Срещаме се сък Стефан Китанов в „Пасторант“. Това е любимият

Срещаме се сък Стефан Китанов в „ Пасторант “. Това е обичаният ресторант на Кита и брачната половинка му. „ Заведението с най-хубавата паста! - изяснява той. - Готвачите са българи, обаче вършат паста като италианци. “ Преди да седнем, Кита ме води пред стената до бара и ми демонстрира фотоси с подпис на Вим Вендерс, Кшищоф Зануси и Тери Джоунс, които са вечеряли тук по време на гостуването си на София Филм Фест. И освен те. Всички огромни посетители на СФФ знаят къде е „ Пасторант “. Така стартира нашият диалог. Сладкодумно, усмихнато и умерено Кита споделя:София Филм Фест не се прави служебно, а постоянно от сърце и доста персонално. Това му оказа помощ да се развие и доста от гостите ни, пристигнали един път, да желаят да идват още веднъж. На първото издание през 1997 година имаше единствено двама. Постепенно се увеличаваха. Обикновено откриваме в четвъртък, журито идва в неделя и през първите най-малко 10 години в неделя вечер ги канех у дома. Сега бих поръчал кетъринг, само че тогава купувах неща, накълцвах ги, майка ми приготвяше салатите. И ги нареждахме като блок маса в хола у нас. Тоест съседите ти се прибират в неделя вечер и се разминават по стълбите с Тери Джоунс? Да. И Тони Палмър е идвал, Вим Вендерс, Лоне Шерфиг, Джафар Панахи е бил два пъти у дома.
А Майкъл Пейлин пристигна на обяд с екипа си на вилата на майка ми и татко ми в Годеч. Облизаха си пръстите. Всичко беше домашно. Имаше салати с най-вкусните домати на света от нашата градина. Снимаха по какъв начин татко ми си вари ракията в казана в квартала и го включиха във кино лентата. Всяка година той прави ракия. И тя стана доста известна във филмовия свят. Първо я опита Тери Джоунс, с който бяхме огромни другари. Гостуваха ми дружно с Теди Москов у дома. Двамата доста си паснаха. На една конференция публицистите попитаха Тери Джоунс - в случай че имате общ план с Теди Москов, по какъв начин би се казвал. А той незабавно отговори: „ Мистерията на българските салати “ - и след това добави: - Но не без ракията на бащата на Стефан “.Носят ни менюто.
Каква паста предпочиташ? – запитвам. – Коя е най-хубавата тук? Каквото и да си поръчаш, няма да сбъркаш - споделя Кита. - Всичко е доста хубаво. Аз имам три обичани пасти - Алио олио и пеперончино, Арабиата и Парпаделе с прошуто и манатарки. Днес ще си взема първата. Иначе препоръчваà и Пене арабиата – жена ми единствено това си поръчва. Талятелето с манатарки и с трюфелово олио също е фантастично. Кой готви у вас? И двамата с жена ми, само че не постоянно. Когато имаме посетители, обичам да подготвям паста или люто пиле по китайски. Жена ми обича чорба и постоянно купуваме пилешка от ханче „ Парамун “ преди Трън. Представи си го като трънския вид на La Bottega в Италия. Към него има магазин с продукция на локалните фермери – сирене, мляко, кашкавал, сушеница, спържа, невероятни кюфтета, единствено същинска храна. Правят и готвени неща. Можеш да си избереш от 5-6 типа чорба, все едно правени у дома. Сега през зимата взимаме и фамозното трънско ястие – вàриво - кисело зеле, варено със свинско. Много е вкусно.
От известно време живеем във фамилната ни къща в Трън. С градината, в която си посадил 50-60 рози? Да. Първо направих градинка в двора на кооперацията ни до „ Петте кьошета “, до момента в който снимахме „ А през днешния ден накъде? “. Много се бях запалил. Една вечер след фотосите Мишо Билалов пристигна да я види, тъй като му разказвах за нея. Оказа се, че до момента в който живееше във Франция, е бил дизайнер на градини. Скицира ми доста професионално по какъв начин да подредя растенията, по какъв начин на напред във времето да са най-ниските цветя. След това – междинни, по-късно по-високи шубраци. Как да има динамичност, всяко да се вижда. И какви типове да са, с цел да може да има цветове съвсем през цялата година. Много съм му признателен. Оттогава съм изчел доста книги. Имам библиотека за градинарство. Мъкнах шубраци от Италия, от Гърция, от Турция. И с Рангел Вълчанов сме прекарали много вечери в диалози в същия двор. Направен е все едно си на село - с трева и най-различни цветя и растения. Сега, популярност Богу, нашите съседи се грижат сносно за тях.

Носят пастата и моята салата с печен нахут, микс салати, цвекло, карфиол и редукция от нар. Междувременно Кита е поръчал алено вино „ Примитиво “.

С жена ми обичаме да пътуваме в Италия – споделя той - и да вървим на агритуризмо. Отсядаме във ферми, които оферират полупансион. Сутрин има семпла закуска, на обяд пътуваме в близост. И вечер готви фамилията, при което гостуваш, с продуктите, които създава. Каквото нямат, взимат от съседа. Така сме обикаляли Тоскана, само че последно бяхме и в Пулия, където бях част от журито на фестивала в Лече. Първо в огромното жури, а по-късно в журито за късометражно кино дружно с шефа на Варшавския фестивал Стефан Лаудин и с шефа на фестивала в Прага - Стефан Ухрик. С тях, а и с моя другар Пешето – Петър Георгиев, и с разнообразни български музиканти през годините направихме Фестивалния бенд – група, която свири главно на купона след награждаването на фестивала в София. Канили са ни и на други фестивали, в това число в Берлин, Карлови Вари, Сараево, Солун, Мюнхен, Краков. А „ Примитиво “ пробвах в една плантация сред Бриндизи и Бари, близо до Матера. Казаха ни от коя винарна го взимат и се върнахме с няколко кутии в София. Червено вино ли предпочиташ и какви сортове виновност харесваш? В Трън през зимата пием алено, а през лятото – бяло. Предпочитаме да е в кутии, тъй като е по-пивко и по-леко. От бутилираното можеш да имаш провали. Бели виновност си купуваме от винарна в Северна Гърция, където вървим на отмора. Покрай пътуващия София Филм Фест открих много български винарни, които оферират и нощувки – „ Едоардо Миролио “, „ Шато Копса “. Любима в последно време ми е „ Бойар “, до Поморие. Червеното и бялото им вино са доста положителни, а ракията е квалитетна. Обожавам дегустациите във винарна „ Варна “. Харесвам и мерлото и сирата на „ Меди вали “. В маза „ Румелия “ е доста добър маврудът. С жена ми ни харесва да съчетаваме виното на Старосел и неповторимия спа туризъм там. Години наред фестивалът се поддържа от „ Домейн Бойар “, а преди 20 години остана в историята връзката сред виното „ Ничия земя “ и едноименния филм. Преди пандемията с пътуващия София Филм Фест стигахме до 20 обитаеми места в годината. И вършим разнообразни по мащаб фестивали. Най-старият е в Бургас. Тази година ще празнува 20 години. А София Филм Фест отбелязва 26 години. Спомняш ли си по какъв начин изглеждаше твоят живот, когато ти беше на 26? Учех във ВИТИЗ, бях гадже с бъдещата ми жена - студентката по актьорско майсторство Илиана Дойчинова, с която се срещнах предходната година на последния ваучър на първата ни бригада. Работихме дружно във кино лентата на Рангел Вълчанов „ А в този момент накъде? “. Аз бях стажант, а тя имаше централна роля. И същата година се оженихме. Почти 20 години по-късно в градината на Киноцентъра в Бояна по време на празника за 60-годишнината на оператора Радослав Спасов непринудено се появи концепцията за продължението и аз му станах продуцент. Жена ми отново игра във кино лентата, а щерка ни беше помощник. Беше доста вълнуващо, когато излязоха всички артисти и целият екип на сцената на Зала 1 на НДК след премиерата на София Филм Фест!За Рангел беше ужасно значимо и за всички нас, тъй като бяхме като огромно семейство. Много се обичахме. И продължаваме да се обичаме. Това, което ни свързваше от първия филм, беше толкоз мощно.