Среща между земеделски производители и представители на институциите се проведе

Среща сред аграрни производители и представители на институциите се организира в Община Кюстендил след сериозните вреди по овошките, породени от минусовите температури при започване на месеца.

На полемиката участваха и четиримата народни представители от района, а главният фокус падна върху вероятните обезщетения за провалената годишна продукция.

Кметът Огнян Атанасов очерта мащаба на казуса още първоначално

„ При сливите провалите са тотални, а при черешите доближават до 70%. Най-засегнати са общините Невестино, Бобов дол и Кюстендил. Вече е оповестено бедствено състояние, като в границите на 10 работни дни стопаните могат да подават заявки за пропаднали площи “.

Процедурата остава същата като предходната година, само че упованията този път са за оптимално възможни обезщетения. Причината е повече от ясна – за втора поредна година производителите са на процедура без облага. Дори вложенията в системи за отбрана от слани не са съумели да спасят насажденията, което в допълнение изостря обстановката.

От регионалната работа „ Земеделие “ увериха, че е основана организация за бърз банкет на заявки, само че сложиха и ясни условия –

„ Насажденията би трябвало да са плододаващи, поддържани и най-малко 70% от дърветата да са налични. Напомнено беше и за случаи на неточно подадени документи през предходната година, което явно още тежи на системата “.

Политическите реакции не закъсняха

Депутатът Христо Терзийски изрази очакване страната да концентрира напъните си точно в Кюстендилска област, защото този път вредите не са национални.

Явор Гечев от своя страна се ангажира с търсенето на решения, само че акцентира, че помощите би трябвало да стигнат единствено до действителните производители. По думите му механизмът за компенсации е явен – при 100% вреда се изплащат до 80% от разноските, като се регистрират и наличните застраховки.

Проблемът е, че доста от стопаните или не са могли да застраховат насажденията си, или застраховките не покриват сходни обстановки.

Темата за бъдещето също излезе на напред във времето

Николай Златарски от Движение за права и свободи съобщи, че страната би трябвало да мисли освен за обезщетения, само че и за предварителна защита, с цел да не се повтарят сходни рецесии. Реалността обаче е по-неприятна – климатът не пита дали има бюджет.

От своя страна аграрни производители от Кюстендил сложиха и различен мъчителен въпрос – софтуерните карти, по които се пресмятат обезщетенията, са основани на цени от 2022 година, до момента в който действителните разноски през днешния ден са доста по-високи.

С други думи – даже помощите да дойдат, те може да се окажат надалеч от действителните загуби.

И по този начин картината става ясна – реколтата я няма, разноските порастват, а очакванията са ориентирани към страната. Колко ще успее да покрие тя, към този момент е различен въпрос.

Източник: Българска телеграфна агенция