Боряна Братоева - усмихната, талантлива и влюбена
Срещаме се с Боряна да си приказваме и обядваме навръх имения ù ден и незабелязано минават два часа. За актьорството и предизвикването да премахнеш диалекта, за работата ù като кастинг режисьор в огромни планове, за триумфа на сериала „ Майките “ и актуалността на тематиката му, за връзката ù с Николаос Цитиридис (или както го назовават околните му – Додо), за другарството ù с Ваня Цветкова, за пристрастеността ù към гейминга и корейската група Stray Kids. За всичко това и още – усмихнатата и надарена Боряна Братоева. Познаваме я още от сериала „ Седем часа разлика “ – план, в който взе участие още до момента в който учи и който води до две доста значими събития в нейния живот – надълбоко другарство с Ваня Цветкова и превъзмогване на варненския ѝ акцент. Боряна Братоева е приключила НАТФИЗ в класа на проф. Маргарита Младенова и по-късно става част от трупата на Пловдивския спектакъл. За ролята си в „ Сестри Палавееви “ по романа на Алек Попов печели премия за дебют на Съюза на артистите. Виждали сме я и в сериалите „ Дървото на живота “ и „ Съни бийч “, а последните години играе и пътува с постановката „ Място, наречено другаде “ на Димитър Коцев-Шошо дружно с Петър Антонов, по текст на Яна Борисова. Пиесата е притежател на „ Икар “ и „ Аскеер “ 2023 за драматургия, а Боряна получава отличие за основна женска роля на Наградите за принос към креативните промишлености. Водещ и на единадесети сезон на предаването „ Гласът на България “ на BTV дружно с Владимир Зомбори. 
В последните няколко години Боряна се изправя и пред ново предизвикателство – кастинг режисьор. В началото оказва помощ в това на другари, през днешния ден към този момент е виновна за огромни планове. Именно по този начин в началото става част и от екипа на хитовия сериал на NOVA „ Майките “, а след това режисьорът Виктор Чучков и продуцентите я избират за ролята на Явора. По едноименния разказ на Теодора Димова, „ Майките “ наблюдава историите на няколко младежи и комплицираните им връзки с техните родители, както и изключително близката им връзка с учителката им Явора, преди да се стигне до драматичен край. Темите за експанзията измежду подрастващото потомство са плашещо същински и сериалът въздействащо ги интерпретира. Разбрах, че кастингът за „ Майките “ е бил много дълъг…? Когато започнахме работа по сериала, трима от младите артисти към този момент ги бяха приели в НАТФИЗ в класа на Пенко (Господинов). Той беше доста добър към нас и ги освобождаваше за фотосите, само че трябваше да действаме експедитивно. Пенко ми е помагал доста, беше един от първите ми екранни сътрудници в „ Седем часа разлика “, с него ми бяха най-трудните подиуми. Кастингът за младите артисти в „ Майките “ беше доста тежък, започнахме през май и продължихме до края на август. Просто не знаехме кого да изберем, имаше доста надарени претенденти.Като кастинг режисьор, аз организирах диалозите и бях впечатлена какъв брой бързо младеж може да влезе в облик. Вторият кастинг беше по двойки, а най-тежкото пристигна, когато извикахме актьорите за родители и те трябваше да пробват с всички определени, с цел да забележим кой с кого си пасва най-вече. Сериалът беше и страховит тест за устойчивост по време на фотоси. Но всички бяха толкоз отдадени. Иван Иванов, който играе в трети епизод, е от Сандански и единия ден не ни беше споделил, че поради продължителността на фотосите може да си изпусне влака и да няма по какъв начин да се прибере. А ти по какъв начин стана Явора? В началото, когато ми предложиха да се явя на кастинг, им споделих, че няма по какъв начин да съумея да съчетая двете неща, само че последователно ме убедиха да опитвам, отидох на една подготовка и ме показаха като Явора. След нея децата започнаха да се радват. Те по този начин или другояче ми викаха Явора по време на кастингите. Очакваше ли, че феновете толкоз доста ще харесат сериала? Беше ме боязън първоначално, това е минисериал, само че супердраматичен и с доста мощно обръщение. Не чаках толкоз доста хора да станат съпричастни с него. Имах купища известия, пробвах се да отговоря на колкото мога. Много младежи ми споделиха, че са претърпели сходни неща в учебно заведение. И изключително това, че UNICEF застана зад сериала, даде допъл-
нителна стойност, а самата акция продължава. Имаме и още видеа, които следва да излизат. За мен най-важното е, че всички видяха тези седем деца, по този начин ги назовавам, защото за мен са деца. Направо си считам, че имам седем деца.
Додо знае ли? (Смее се.) Да, когато гледахме финалния епизод и защото доста се върти тази хумореска, те му викаха „ баща “. Много е занимателно и той доста ги харесва. Гледа ли сериала „ Юношество “ (бел. ред. – Сериалът на Нетфликс е големият шлагер на годината и борави точно с тематиката за убийството на тийнейджърка от неин съученик)? Да, внезапно тази тематика стана доста известна. Трябва да бъде. Разбрах, че предходни години е била отхвърляна за филми и сериали. Слава богу, очевидно са повярвали в един миг в силата на киното да промени нещо. Темата явно е доста наболяла. Когато ние започнахме да издаваме какво става на финала, толкоз доста хора споделиха, че това е прекомерно и няма по какъв начин да се случи. Истината е, че множеството от нас си живеят в личен балон. А такива вести от ден на ден има – „ Деца пребиха съученик в учебно заведение “, след седмица – нещо още по-страшно. Това са обстоятелства, които няма по какъв начин да подминаваме с: „ На мен няма да ми се случи “. Създателят на „ Юношество “ споделя, че е прочел две разнообразни истории за дете, умъртвило съученик или съученичка, случили се в границите на няколко дни в два разнообразни края на Англия... Идеята за романа на Теодора идва по същия метод. Ние малко я осъвременяваме, защото романът е от 2007 година. Тъжното е, че е бил настоящ тогава, настоящ е и в този момент. Даже в този момент е още по-актуален! Със сигурност обществените мрежи доста способстват, само че може и просто да не сме имали задоволително познание по тематиката. Според мен и поради това хората започнаха да го гледат. Като бях на лайв на „ Като две капки вода “, при мен пристигна едно малко дете и ме прегърна, казвайки: „ Слава богу, жива си! “. Дойдоха и други деца. В началото се стреснах, че са толкоз дребни, а са гледали сериала, само че след това си споделих, че може би е доста хубаво да мислят по тази тематика. Явно сериалът е достигнал до доста младежи и това доста ме радва.
В последните няколко години Боряна се изправя и пред ново предизвикателство – кастинг режисьор. В началото оказва помощ в това на другари, през днешния ден към този момент е виновна за огромни планове. Именно по този начин в началото става част и от екипа на хитовия сериал на NOVA „ Майките “, а след това режисьорът Виктор Чучков и продуцентите я избират за ролята на Явора. По едноименния разказ на Теодора Димова, „ Майките “ наблюдава историите на няколко младежи и комплицираните им връзки с техните родители, както и изключително близката им връзка с учителката им Явора, преди да се стигне до драматичен край. Темите за експанзията измежду подрастващото потомство са плашещо същински и сериалът въздействащо ги интерпретира. Разбрах, че кастингът за „ Майките “ е бил много дълъг…? Когато започнахме работа по сериала, трима от младите артисти към този момент ги бяха приели в НАТФИЗ в класа на Пенко (Господинов). Той беше доста добър към нас и ги освобождаваше за фотосите, само че трябваше да действаме експедитивно. Пенко ми е помагал доста, беше един от първите ми екранни сътрудници в „ Седем часа разлика “, с него ми бяха най-трудните подиуми. Кастингът за младите артисти в „ Майките “ беше доста тежък, започнахме през май и продължихме до края на август. Просто не знаехме кого да изберем, имаше доста надарени претенденти.Като кастинг режисьор, аз организирах диалозите и бях впечатлена какъв брой бързо младеж може да влезе в облик. Вторият кастинг беше по двойки, а най-тежкото пристигна, когато извикахме актьорите за родители и те трябваше да пробват с всички определени, с цел да забележим кой с кого си пасва най-вече. Сериалът беше и страховит тест за устойчивост по време на фотоси. Но всички бяха толкоз отдадени. Иван Иванов, който играе в трети епизод, е от Сандански и единия ден не ни беше споделил, че поради продължителността на фотосите може да си изпусне влака и да няма по какъв начин да се прибере. А ти по какъв начин стана Явора? В началото, когато ми предложиха да се явя на кастинг, им споделих, че няма по какъв начин да съумея да съчетая двете неща, само че последователно ме убедиха да опитвам, отидох на една подготовка и ме показаха като Явора. След нея децата започнаха да се радват. Те по този начин или другояче ми викаха Явора по време на кастингите. Очакваше ли, че феновете толкоз доста ще харесат сериала? Беше ме боязън първоначално, това е минисериал, само че супердраматичен и с доста мощно обръщение. Не чаках толкоз доста хора да станат съпричастни с него. Имах купища известия, пробвах се да отговоря на колкото мога. Много младежи ми споделиха, че са претърпели сходни неща в учебно заведение. И изключително това, че UNICEF застана зад сериала, даде допъл- нителна стойност, а самата акция продължава. Имаме и още видеа, които следва да излизат. За мен най-важното е, че всички видяха тези седем деца, по този начин ги назовавам, защото за мен са деца. Направо си считам, че имам седем деца.
Додо знае ли? (Смее се.) Да, когато гледахме финалния епизод и защото доста се върти тази хумореска, те му викаха „ баща “. Много е занимателно и той доста ги харесва. Гледа ли сериала „ Юношество “ (бел. ред. – Сериалът на Нетфликс е големият шлагер на годината и борави точно с тематиката за убийството на тийнейджърка от неин съученик)? Да, внезапно тази тематика стана доста известна. Трябва да бъде. Разбрах, че предходни години е била отхвърляна за филми и сериали. Слава богу, очевидно са повярвали в един миг в силата на киното да промени нещо. Темата явно е доста наболяла. Когато ние започнахме да издаваме какво става на финала, толкоз доста хора споделиха, че това е прекомерно и няма по какъв начин да се случи. Истината е, че множеството от нас си живеят в личен балон. А такива вести от ден на ден има – „ Деца пребиха съученик в учебно заведение “, след седмица – нещо още по-страшно. Това са обстоятелства, които няма по какъв начин да подминаваме с: „ На мен няма да ми се случи “. Създателят на „ Юношество “ споделя, че е прочел две разнообразни истории за дете, умъртвило съученик или съученичка, случили се в границите на няколко дни в два разнообразни края на Англия... Идеята за романа на Теодора идва по същия метод. Ние малко я осъвременяваме, защото романът е от 2007 година. Тъжното е, че е бил настоящ тогава, настоящ е и в този момент. Даже в този момент е още по-актуален! Със сигурност обществените мрежи доста способстват, само че може и просто да не сме имали задоволително познание по тематиката. Според мен и поради това хората започнаха да го гледат. Като бях на лайв на „ Като две капки вода “, при мен пристигна едно малко дете и ме прегърна, казвайки: „ Слава богу, жива си! “. Дойдоха и други деца. В началото се стреснах, че са толкоз дребни, а са гледали сериала, само че след това си споделих, че може би е доста хубаво да мислят по тази тематика. Явно сериалът е достигнал до доста младежи и това доста ме радва. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ