Драган Милев - Дари събира спомени, емоции и вдъхновения в юбилейната изложба „60 години на път“
Срещаме се с Дари на един от най-красивите и чисти плажове в България, а точно Корал, където попадаме инцидентно в обща компания. Интервюто ми с него въобще не е планувано. Художникът стартира да ми споделя за своите непринудени пътувания и артистични инициативи към юбилея, и ме кани да посетя изложбата му в Бургас. Въобще не допускам какво ще се случи на идващия ден. Връщайки се още веднъж на плажа, сварвам Дари да реди своите картини върху пясъка, посред дюните, създавайки следващата си ексцентрична арт изложба, този път на брега на морето. Идеята му хрумва ей по този начин, като на смешка, както си стои под тентата, любува се на морския пейзаж и отпива от питието си, внезапно скача, вади платната и стартира да ги провежда с възторг, изпипвайки всеки подробност.
Това в действителност не са платна в обичайния смисъл на думата. Художникът и в това отношение излиза от рамката, като рисува върху остарели порти и прозорци, още един незабравим детайл от творчеството на Дари, който не можем да не отбележим.
Картините на Дари по изумителен метод се сливат с морския пейзаж в едно хармонично цяло! Изложбата на плажа мигновено притегля любопитните погледи на дребни и огромни и се трансформира в атракция за плажуващите! Аз пък не се поколебавам да употребявам случая и незабавно взимам изявление на художника без въобще да се замисля. Ето какво споделя Драган Милев - Дари пред Tribune:
„ Поводът за изложбата е юбилеят. Това, което е нарисувано е същото, което ми се е случвало през тези 60 години. Нещата, които най-вече ме движат през живота ми, дотук най-малко. Обичам да рисувам хората, които са ме вдъхновявали, предметите, инструментите, които са към мен, пътя подобен, какъвто го срещам. В пътя в действителност групирам провокациите за всичките ми акции през годините. А тъкмо тази галерия се роди извънредно импулсивно. Винаги на моите рождени дни аз върша огромни веселби. Обикновено ангажирам „ Славянска сказка “, разтоварвам на сцената озвучаване и принадлежности и споделям на тайфата „ Тук чествам, подаръците на сцената, а който каквото пие да си го носи “ (смее се). И доста се забавлява народът и му е кеф по този начин! Тази година обаче се чудех какво по-различно да измисля и то си пристигна от единствено себе си. Декември месец открих една галерия във Велинград, на 4 февруари си я прибрах. Пътувайки назад към София, бях пуснал лайф от колата, при което започнаха да ми се обаждат хора, с които не сме се виждали от години, а и други, с които сме другари във Facebook без да сме се виждали в никакъв случай. Всеки от тях ме питаше „ Кога ще се забележим? “. Аз отвръщах „ Ей в този момент ще се забележим “, което не беше смешка. И в действителност връщането ми към София се случи на зигзаг и продължи дълго. От Велинград стигнах първо до Малко Търново, оттова през морето, прекосих през Мъглиж, Стара Загора, Куртово Конаре, Пловдив естествено. Къде ли не бях, на доста места, и се прибрах чак след към месец в София. Всъщност се прибрах, тъй като ми изтече шофьорската брошура. Това беше мотивът, което пък съответства тъкмо и с рождения ми ден на 2 март. Направих си празника у дома и по-късно още веднъж поех на път към нови дестинации “, споделя Дари.
„ По време на тези обиколки по другари, на въпрос „ Какво правиш “, аз споделях „ Ей в този момент ще покажа “ и разтоварвах цялата галерия за всеки поотделно. Това беше прелестен мотив да се забележим. Не единствено да се разкажем, а и да се покажем ( смее се). Наистина се видях с доста другари “, разкрива още той.
Дари е горделив, че със своите спонтанни експозиции из страната е зарадвал извънредно доста хора, които не са имали шанса или рядко имат опция да видят изкуство онлайн.
„ Изживяването в Малко Търново беше доста вълнуващо, тъй като някои от хората, които пристигнаха да видят картините ми, не бяха виждали изложения онлайн. Освен това направих принадлежности от подръчни материали в един детски център, разказвах истории на локалните поданици. Като си тръгвах, хората плачеха. Искаха отново да се върна, което е доста хубаво “, радва се художникът.
Дари признава, че по време на своето странствуване въпреки всичко съумява да продава и по някоя друга картина, което от своя страна му оказва помощ да продължава напред в търсене на нови хоризонти и да печели нови фенове и другари.
„ Радвам се, че към този момент има хора в България, които са подготвени да влагат в изкуство и гледат на картината не като бижу, а като инвестиция, което е нещо ново за нашите ширини “, споделя той.
Като характерен човек на изкуството и духа Дари е всестранно развита и ярка персона. Той е безрезервен към всичко, с което се захване и го прави с жар. Освен надарен художник, той е умел ваятел, кожар и музикант. За него музиката върви ръка за ръка с всичко останало. Свири на разнообразни принадлежности, даже на леген и се занимава интензивно с бойни изкуства.
„ Изобразителното, музикалното, танцовото, в случай че щеш, те са дружно, те са едно цяло. За мен в никакъв случай не е стоял въпросът кое е на напред във времето. Днес ми се рисува, рисувам, моделира ми се, моделирам, викат ме да свирим, свирим! Обичам да създавам принадлежности от всевъзможни предмети, които са в тъдява. През годините съм помагал на доста мои другари, чиято работа и живот са свързани със театралните изкуства. Правил съм костюми, плакати, дипляни, сценографии и какво ли не още. Работил съм с редица известни персони “, споделя той.
<
Това в действителност не са платна в обичайния смисъл на думата. Художникът и в това отношение излиза от рамката, като рисува върху остарели порти и прозорци, още един незабравим детайл от творчеството на Дари, който не можем да не отбележим.
Картините на Дари по изумителен метод се сливат с морския пейзаж в едно хармонично цяло! Изложбата на плажа мигновено притегля любопитните погледи на дребни и огромни и се трансформира в атракция за плажуващите! Аз пък не се поколебавам да употребявам случая и незабавно взимам изявление на художника без въобще да се замисля. Ето какво споделя Драган Милев - Дари пред Tribune:
„ Поводът за изложбата е юбилеят. Това, което е нарисувано е същото, което ми се е случвало през тези 60 години. Нещата, които най-вече ме движат през живота ми, дотук най-малко. Обичам да рисувам хората, които са ме вдъхновявали, предметите, инструментите, които са към мен, пътя подобен, какъвто го срещам. В пътя в действителност групирам провокациите за всичките ми акции през годините. А тъкмо тази галерия се роди извънредно импулсивно. Винаги на моите рождени дни аз върша огромни веселби. Обикновено ангажирам „ Славянска сказка “, разтоварвам на сцената озвучаване и принадлежности и споделям на тайфата „ Тук чествам, подаръците на сцената, а който каквото пие да си го носи “ (смее се). И доста се забавлява народът и му е кеф по този начин! Тази година обаче се чудех какво по-различно да измисля и то си пристигна от единствено себе си. Декември месец открих една галерия във Велинград, на 4 февруари си я прибрах. Пътувайки назад към София, бях пуснал лайф от колата, при което започнаха да ми се обаждат хора, с които не сме се виждали от години, а и други, с които сме другари във Facebook без да сме се виждали в никакъв случай. Всеки от тях ме питаше „ Кога ще се забележим? “. Аз отвръщах „ Ей в този момент ще се забележим “, което не беше смешка. И в действителност връщането ми към София се случи на зигзаг и продължи дълго. От Велинград стигнах първо до Малко Търново, оттова през морето, прекосих през Мъглиж, Стара Загора, Куртово Конаре, Пловдив естествено. Къде ли не бях, на доста места, и се прибрах чак след към месец в София. Всъщност се прибрах, тъй като ми изтече шофьорската брошура. Това беше мотивът, което пък съответства тъкмо и с рождения ми ден на 2 март. Направих си празника у дома и по-късно още веднъж поех на път към нови дестинации “, споделя Дари.
„ По време на тези обиколки по другари, на въпрос „ Какво правиш “, аз споделях „ Ей в този момент ще покажа “ и разтоварвах цялата галерия за всеки поотделно. Това беше прелестен мотив да се забележим. Не единствено да се разкажем, а и да се покажем ( смее се). Наистина се видях с доста другари “, разкрива още той.
Дари е горделив, че със своите спонтанни експозиции из страната е зарадвал извънредно доста хора, които не са имали шанса или рядко имат опция да видят изкуство онлайн.
„ Изживяването в Малко Търново беше доста вълнуващо, тъй като някои от хората, които пристигнаха да видят картините ми, не бяха виждали изложения онлайн. Освен това направих принадлежности от подръчни материали в един детски център, разказвах истории на локалните поданици. Като си тръгвах, хората плачеха. Искаха отново да се върна, което е доста хубаво “, радва се художникът.
Дари признава, че по време на своето странствуване въпреки всичко съумява да продава и по някоя друга картина, което от своя страна му оказва помощ да продължава напред в търсене на нови хоризонти и да печели нови фенове и другари.
„ Радвам се, че към този момент има хора в България, които са подготвени да влагат в изкуство и гледат на картината не като бижу, а като инвестиция, което е нещо ново за нашите ширини “, споделя той.
Като характерен човек на изкуството и духа Дари е всестранно развита и ярка персона. Той е безрезервен към всичко, с което се захване и го прави с жар. Освен надарен художник, той е умел ваятел, кожар и музикант. За него музиката върви ръка за ръка с всичко останало. Свири на разнообразни принадлежности, даже на леген и се занимава интензивно с бойни изкуства.
„ Изобразителното, музикалното, танцовото, в случай че щеш, те са дружно, те са едно цяло. За мен в никакъв случай не е стоял въпросът кое е на напред във времето. Днес ми се рисува, рисувам, моделира ми се, моделирам, викат ме да свирим, свирим! Обичам да създавам принадлежности от всевъзможни предмети, които са в тъдява. През годините съм помагал на доста мои другари, чиято работа и живот са свързани със театралните изкуства. Правил съм костюми, плакати, дипляни, сценографии и какво ли не още. Работил съм с редица известни персони “, споделя той.
<
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ