Диамантите на Хиос
Срещам се с журналистката и телевизионна водеща Аделина Радева в кафене до Българска национална телевизия, с цел да ми опише за Хиос. Защо петият по величина остров в Гърция е малко прочут у нас и какви секрети крие? Дали е примамлива туристическа дестинация, или има истории, които споделя единствено на хората, които търсят по-необикновени прекарвания? Аделина Радева приказва от първо лице. Живяла съм в Гърция 11 години, там приключих и висшето си обучение. За мен е парадоксално, че остров Хиос съумя да ме допре толкоз доста в миг, когато смятах, че съм се преситила на гледки от Гърция и когато към този момент се бях върнала вкъщи.Хиос безусловно гледа към турския град Измир – при ясно време може да се видят преминаващите там коли. Близостта с подобен вселенски град е изиграла голяма роля и върху цивилизационното развиване на острова. 
Отидох в Хиос с една цел – да схвана за какво само там в целия свят пораства мастиковото дърво и дава смола, наричана „ диамантите на Хиос “. Оказа се, че това е въпрос без отговор. Някои настояват, че се дължи на почвата и климата, съгласно други заслугата е на жителите на Хиос, култивирали дървото преди епохи. То е от типа на смрадликата и наподобява повече на шубрак. Расте по скатовете, на труднодостъпни места. Полетата не могат да се „ комасират “, т.е. да се обединят по този начин, че повече хора да работят дружно. Човек може да има 5 дървета на едно място, а на друго – 50 или 100. 
Често хората, които се занимават с производството на мастикова смола, взимат дърветата чартърен. Работата по развъждането им е целогодишна и доста тежка, тъй като дърветата имат потребност от непрестанно подрязване и поливане, до момента в който станат на 5 години, когато стартират да дават смола. От този миг нататък би трябвало с железни стъргалки деликатно да се вършат сечения по кората – гърците нежно го назовават „ бродиране “.Клоните са извънредно ниски и криви, тъй че нормално за „ бродирането “ хората лежат или пълзят под тях. Познавачите наблюдават и метеорологичните условия, тъй като в случай че е доста влажно, смолата омеква и не може да бъде събирана, а в случай че времето е изсъхнало – се отделя мъчно. Събира се от производителите в специфични хранилища, а по-късно се суши, след това се измива с морска вода, още веднъж се суши и по този начин три пъти. 
След това идва ред на една покъртителна панорама, която може да се види в така наречен мастикови села на острова – те са на по 800 години, основани от генуезците, владели острова в продължение на епохи – там бабите излизат пред къщите с кошовете с изсушена смола и с съоръжения, сходни на куките за плетене на дантели, деликатно почистват всяко малко кристалче от примеси, преди смолата да бъде предадена за мелене и произвеждане. 
Защо е толкоз скъпа мастиковата смола? Тя е един от най-скъпите артикули още от Средновековието, а и до през днешния ден. Неслучайно, когато островът попада за известно време под османско господство, този бизнес се дава на валиде султанката (майката на ръководещия султан), с цел да има лични финансови средства. Преди това генуезците към този момент са създали огромна дистрибуторска мрежа. Мастиковата смола е била високо ценена в Италия, тъй като от нея се правели най-хубавите лакове. Всички огромни художници на Ренесанса са лакирали картините си с тях, а това се е правело и с ренесансовите мозайки. По това време са запечатвали за издръжливост с тях и дървесината на корабите. Днес с такива лакове работи авиоиндустрията. В същото време мастиковата смола е приета от Европейската организация по медикаментите като антибактериално и противомикробно средство, за кожни и най-много за стомашни болести, оказва помощ да вземем за пример против причиняващата язва бактерия хеликобактер. Днес голям интерес към нея има освен фармацевтичната, само че и козметичната промишленост, тъй като на основата й се вършат качествени кремове. А аз си купих мастикова смола, с цел да я употребявам в кулинарията. През обществените мрежи хора от целия свят си разменят предписания с нея. Основно се прибавя в сладкиши под формата на кристали или по-фино смляна, на „ сол “, само че може да се употребява и за солени ястия. Има усет на мастика, без да се асоциира с питието, добре познато у нас. Слага се в огромна част от първокласните марки узо. С нея се прави и „ скинос “, доста прекрасен ликьор. 
Мастикова „ сол “ или артикули с нея могат да се купят в старите генуезки села на Хиос, които са изумителни. Когато бях там, направих изявление с млад мъж, приключил Харвард – доста настоящо към днешна дата, и завърнал се в родното си място. Той става ръководител на Асоциацията на мастикопроизводителите. Отстояват си ползите, държат цените на международните пазари високи. Така всеки, който е решил да създава, знае, че няма да има слаб сезон. Така или другояче търсенето е по-голямо от предлагането. През 2019 година на острова са създадени 240 тона смола, а поръчките са били за най-малко три пъти по-голямо количество. Много млади и интелигентни хора стартират да се завръщат на острова и да се занимават с добива на смола. 
На Хиос срещнах и Леня, с която подкрепям връзка до през днешния ден. Архитект с доста сполучлива кариера в Атина, в един миг тя си събира багажа, продава жилището си в гръцката столица и се връща в бащината къща на острова. Сега дава за осиновяване мастикови дървета.В нейната горичка всеки, който пожелае, може да осинови дърво против някаква сума, а парите отиват за нови насаждения. В тази гора виждаш имената на хора от Съединени американски щати, Испания, Канада, Франция, България, които са съседи под формата на дребни табелки, сложени на дърветата. Всяка година те получават продукция от своето дърво и са общественост в обществените мрежи. 
Разказаха ми забавна преживелица – нидерландка написа на Леня в интернет, че желае да осинови дърво. Същото пожелава и неин съотечественик. Оказва се, че те двамата са били брачен партньор и брачна половинка и са се развели, а в този момент без значение един от различен са се събрали в тази горичка като осиновители. Местните гърци, като разбрали това, били толкоз въодушевени, че желали още веднъж да ги оженят и да им създадат хубава женитба на Хиос. 
Ако човек отиде на острова, безусловно би трябвало да стигне до така наречен мастикохория, това са мастиковите села, за които към този момент стана дума. Там животът като че ли е спрял преди 800 години. Приличат на средновековни градчета, в които всичко се случва зад крепостните стени, с дребни улички, толкоз тесни, че в случай че някой дядо е седнал на столче пред вратата си, би трябвало да стане, с цел да можеш да минеш. В едно от тези дребни села ръководителят на така наречен читалище ми разказваше, че селото е толкоз обезлюдено, че останалите поданици помолили локален художник да нарисува облици на дами и деца по прозорците, като че ли мястото към момента кипи от живот. Мастикохория са фамозни и с истинските си мозайки, завещание от генуезците, а в тези села към момента наложително има механа и се дават стаи чартърен. 
Другият регион, с който жителите на Хиос се гордеят, се споделя Камбос. Най-богатите генуезци са строили вили там. И до през днешния ден са непокътнати именията с фантастичните им божествен градини с портокали и лимони, само че най-много с мандарини, и то от вид, внасян особено от Китай по поръчка на генуезките богаташи. Хиосци се гордеят с това, че имат най-сладките и сочни цитруси, и може би са покрай истината. За да се поддържат тези градини на остров с небогати ресурси на сладка вода, са правени кладенци, дълбоки колкото 9-етажна постройка, копани десетилетия на ръка. 
С цитрусите се подготвят извънредно вкусни сладка и сладкиши, само че най-големият специалитет е сладкото от лимонови цветове. Нежните цветчета се берат рано заран, с цел да не ги изсуши слънцето, като се знае, че по-късно дървото няма да роди плод. Цветовете се носят в кошове от дами, които ще ги попарят, ще създадат сироп или фамозното сладко от тях. Тези дами безусловно оцеляват, притиснати от световната промишленост, само че са оптимисти и споделят: „ Нищо отвън сезона и нищо, което не е докоснала моята ръка, няма в това сладко. То е направено, с цел да бъде оценено от специфични хора “. Оценяват ги избрани деликатесни магазини в Англия, които изкупуват продукцията, може би и заради обстоятелството, че на това място има вила, в която години наред през лятото е отсядала британската кралица Елизабет II. Вилата не може да се преглежда, само че може би има сезон, в който се дават стаи чартърен – евентуално са на галактически цени. 
В Камбос има и Музей на цитрусите, където бях сюрпризирана да намеря български етикет. Навремето цитрусът, и изключително портокалът, е бил доста скъпа стока. Всеки плод е бил опакован в пергаментова хартия, постоянно с печата на този, който го поръчва. Тези портокали са били поставяни в специфични кашончета, тъй че да могат да устоят дългото пътешестване до клиента. В музея са непокътнати доста етикети, изписвани на езика на получателя.Така открих етикет с облика на Васил Левски, който е очевидно специфична поръчка за България. Бях решила да диря в архива на Солунската митница до кого е адресирана пратката. Знаем, че тези цитруси са се продавали във Варна и София. По това време у нас богатите хора са поръчвали по един портокал от остров Хиос като коледен подарък. Цената на цитрусовия плод се е равнявала на една отплата в Европа и малко хора са могли да си го разрешат. 
Хиос надали е мястото, където човек да получи обичайни занимания. Да, има красиви плажове, многочислени хотели и места за хранене и развлечения, само че там има дистанции за превъзмогване и старания, които би трябвало да положиш, с цел да откриеш полезността му. Може би тъкмо поради това влюбването в него трае дълго. 
Отидох в Хиос с една цел – да схвана за какво само там в целия свят пораства мастиковото дърво и дава смола, наричана „ диамантите на Хиос “. Оказа се, че това е въпрос без отговор. Някои настояват, че се дължи на почвата и климата, съгласно други заслугата е на жителите на Хиос, култивирали дървото преди епохи. То е от типа на смрадликата и наподобява повече на шубрак. Расте по скатовете, на труднодостъпни места. Полетата не могат да се „ комасират “, т.е. да се обединят по този начин, че повече хора да работят дружно. Човек може да има 5 дървета на едно място, а на друго – 50 или 100. Често хората, които се занимават с производството на мастикова смола, взимат дърветата чартърен. Работата по развъждането им е целогодишна и доста тежка, тъй като дърветата имат потребност от непрестанно подрязване и поливане, до момента в който станат на 5 години, когато стартират да дават смола. От този миг нататък би трябвало с железни стъргалки деликатно да се вършат сечения по кората – гърците нежно го назовават „ бродиране “.Клоните са извънредно ниски и криви, тъй че нормално за „ бродирането “ хората лежат или пълзят под тях. Познавачите наблюдават и метеорологичните условия, тъй като в случай че е доста влажно, смолата омеква и не може да бъде събирана, а в случай че времето е изсъхнало – се отделя мъчно. Събира се от производителите в специфични хранилища, а по-късно се суши, след това се измива с морска вода, още веднъж се суши и по този начин три пъти. След това идва ред на една покъртителна панорама, която може да се види в така наречен мастикови села на острова – те са на по 800 години, основани от генуезците, владели острова в продължение на епохи – там бабите излизат пред къщите с кошовете с изсушена смола и с съоръжения, сходни на куките за плетене на дантели, деликатно почистват всяко малко кристалче от примеси, преди смолата да бъде предадена за мелене и произвеждане. Защо е толкоз скъпа мастиковата смола? Тя е един от най-скъпите артикули още от Средновековието, а и до през днешния ден. Неслучайно, когато островът попада за известно време под османско господство, този бизнес се дава на валиде султанката (майката на ръководещия султан), с цел да има лични финансови средства. Преди това генуезците към този момент са създали огромна дистрибуторска мрежа. Мастиковата смола е била високо ценена в Италия, тъй като от нея се правели най-хубавите лакове. Всички огромни художници на Ренесанса са лакирали картините си с тях, а това се е правело и с ренесансовите мозайки. По това време са запечатвали за издръжливост с тях и дървесината на корабите. Днес с такива лакове работи авиоиндустрията. В същото време мастиковата смола е приета от Европейската организация по медикаментите като антибактериално и противомикробно средство, за кожни и най-много за стомашни болести, оказва помощ да вземем за пример против причиняващата язва бактерия хеликобактер. Днес голям интерес към нея има освен фармацевтичната, само че и козметичната промишленост, тъй като на основата й се вършат качествени кремове. А аз си купих мастикова смола, с цел да я употребявам в кулинарията. През обществените мрежи хора от целия свят си разменят предписания с нея. Основно се прибавя в сладкиши под формата на кристали или по-фино смляна, на „ сол “, само че може да се употребява и за солени ястия. Има усет на мастика, без да се асоциира с питието, добре познато у нас. Слага се в огромна част от първокласните марки узо. С нея се прави и „ скинос “, доста прекрасен ликьор. Мастикова „ сол “ или артикули с нея могат да се купят в старите генуезки села на Хиос, които са изумителни. Когато бях там, направих изявление с млад мъж, приключил Харвард – доста настоящо към днешна дата, и завърнал се в родното си място. Той става ръководител на Асоциацията на мастикопроизводителите. Отстояват си ползите, държат цените на международните пазари високи. Така всеки, който е решил да създава, знае, че няма да има слаб сезон. Така или другояче търсенето е по-голямо от предлагането. През 2019 година на острова са създадени 240 тона смола, а поръчките са били за най-малко три пъти по-голямо количество. Много млади и интелигентни хора стартират да се завръщат на острова и да се занимават с добива на смола. На Хиос срещнах и Леня, с която подкрепям връзка до през днешния ден. Архитект с доста сполучлива кариера в Атина, в един миг тя си събира багажа, продава жилището си в гръцката столица и се връща в бащината къща на острова. Сега дава за осиновяване мастикови дървета.В нейната горичка всеки, който пожелае, може да осинови дърво против някаква сума, а парите отиват за нови насаждения. В тази гора виждаш имената на хора от Съединени американски щати, Испания, Канада, Франция, България, които са съседи под формата на дребни табелки, сложени на дърветата. Всяка година те получават продукция от своето дърво и са общественост в обществените мрежи. Разказаха ми забавна преживелица – нидерландка написа на Леня в интернет, че желае да осинови дърво. Същото пожелава и неин съотечественик. Оказва се, че те двамата са били брачен партньор и брачна половинка и са се развели, а в този момент без значение един от различен са се събрали в тази горичка като осиновители. Местните гърци, като разбрали това, били толкоз въодушевени, че желали още веднъж да ги оженят и да им създадат хубава женитба на Хиос. Ако човек отиде на острова, безусловно би трябвало да стигне до така наречен мастикохория, това са мастиковите села, за които към този момент стана дума. Там животът като че ли е спрял преди 800 години. Приличат на средновековни градчета, в които всичко се случва зад крепостните стени, с дребни улички, толкоз тесни, че в случай че някой дядо е седнал на столче пред вратата си, би трябвало да стане, с цел да можеш да минеш. В едно от тези дребни села ръководителят на така наречен читалище ми разказваше, че селото е толкоз обезлюдено, че останалите поданици помолили локален художник да нарисува облици на дами и деца по прозорците, като че ли мястото към момента кипи от живот. Мастикохория са фамозни и с истинските си мозайки, завещание от генуезците, а в тези села към момента наложително има механа и се дават стаи чартърен. Другият регион, с който жителите на Хиос се гордеят, се споделя Камбос. Най-богатите генуезци са строили вили там. И до през днешния ден са непокътнати именията с фантастичните им божествен градини с портокали и лимони, само че най-много с мандарини, и то от вид, внасян особено от Китай по поръчка на генуезките богаташи. Хиосци се гордеят с това, че имат най-сладките и сочни цитруси, и може би са покрай истината. За да се поддържат тези градини на остров с небогати ресурси на сладка вода, са правени кладенци, дълбоки колкото 9-етажна постройка, копани десетилетия на ръка. С цитрусите се подготвят извънредно вкусни сладка и сладкиши, само че най-големият специалитет е сладкото от лимонови цветове. Нежните цветчета се берат рано заран, с цел да не ги изсуши слънцето, като се знае, че по-късно дървото няма да роди плод. Цветовете се носят в кошове от дами, които ще ги попарят, ще създадат сироп или фамозното сладко от тях. Тези дами безусловно оцеляват, притиснати от световната промишленост, само че са оптимисти и споделят: „ Нищо отвън сезона и нищо, което не е докоснала моята ръка, няма в това сладко. То е направено, с цел да бъде оценено от специфични хора “. Оценяват ги избрани деликатесни магазини в Англия, които изкупуват продукцията, може би и заради обстоятелството, че на това място има вила, в която години наред през лятото е отсядала британската кралица Елизабет II. Вилата не може да се преглежда, само че може би има сезон, в който се дават стаи чартърен – евентуално са на галактически цени. В Камбос има и Музей на цитрусите, където бях сюрпризирана да намеря български етикет. Навремето цитрусът, и изключително портокалът, е бил доста скъпа стока. Всеки плод е бил опакован в пергаментова хартия, постоянно с печата на този, който го поръчва. Тези портокали са били поставяни в специфични кашончета, тъй че да могат да устоят дългото пътешестване до клиента. В музея са непокътнати доста етикети, изписвани на езика на получателя.Така открих етикет с облика на Васил Левски, който е очевидно специфична поръчка за България. Бях решила да диря в архива на Солунската митница до кого е адресирана пратката. Знаем, че тези цитруси са се продавали във Варна и София. По това време у нас богатите хора са поръчвали по един портокал от остров Хиос като коледен подарък. Цената на цитрусовия плод се е равнявала на една отплата в Европа и малко хора са могли да си го разрешат. Хиос надали е мястото, където човек да получи обичайни занимания. Да, има красиви плажове, многочислени хотели и места за хранене и развлечения, само че там има дистанции за превъзмогване и старания, които би трябвало да положиш, с цел да откриеш полезността му. Може би тъкмо поради това влюбването в него трае дълго. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ