната героиня, подхожда на това, което съм изпитала в действителния живот. Но събитията, при които съм ги срещнала, разказани в книгата, не подхождат наложително на действителността. Обсъждала съм тези елементи със брачна половинка ми още преди книгата да бъде оповестена, тъй че сюжетите в романа не са изненадващи за него. Това, което ме изненада мен, и то с позитивен знак, беше смяната в държанието му към мен във връзка с ежедневните, рутинни елементи от взаимния ни живот. След като прочете „ Лара “, той видя моята позиция не през неговата позиция, а от позицията на външен човек и стартира да се преценява с мен и моите стремежи доста повече от преди.
– Защо се отказвате от кариера на модел, актриса и сътрудник в издателство в Австралия, с цел да се върнете в България?
– Никога не съм желала да бъда модел, тъй като мога да се правя оценка реалистично и знам, че не владея съответните данни. Актриса желаех да бъда като доста, доста млада – това е следствие от образованието ми, когато се повлиях от тази концепция, а въпреки всичко актьорското майсторство е и средство за себеизразяване, което е доста значимо за моята природа. С израстването ми разбрах, че за моята емоционалност ще е най-добре да показвам личните си страсти, а не непознатите, както вършат актьорите, и по тази причина малко по малко се преориентирах към писането, като занимание. А може би най-важната причина беше чисто практическа – в един миг, във втората част на 20-те ми години, желаех да приключа с неизвестността към утрешния ден и да „ уседна “ – в една страна, да основа семейство, както и постоянен приход, на който мога да разгадавам.
– На родителството и майчинството са отдадени може би най-вълнуващите редове в романа ви. Ако е прав философът, че децата ни са изпитът, който държим пред Бог, по какъв начин се оценявате с днешна дата?
– Майчинството е крайъгълният камък, който трансформира живота на дамите. Аз персонално деля живота си условно на две елементи – преди и откакто станах майка. Емоциите и целите от живота ми преди майчинството нямат нищо общо с тези по-късно. Когато децата ни са дребни, ние им се отдаваме напълно – това за някои от нас може да е потрес, тъй като значи да сложим кариерата си, другите си цели, обществения си живот, заниманията си и всичко останало на назад във времето. След като децата поотраснат, се постанова да преустроим още веднъж живота си и да създадем още веднъж място за всичко останало – кариера, занимания и така нататък Ако не го създадем, рискуваме да станем от завладяващите майки, които не желаят да пуснат детето си да порасне и се месят в живота му повече от нужното, когато е възрастен. Накратко, предизвикването да си майка е да изгубиш себе си, когато детето е малко и има потребност от наличието ти повече от всичко, и след това да намериш или по-точно да преоткриеш себе си и да продължиш по пътя си, когато детето ти порасне и към този момент няма толкоз огромна потребност от теб. Към днешна дата си давам позитивна оценка като майка, само че да не забравяме, че майчинството е до живот и позитивната оценка, която си давам в този момент, е обект на актуализация във времето.
– Лара – дамата, която желае всичко. Това е подзаглавието на романа ви. Колко получихте от ориста и по какъв начин определяте цената, която платихте?
– Под „ дамата,която желае всичко “, в действителност съм била доста по-скромна от това, което наподобява на пръв взор, и съм имала поради жена, която не се опасява да изиска по едно и също време да има и кариера, и семейство, и фантазии, чието гонене да осмисля в допълнение живота й. Чрез подзаглавието не съм визирала материални придобивки. Получила съм от ориста доста – това, че съм здрава, че околните ми са здрави, че не съм родена в страна като Сирия или Афганистан, където правата ми като човек и като жена биха били тотално потъпкани, ме прави любимец на ориста, наред с доста други хора. Лошото е, че не постоянно оценяваме това и не постоянно сме признателни за базисни неща като здравето си и естествените условия за живот. Не считам, че ориста ми е лишила каквото и да е – за всичките проблеми и комплекси, които имам, съм виновна напълно аз. Осъзнала съм ги и сега се пробвам да ги преодолея, което не е изобщо елементарно.
– Кои са най-големите въпроси, които стоят пред дамата в България?
– Не мога да приказвам групово от името на дамите в България, тъй като всяка жена води нейна си борба. Лично за себе си мога да кажа, че не ми дава мира презумпцията, че дамата е постоянно отговорна. Ако нещо в фамилията е неправилно – обществото нормално групово упреква дамата. Обвинява я като майка, като брачна половинка, като чиновник и, не дай си боже, в случай че дръзне да влезе в ролята на началник или бизнесмен. Единствено дамите, които са избрали ролята на домакини, сякаш не биват упреквани от обществото, защото това е позицията, където освен им е позволено да бъдат, само че е и желателно да си останат. Всяко предпочитание на дамата да излезе от отредената й роля на стопанка и майка бива осъждано от една или друга част от обществото. А даже не желая да подхващам тематиката по какъв начин дамите, които са изнасилени, както и дамите, обект на домашно принуждение, доста постоянно получават етикет „ сама си е отговорна “ и „ търсела си го е “ – отново от това наше общество.
– Не мога да не засегна тематиката за българина в чужбина. Що за черти от характера ви се демонстрираха в странство?
– Когато живеех в Австралия, не се самоопределях като „ човек в странство “, или като „ преселник “. Определях се като човек, младеж – тогава бях на 19, който желае да се научи да е самостоятелен, да е финансово самодостатъчен и да е човек, който уголемява мирогледа си. В Сидни няма огромна българска общественост, както да вземем за пример в Чикаго, тъй че, без да го възнамерявам, бях обкръжена най-много от локални или другари от други националности. От време на време се срещах с представители на българската общественост, имах 1-2 приятелки там, само че не умишлено съм търсила компанията им, нито умишлено съм я отбягвала. Приятелите си съм избирала не по народност, а по подобие в мисленето. Не съм сигурна дали избрани черти на характера ми са се показали в чужбина, само че несъмнено, до момента в който бях там, научих няколко неща: че аз не съм центърът на света, че България не е центърът на света, както и че нашенският нрав не постоянно е мерило за вярно държание.
– За кого написахте тази книга?
– Започнах да я пиша за себе си, само че с напредъка в писането счетох, че книгата е за всички дами, които в миналото са се чувствали отговорни, без да имат виновност, както и за мъжете им, които ги обичат и желаят да ги схванат. Това съм написала и в посвещението на „ Лара “. Книгата не е отдадена на съответен човек, а на нас, дамите, като едно групово цяло.
Лара желае всичко
Лара има брачен партньор, две деца, три дрешника с рокли и къс лист с убеждения, които следва. Няма задръжки, когато споделя. Разказва искрено за детството, за изневерите, за всички свои страхове и многочислени неточности. Ще обикнете Лара. Ще я презирате. Ще обичате да я ненавиждате. Може би от време на време даже ще откривате парченце от зеления й взор против вас в огледалото. Защото Лара желае всичко – да е прелестна майка, стихийна бизнесдама, буйна държанка и любяща брачна половинка – функции, за които прикрито или очевидно мечтаят милиони дами по света. „ Лара “ ще ви преведе през трийсет и девет години от един живот, който се случва сред Австралия и България, сред дома и офиса, сред фамилното легло и хотелски стаи в Барселона, сред „ какво ще кажат хората “ и „ какво желая аз “. Ще ви върне обратно към годините на „ Шатовалон “ и образцовите домове и ще ви накара да погледнете напред с усмивка. Ироничен, неподправено същински и хапливо прям, „ Лара “ не е просто „ женски “ разказ, той е разказ жена – разнолик, безреден, пъстър с спорни настроения и доста обич. Роман, в който има всичко.
Коя съм аз?
Казвам се Ния Йотова, родена съм на 5 декември 1979 година в София. Завърших междинното си обучение в Италианския колеж в София. Приеха ме в НАТФИЗ, компетентност „ Публична тирада “, където учих една година. След това се трансферирах в University of New South Wales, Сидни, Австралия, където продължих образованието си и получих бакалавърска степен, компетентност „ Театър и филм “. След като прекарах по-голямата част от интервала 1999-2006 в Австралия, се прибрах в България, където срещнах брачна половинка си. В момента съм управител бизнес развиване в MobiSystems, една от дребното български компании с сполучлива реализация на международния пазар. Софтурните й артикули имат над 300 милиона консуматори и конкурират директно продуктите на Гугъл и Microsoft.
Омъжена съм и съм майка на двама сина.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ