Срещали ли сте художник, между чиято душевност и картини да

Срещали ли сте художник, сред чиято психика и картини да съществува толкоз мощна връзка, че чисто физически да се вижда близостта във вибрациите им? Например, художника да носи облекла в безусловно същата гама, в която са картините му. Защото точно това беше първото усещане от срещата ни с Диана Папазова в салона на Галерия PIESA, малко преди откриването на деветата й независима галерия във вторник – тя беше облечена в цветовете на творбите си. А по-късно в диалога се разкри и облика на учителката по изобразително изкуство в Националната художествена гимназия „ Цанко Лавренов ”, която сама гори в материята, която преподава. Кой и по кое време обаче е разпалил този пламък и кои са честотите, на които осъзнато трепти вътрешния й свят – това са единствено част от въпросите, които засегнахме при срещата ни.
Прочетете още
- Госпожо Папазова, този вторник следва откриването на Вашата девета независима галерия. В началото на диалога ни обаче бих желала да Ви попитам по кое време и по какъв начин се влюбихте в изкуството?

- Любовта ми към изобразителното изкуство ненапълно е обвързвано с отношението на моите родители към него, с които преглеждахме албумите за художници у дома. Баща ми се занимаваше с художествена снимка в интервал от живота си, а дядо ми пък създаваше художествена резба. Така че аз съм израсла в среда на създатели.

- А какъв път изминахте от първата си изява пред аудитория до през днешния ден и по какъв начин се развихте през него?

- Честно казано такава ретроспекция не съм си правила. Провокирате ме да се замисля в тази посока (засмива се). Промяната у индивида е най-ценната, изключително в случай че той се занимава с изкуство. Преди да стартира да твори е един, в края на процеса е различен, преди идната картина също е друг. Надявам се тази смяна да е задоволително забележима и в профил.

- В каква атмосфера творите и има ли случай, при който обстановка с ваш възпитаник, да вземем за пример, да е предизвикал основаването на картина?

- Най-напред създавам в спокойна атмосфера. А във връзка с учениците, не мога да посоча съответно събитие, което да ме е предизвикало. Самата атмосфера в Художествената гимназия е извънредно креативна, а връзките на реципрочност сред преподавател и възпитаник са много разнообразни от тези в всеобщото учебно заведение. Така, че при тази обстановка даже и подсъзнателно си влияем с децата. А досегът до мисленето на младежите предизвика да си задаваш въпроси, отговорът на които получаваш от страна на изкуството.

- А какви са усещанията ви от всеобщото учебно заведение, тъй като направихте това съпоставяне?

- Преди да стана преподавател в Художествената гимназия, преподавах в други учебни заведения. Мога да кажа, че учителят на всички места се стреми да дава най-хубавото от себе си. Само че тук, в Художествената гимназия, ние, художниците, като че ли тежим повече на мястото си. Фокусът на учебното заведение е друг, по тази причина и непрекъснато има участия на възпитаници в разнообразни изложения, състезания, планове.

- А по какъв начин ще коментирате намаляването на часовете по музика и изобразително изкуство в всеобщите учебни заведения? Как това въздейства на ситуацията?

- Със сигурност часовете по музика и изобразително изкуство образуват пътя за основаване на изящен светоглед, естетично отношение към изкуството. Настоящите възпитаници съставляват нашата бъдеща аудитория, тъй че ние, учителите, имаме отговорността да създадем това отношение.

- А що се отнася до актуалната пълнолетна аудитория за изкуството, какво е вашето мнение?

- Не можем да приказваме за публиката под общ знаменател. Разбира се, че в Пловдив – град с обичаи в изобразителното изкуство, от който са произлезли имена като Георги Божилов – Слона, Димитър Киров и цялата пловдивска група от 60-те години, да вземем за пример – имаме една прелестна аудитория. Винаги обаче ще има и %, до който не доближаваме. Невъзможно е за един художник да обхване всеки фен.

- Всяка година обаче се разгласяват едни статистики по какъв начин 80% не посещават спектакъл, 75% не вървят на изложения и така нататък Според вас тези данни съответно ли отразяват обстановката?

- Мисля, че не. Дори в противен случай – художествените галерии, театрите, концертите – всички тези събития са много посещавани. А сега в града ни има доста частни галерии, които не остават нито без създатели, нито без аудитория. Даже следя и все по-голям интерес от страна на възрастни хора, които посещават курсове по история на изкуството. Така че в това отношение обстановката е изменена.

- Нека в този момент още веднъж се върнем към деветата ви галерия. Тя има като концепция да показа вътрешния ви свят във всички негови цветове. Коя е обаче онази Диана Папазова, която към момента остава скрита и неразгадана?

- Не бих споделила, че сама съм съумяла да се разгадая до дъно. Изложбите постоянно са били и провокация за самата мен, даже в деня на откриването им. И не преставам да се предизвиквам, защото в този миг аз към този момент мисля за идващите ми произведения, които ще разкрият пред мен непознати до момента мои лични черти. Смятам, че сега към момента съм при започване на пътя си като създател, а с цел да го измине добре, на човек му е значимо да е задоволително самокритичен към работата си.

- Вие по специалност сте преподавател по изобразително изкуство. Кои са обаче Вашите учители, които имаха най-голяма роля за образуването Ви като създател?

- Моята най-голяма обич е живописта и тук не мога да не загатна името на Стоян Куцев, който ми беше учител в Художествената гимназия, където аз през днешния ден работя. Това беше учителят, станал част от построяването ми като създател още от началото. Румен Нечев и Андрей Даниел са другите двама, които също имат голяма роля през годините.