Срещаме се с един французин, който се чувства като у

Срещаме се с един французин, който се усеща като вкъщи си в българското футболно състезание. Защитникът на ЦСКА Александър Барт има 12 оценки за 6 години. Това го трансформира в най-титулувания чужденец по родните терени.

Александър Барт за първи път прекрачи прага на музея на славата на стадион " Българска войска ", с цел да се срещне с екипа ни. Французинът бе посрещнат от Александър Манов, шефът на музея, който на 89-годишна възраст помни историята на всичките 1054 трофея намиращи в постройката на стадиона в Борисовата градина.

След къс урок по история, Александър е подготвен да стартираме изявлението.

Чувстваш ли към този момент България като твой дом, след толкоз години прекарани и в " Литекс " и в " Лудогорец ", в този момент към този момент в ЦСКА?

- Да, естествено, че се усещам като вкъщи. Аз 7 години играех така, след това 2 години отвън България, въпреки че чужденец крещя, 2 години в чужбина и в този момент се връщам тук и доста се веселя, тъй като в действителност тук се усещам като вкъщи

Освен втора татковина и доста футболни триумфи, в България, Александър Барт сътвори и семейство. Среща половинката си Свилена по време на престоя си в Разград, а към този момент е и горделив татко на двамата си сина.

Как пристигна моментът, в който ти се реши на стъпката за предложение на брак и основаване на семейство, мъчно ли беше?

- Още няма. Аз се бъзикам се нея, тъй като и споделям " не съм сигурен още ". 2 деца имаме. Естествено, че ще и предлагам, само че може би в края на кариерата ми, в този момент не бързаме.

Как се трансформира животът на един мъж, когато към този момент има две дребни почтени създания, които държи в ръцете си и назовават Папа?

- Да, няма по-хубаво от това. Децата, напряко ми изпълни душата и да ти кажа те в този момент са си в Разград дори и ще се приберат във вторник, нямам самообладание да сме всички дружно. И несъмнено че жена ми промени живота за положително, обаче децата това към този момент, нямам дума да ти кажа какъв брой е хубаво, всички които имаме деца знаем това.

Как ще ги възпитавате, да са повече българчета или повече французи?

- Не, няма да са повече или французи или българи. Те са си 50 на 50. Жена ми у дома им приказва на български, а аз има приказвам на френски. Той Матьо в този момент отива на френско учебно заведение, тук в София, което съгласно мен е доста хубаво, тъй като той в учебно заведение приказва френски, а у дома български и може да приказва и двата езика, което е доста значимо, тъй като да се разбираме и с бабите и дядовците, на френски и български от моя страна и от страна на жена ми, това е супер.

Той осъзнава ли баща какво прави? Знам че е идвал на твои мачове, гледал те е, знае ли че баща му е звезда, че е футболист?

– По скоро той е моята звезда. Да, знае че съм футболист. Даже всякога, когато се обличам по този начин той ми споделя " Папа, гол, гол, гол ".

Когато пристигна моментът за фамилията, ти имаш една прелестна брачна половинка, две дечица, това ли е моментът в който осъзнаваш, че може би не постоянно най-важното е футболът и това, което се случва на терена?

- Да, тъкмо по този начин. Това което научих е, че футболът не е преди всичко, а фамилията е преди всичко. Според мен един мъж не е мъж, в случай че не се грижи за жена и деца и това в този момент ми е на първа позиция, по-късно е футболът.

В първите си години в България, Барт беше прочут със слабостта си към нощния живот и нарушение на режим. 31-годишният Александър, обаче към този момент е различен човек.

По какъв метод се промени Александър Барт? Аз те помня още преди доста години постоянно с майтапите със закачките със шегите. Наложи ли ти се да станеш по-отговорен поради фамилията, поради децата?

Пак съм по този начин, не мисля че съм се трансформирал. Това което трансформирах, ти знаеш, преди имах проблем с нощен живот, това всички го знаем. Бях на 22 години, живеех самичък и по този начин към този момент въобще не ме интересува да излизам, единствено ходя на подготовка и нямам самообладание да се прибера у дома и да виждам децата, дамата и в този момент се боря два пъти повече и поради тях.

А по какъв начин мислиш, човек би трябвало ли като е млад да изживее от всичко, че да не му липсва след време, с цел да е подготвен за фамилията, за дамата?

- Всички сме разнообразни, всички имаме друга история. Според мен, в случай че искаш да си професионален футболист би трябвало да си сериозен, да не излизаш, да не пиеш, да не пушиш. Дали си на 20 или на 30 години, няма значение. Аз когато бях на 20 години, знаех го това, само че върших всичко. Излизах и се забавлявах, обаче в този момент, когато приказвам с по-млади футболисти, несъмнено че им споделям, че това не е верният път за професионалния футболист.

Успехите са неизменима част от кариерата на Барт в България. Защитникът има общо 12 трофея за 6 години престой у нас.

Където си играл досега си печелил купа, имаш ли си личен дребен музей у дома?

- Имам, да. Но във Франция. Макар че доста от медалите, които съм печелил съм ги подарявал на почитателите, след мачовете. Имам си във Франция. Майка ми всичко пази, всичко е у дома.

Дали Барт си спомня международното състезание през 1994 година вижте във видеото с цялото му изявление: