Легендата Руси Русев: Търговец се похвали, че е направил 100 хиляди марки от моя касета!
Срещаме се с една от легендите на Бургас - артистът Руси Русев, в квартал Крайморие. Ресторантът, в който извършва хитовите си части, е претъпкан, а хората го подаряват с овации и обич. Харесваме се взаимно, кани ме на брега на морето, където със брачната половинка си цяло лято живеят в дребна каравана. Гледката е повече от сантиментална, а хоризонтът е безконечен. Малкото дворче подухва асоциация за моряшки завършения и още нещо. С горделивост Руси ми демонстрира градинката, в която е насял краставици, тиквички, магданоз, домати. Сам се грижи за нея. Някак естествено и без предварителни ангажименти започваме изявлението.
- Г-н Русев, какъв брой години към този момент сте на сцената?
- 45 години и не преставам със същия възторг и сила да пея. Аз съм си борбен човек, подобен съм по природа и макар компликациите в нашата специалност, не преставам да си работя. Най-вече ми дават мощ хората, аплодисментите. Това ме зарежда, благополучен съм, когато има аудитория, която желае да слуша моите песни. Хората идват на мои участия, желаят да се снимат с мен.
- Преди време върших изявление с сътрудника ви Христо Кидиков, който споделя, че е доста афектиран, а и освен той, от ниските пенсии във вашата специалност. Някога в Концертна дирекция архивите са изгорели и оттова са се получили част от проблемите. При вас по какъв начин е ситуацията?
- При мен е същата драма. Точно в този момент започнах да групирам документи за пенсия и се оказва, че никой не знае къде ми е стажът от “Естрада Бургас”. До Национален осигурителен институт вървях, споделиха ми, че би трябвало да го диря или във Враца, или в Монтана. Пък аз имам стаж и в бюро “Естрада”, и в “Балкантурист”, в “Наркооп”.
Не мога да събера нищо и напряко съм се отчаял
Не знам по какъв начин може от бюро “Естрада” Бургас документите да са във Враца или Монтана. Иначе, в случай че събера стажа си, би трябвало да се пенсионирам в края на тази година. Сега съм на 63 години, карам 64-та. Но освен на мен, на доста сътрудници се губят документите по стажа. На някои са изгорели, на други не се знае къде са, а това си е проблем, тъй като в този момент няма да се пенсионирам на 64 години, а би трябвало да се пенсионирам на 67 години.
- Освен че пеете тук, където ви заварихме, с какво друго се занимавате сега?
- Работя в читалище “Просвета” в Бургас, в кв. Долно Езерово, там образовам деца, имам вокална група. Обучавам ги в поп и рок пеене, също по този начин и в учебното заведение в квартала образовам друга група деца. Искам нещо да оставя след себе си. Имам, несъмнено, триумфи, гордея се с деца, които отидоха на високо равнище.
- Удовлетворява ли ви това, което вършиме с децата, те в действителност схващат ли какво вършиме за тях, какво им давате?
- Разбира се, че ме удовлетворява, щом съм се хванал да го върша, доставя ми наслаждение, те са прелестни деца, аз доста елементарно работя с деца, сътрудници някои се оплакват, че им е мъчно, само че мен ме слушат и почитат. А по отношение на въпроса ви дали схващат, че им предавам гения си, мисля, че както ние осъзнахме след години нашите учители какво са ни дали, може би и те ще схванат след време, в този момент им е мъчно, множеството си мислят, че това е даденост, че някой би трябвало да го прави.
- Имате песни взаимно с щерка си, разкажете ми за нея, вие ли я подтикнахте тя да стартира да пее, да ви наследи?
- Аз имам две дъщери, те и двете желаеха да пеят. Едната е родена 1982-ра, другата - 1987-а. Всъщност имам дует с по-малката, споделя се Десислава, артистичното й име е Салина. Казвам артистичното, тъй като на 11 години когато беше, й издадохме албум, видеокасета, която беше известна из цялата страна, имахме концерти с щерка ми. Тя сама усети, че е музикална и искаше да пее, тя сама си реши да се занимава с музика. Завърши висше музикално обучение. В момента работи дружно със брачна половинка си, който също е музикант, двамата пеят, в този момент са на транспортен съд, на круиз и към този момент много години работят най-вече на открито, в чужбина. Тя пее поп и рок музика. А другата ми щерка се грижи за косите ни, тя е фризьорка. Имам внук от огромната щерка, него пък ще го вършим футболист. Казва се Ростислав. Баща му е Слави, но има малко и на мойто име.
- Спомняте ли си коя беше първата ария, която изпълнихте пред аудитория?
- О, първата хитова ария, която изпълних пред аудитория, е “На бургаската гара”. При мен стана инцидентно, откакто пристигнаха измененията през 1989-а. До този миг работех в бюро “Естрада” с група. После, когато станаха измененията, започнаха оркестрите да се разтурват, всеки да се избавя по някакъв метод, кой по двама, по трима, кой самичък. Тогава излязоха и тези клавири, с които може човек самичък да работи. Направих една група и отпътувах за Югославия
Беше 1991 година. Няколко дни по-късно станаха първите изстрели там, стартира войната. Като се върнахме от Югославия, продължих самичък с един клавир. Такива бяха тогава изискванията, мъчно беше с група да се работи. Мои другари ми подсказаха, споделиха ми да запиша нещо. Тогава касетки нямаше. Моите хора упорстваха: “Запиши нещо хубаво, ей по този начин, като си пием ракийката, да те слушаме”. И аз у дома на едно малко касетофонче, с една дребна свирчица, започнах да създавам. А пък тъкмо тогава трябваше да си умря, тъй като гласът ми беше доста отпаднал. Бях пял над 100 дни без отмора. Не можех да приказвам и си дадох отмора към 1-2 месеца, като през това време стартира малко да ми се пооправя гласът, седнах у дома и записах 14 песни. И тогава се роди “На бургаската гара”. Подарих няколко касети на другари и след седмица-две един другар ми споделя. Спрели на Петолъчката и видели, че продават мои касети.
Много се учудих и се възмутих, печелеха на мой тил. Други също ми споделиха. Никой не знаел тъкмо кой пеел, казвали, че това били осъществявания на оркестър “Бургас”, на оркестър “Слънчев бряг”, само че никой не знаел тъкмо кой пее. След време в музикалната ранглиста “На бургаската гара” беше преди всичко, без да се знае кой тъкмо е изпълнителят. И по този начин албумът беше няколко месеца преди всичко. А пък той толкоз неспособно беше изработен. Та по този начин тази касета толкоз доста се продаваше, хората завоюваха сума ти пари с нея, а аз не взех нито един лев. От Бургас един търговец ми се хвалеше, че единствено от моята касета е направил 100 хиляди марки. Тогава лятото работех в едно заведение в Китен, а до него продаваха касетата ми, всеки ден се виеше дълга опашка. Вбесявах се, че ми купуват касетите, а при мен нищо не идва, само че такива бяха нещата в ония времена.
- А в този момент по какъв начин живеете?
- Щастливо. Щастлив съм, че към този момент 37 години имам семейство, възпитали сме и сме отгледали със брачната половинка ми две деца, изучили сме ги. Имаме положителни другари, това е доста значимо,
щом сме здрави, значи всичко е наред
Лятото живеем в караванката в Крайморие, тук ни е хубаво, зимата се прибираме в Бургас.
- Поддържате ли връзка с сътрудници, имате ли общи планове?
- Преди по-често, в този момент главно с сътрудници от Бургас. С Цветелина сме в положителни, другарски връзки. Аз почитам сътрудниците, всеки поставя своя труд. Сега работя върху нови планове, само че съм отчаян, нещата не отиват в посоката, която чаках. За поп и фолк музиката моята концепция беше да се развие като балканска музика, както пеят сърбите, аз им одобрявам аранжиментите. Балканската музика основава въодушевление, тя е вътре в нас, не можем да избягаме от нея, само че би трябвало да се сервира по положителния метод на публиката. Мен ме нервира нещо. Забележете, че колкото и шлагери да се изпълнят, хората скачат да играят навръх чалгата. Аз също я пея, само че желая да я сервирам по по-музикантски метод и да звучи по различен метод, да не звучи кръчмарската. Но “На бургаската гара” е като евъргрийн. Каквото и да пея, колкото и да пея, не ме пускат да си потегли, до момента в който не извърша тъкмо нея.
- Какво си пожелавате персонално на себе си?
- Всяка вечер преди да си легна, благодаря на Господ, че съм здрав. Пожелавам си фамилията ми да е крепко и си поисквам да имам работа, тъй като то се е видяло, че пенсия няма да има. Пожелавам си и да мога да пребивавам интензивно, както в този момент, аз спортувам, играя тенис, плавам. Изпитвам наслаждение от живота, а за това нещо би трябвало да си здрав. Не ме мързи да работя, това е значимото.
Красимира ГЕШЕВА
- Г-н Русев, какъв брой години към този момент сте на сцената?
- 45 години и не преставам със същия възторг и сила да пея. Аз съм си борбен човек, подобен съм по природа и макар компликациите в нашата специалност, не преставам да си работя. Най-вече ми дават мощ хората, аплодисментите. Това ме зарежда, благополучен съм, когато има аудитория, която желае да слуша моите песни. Хората идват на мои участия, желаят да се снимат с мен.
- Преди време върших изявление с сътрудника ви Христо Кидиков, който споделя, че е доста афектиран, а и освен той, от ниските пенсии във вашата специалност. Някога в Концертна дирекция архивите са изгорели и оттова са се получили част от проблемите. При вас по какъв начин е ситуацията?
- При мен е същата драма. Точно в този момент започнах да групирам документи за пенсия и се оказва, че никой не знае къде ми е стажът от “Естрада Бургас”. До Национален осигурителен институт вървях, споделиха ми, че би трябвало да го диря или във Враца, или в Монтана. Пък аз имам стаж и в бюро “Естрада”, и в “Балкантурист”, в “Наркооп”.
Не мога да събера нищо и напряко съм се отчаял
Не знам по какъв начин може от бюро “Естрада” Бургас документите да са във Враца или Монтана. Иначе, в случай че събера стажа си, би трябвало да се пенсионирам в края на тази година. Сега съм на 63 години, карам 64-та. Но освен на мен, на доста сътрудници се губят документите по стажа. На някои са изгорели, на други не се знае къде са, а това си е проблем, тъй като в този момент няма да се пенсионирам на 64 години, а би трябвало да се пенсионирам на 67 години.
- Освен че пеете тук, където ви заварихме, с какво друго се занимавате сега?
- Работя в читалище “Просвета” в Бургас, в кв. Долно Езерово, там образовам деца, имам вокална група. Обучавам ги в поп и рок пеене, също по този начин и в учебното заведение в квартала образовам друга група деца. Искам нещо да оставя след себе си. Имам, несъмнено, триумфи, гордея се с деца, които отидоха на високо равнище.
- Удовлетворява ли ви това, което вършиме с децата, те в действителност схващат ли какво вършиме за тях, какво им давате?
- Разбира се, че ме удовлетворява, щом съм се хванал да го върша, доставя ми наслаждение, те са прелестни деца, аз доста елементарно работя с деца, сътрудници някои се оплакват, че им е мъчно, само че мен ме слушат и почитат. А по отношение на въпроса ви дали схващат, че им предавам гения си, мисля, че както ние осъзнахме след години нашите учители какво са ни дали, може би и те ще схванат след време, в този момент им е мъчно, множеството си мислят, че това е даденост, че някой би трябвало да го прави.
- Имате песни взаимно с щерка си, разкажете ми за нея, вие ли я подтикнахте тя да стартира да пее, да ви наследи?
- Аз имам две дъщери, те и двете желаеха да пеят. Едната е родена 1982-ра, другата - 1987-а. Всъщност имам дует с по-малката, споделя се Десислава, артистичното й име е Салина. Казвам артистичното, тъй като на 11 години когато беше, й издадохме албум, видеокасета, която беше известна из цялата страна, имахме концерти с щерка ми. Тя сама усети, че е музикална и искаше да пее, тя сама си реши да се занимава с музика. Завърши висше музикално обучение. В момента работи дружно със брачна половинка си, който също е музикант, двамата пеят, в този момент са на транспортен съд, на круиз и към този момент много години работят най-вече на открито, в чужбина. Тя пее поп и рок музика. А другата ми щерка се грижи за косите ни, тя е фризьорка. Имам внук от огромната щерка, него пък ще го вършим футболист. Казва се Ростислав. Баща му е Слави, но има малко и на мойто име.
- Спомняте ли си коя беше първата ария, която изпълнихте пред аудитория?
- О, първата хитова ария, която изпълних пред аудитория, е “На бургаската гара”. При мен стана инцидентно, откакто пристигнаха измененията през 1989-а. До този миг работех в бюро “Естрада” с група. После, когато станаха измененията, започнаха оркестрите да се разтурват, всеки да се избавя по някакъв метод, кой по двама, по трима, кой самичък. Тогава излязоха и тези клавири, с които може човек самичък да работи. Направих една група и отпътувах за Югославия
Беше 1991 година. Няколко дни по-късно станаха първите изстрели там, стартира войната. Като се върнахме от Югославия, продължих самичък с един клавир. Такива бяха тогава изискванията, мъчно беше с група да се работи. Мои другари ми подсказаха, споделиха ми да запиша нещо. Тогава касетки нямаше. Моите хора упорстваха: “Запиши нещо хубаво, ей по този начин, като си пием ракийката, да те слушаме”. И аз у дома на едно малко касетофонче, с една дребна свирчица, започнах да създавам. А пък тъкмо тогава трябваше да си умря, тъй като гласът ми беше доста отпаднал. Бях пял над 100 дни без отмора. Не можех да приказвам и си дадох отмора към 1-2 месеца, като през това време стартира малко да ми се пооправя гласът, седнах у дома и записах 14 песни. И тогава се роди “На бургаската гара”. Подарих няколко касети на другари и след седмица-две един другар ми споделя. Спрели на Петолъчката и видели, че продават мои касети.
Много се учудих и се възмутих, печелеха на мой тил. Други също ми споделиха. Никой не знаел тъкмо кой пеел, казвали, че това били осъществявания на оркестър “Бургас”, на оркестър “Слънчев бряг”, само че никой не знаел тъкмо кой пее. След време в музикалната ранглиста “На бургаската гара” беше преди всичко, без да се знае кой тъкмо е изпълнителят. И по този начин албумът беше няколко месеца преди всичко. А пък той толкоз неспособно беше изработен. Та по този начин тази касета толкоз доста се продаваше, хората завоюваха сума ти пари с нея, а аз не взех нито един лев. От Бургас един търговец ми се хвалеше, че единствено от моята касета е направил 100 хиляди марки. Тогава лятото работех в едно заведение в Китен, а до него продаваха касетата ми, всеки ден се виеше дълга опашка. Вбесявах се, че ми купуват касетите, а при мен нищо не идва, само че такива бяха нещата в ония времена.
- А в този момент по какъв начин живеете?
- Щастливо. Щастлив съм, че към този момент 37 години имам семейство, възпитали сме и сме отгледали със брачната половинка ми две деца, изучили сме ги. Имаме положителни другари, това е доста значимо,
щом сме здрави, значи всичко е наред
Лятото живеем в караванката в Крайморие, тук ни е хубаво, зимата се прибираме в Бургас.
- Поддържате ли връзка с сътрудници, имате ли общи планове?
- Преди по-често, в този момент главно с сътрудници от Бургас. С Цветелина сме в положителни, другарски връзки. Аз почитам сътрудниците, всеки поставя своя труд. Сега работя върху нови планове, само че съм отчаян, нещата не отиват в посоката, която чаках. За поп и фолк музиката моята концепция беше да се развие като балканска музика, както пеят сърбите, аз им одобрявам аранжиментите. Балканската музика основава въодушевление, тя е вътре в нас, не можем да избягаме от нея, само че би трябвало да се сервира по положителния метод на публиката. Мен ме нервира нещо. Забележете, че колкото и шлагери да се изпълнят, хората скачат да играят навръх чалгата. Аз също я пея, само че желая да я сервирам по по-музикантски метод и да звучи по различен метод, да не звучи кръчмарската. Но “На бургаската гара” е като евъргрийн. Каквото и да пея, колкото и да пея, не ме пускат да си потегли, до момента в който не извърша тъкмо нея.
- Какво си пожелавате персонално на себе си?
- Всяка вечер преди да си легна, благодаря на Господ, че съм здрав. Пожелавам си фамилията ми да е крепко и си поисквам да имам работа, тъй като то се е видяло, че пенсия няма да има. Пожелавам си и да мога да пребивавам интензивно, както в този момент, аз спортувам, играя тенис, плавам. Изпитвам наслаждение от живота, а за това нещо би трябвало да си здрав. Не ме мързи да работя, това е значимото.
Красимира ГЕШЕВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ