Балканите и ЕС се срещат днес, за да не говорят за най-важното
Среща, която " не е за разширението " на Европейски Съюз към Западните Балкани, разпали спор дали разширението има бъдеще. " Ройтерс " първо, а след това се, че блокът даже ще спре да подсигурява, че евроинтеграцията на района е даденост, на европейско-балканското съвещание на водачите, проведено от Словения тази заран с ангажимента, че ще се приказва за съдействие по принцип. " Свободна Европа ", че Франция и Германия желаят да върнат визите за Сърбия и Албания поради прекалено много злоупотреби.
В София и Скопие вниманието - разбираемо - ще бъде ориентирано и водачите на Франция и Германия, Еманюел Макрон и Ангела Меркел. Въпросът за разширението на Европейски Съюз със Западните Балкани обаче надалеч не се изчерпва с българското несъгласие.
Ангажиментът за разширение се появи на сходна среща в Солун още преди 18 години. Оттогава три балкански страни - България, Румъния и Хърватия - влязоха в Европейски Съюз. От тях единствено Хърватия е от Западните Балкани и то се причисли преди 8 години. Двете почнали договаряния - Сърбия и Черна гора - не отварят нови глави, въпреки Подгорица да напредва по-успешно. При това, каквито и алтеранативи да търси Европейски Съюз, точно разширението остава най-важната заявена цел за Западните Балкани, а като че ли тя от ден на ден се отдалечава.
Дебатът от последните седмици изправи блока и прилежащия на България район още веднъж пред сложния въпрос: работят ли въобще връзките сред Европейския съюз и Западните Балкани в настоящия си тип?
" Дневник " обобщава главните терзания за връзките на Европейски Съюз и Западните Балкани, зародили към срещата, и упованията за през днешния ден в търсене на отговора на този въпрос. Очакванията и терзанията си за тези връзки показаха за изданието и специалисти от района.
Важното за България
Северна Македония сама се възприема като най-подготвената да означи някакъв прогрес по пътя към евроинтеграцията. Комисията също е на това мнение, само че страни като България (която посредством ветото си най-шумно показва казуса поради двустранния спор) считат, че Скопие първо би трябвало да извърши изискванията на София.
На този декор Европейски Съюз - а и Съединените щати - търсят пробив в българо-македонските връзки, застинали около изборния цикъл в България, а неотдавна - и около локалните избори в Северна Македония. Съединените щати по неофициални канали. Еврокомисарят за разширението Оливер Вархеи се впусна в няколко дипломатически совалки сред София и Скопие от началото на лятото. Конкретният израз на това изпитание към този момент са две срещи на Радев и Заев, една след друга и преди съвещанието, проведени с разнообразни медиатори: - от 7:30 ч. еврокомисарят за разширението Оливер Вархеи и словенският министър председател Янез Янша (Словения държи ротационното европредседателство на Съвета) канят Радев за обща среща със Заев;
- от 9:00 ч. е срещата на Радев и Меркел с Макрон и Заев.
Какво могат да реализират тези срещи? Нищо, в случай че се съди по мненията от президентството в София. В почивните дни вицепрезидентът Илияна Йотова настоя на позицията, че няма смяна в политиката на България, защото поставените пред Северна Македония условия не са изпълнени . Служебното държавно управление от своя страна се базира на декларацията, призната от 44-тия парламент, ограничаваща опцията да се утвърждават договаряния със Скопие, в случай че не са изпълнени изискванията.
Едновременно с това поканата от Меркел и Макрон за Радев и Заев е знак, че Франция и Германия за следващ път се сплотяват преди основна европейска среща в опит да търсят задоволително за всички решение. Намесата им на най-голям ониво в синхрон нормално дава резултат. Пример в последната година бе сложният спор с Полша и Унгария за механизма " пари против правда ", който бе признат и съумя да мине на Европейския съвет макар експлицитната опозиция на Варшава и Будапеща след диалози с всички заинтригувани сътрудници.
Какви думи ще се употребяват
Поне на думи обаче Северна Македония не изчерпва българския интерес на Западните Балкани. София заявява и по време на председателството си през 2018 година си смисъла, което отдава на евроинтеграцията на Западните Балкани. Образът ѝ на водещ покровител на процеса, по-късно стихотворец от други страни, пострада от ветото за Северна Македония, само че ползата най-малкото продължава да се декларира.
Да се приказва за " европейска вероятност " или за " разширение ", бе огромният спор за заключителната декларация за днешната среща, който се придвижи в европейски медии и международни организации. Първата фраза бе част от заключителните документи в София и Загреб; по време на българското европредседателство новата тактика на Европейски Съюз за Западните Балкани бе оспорена от Испания, тъй като прибавянето на Косово към листата за разширение допуска, че става въпрос за страна, а Мадрид не признава, че е по този начин. Към това се прибавиха и скептично настроените към разширението и най-после " европейска вероятност " изглеждаше като по-приемлив вид за всички.
Около тези думи в Брюксел имаше истински конфликт - от Италия и Австрия, подкрепящи " разширение ", до Франция, Дания и Нидерландия, които се демонстрират намерено скептични.
Висар Джамбази, откривател и планов управител в института Democracy for Development в Прищина, напомня, че оттатък Сърбия и Албания (които бяха наранени в обявата за визите на " Свободна Европа " ) " на първо място към момента има една страна на Западните Балкани, която не употребява безвизов режим в Шенгенското пространство: Косово. Макар страната да е изпълнила всички нужни критерии, към момента чака зелена светлина от Съвета. "
От мнения на осведомени с хода на договарянията брюкселски специалисти в локални медии и обществени мрежи следва, че въпросът за визите - така и така внимателен поради трайната липса на консенсус за Косово - най-вероятно въобще няма да се повдигне затова като политически сензитивен, само че некадърен да създаде консесус.
Пари вместо дата
Самата Словения, месеци откакто пое председателството на Европейски Съюз, побърза да предизвести, че срещата " не е за разширението ". Така, макар декларацията, която ще се одобри, главният въпрос пред водачите на доктрина остава: какво да се направи, с цел да получи районът различна разтуха?
Със сигурност в декларацията няма да има прецизен ангажимент за датата, до която страните ще бъдат признати. Допреди няколко години се говореше за 2025 година Словения предложи 2030-а преди срещата, само че се сблъска със опозиция.
В, се появи и алтернативата: нов пакет от 30 милиарда евро, облечен в думите Икономически и капиталов проект (EIP). Той се разказва като " сериозен капиталов пакет ", който ще " генерира по-устойчив, зелен, дигитален напредък с фокус върху хората, от който ще имат изгода районът и Европа като цяло ". Идеята е: - Европейски Съюз да даде 9 милиарда като грантове за икономическо възобновяване и зелен преход, районно съдействие и възстановяване на конвергенцията с ЕС;
- Европейски Съюз да помогне за привличане на обществени и частни вложения с поддръжката на Инструмента за гаранции на Западните Балкани, който има капацитет да активизира 20 милиарда евро.
Помагат ли " другите възможности на разширението ", които Европа предлага на Западните Балкани, когато то не може да продължи? Берлинският развой е образец, че отговорът би могъл да е " да ", само че те не могат да преодолеят главния проблем, който точно основава напрежение - в Солун преди 18 години вратата към разширението бе отворена, а съвсем никой не трябва позволен даже да се приближи до нея .
"В последните две десетилетия единствената политика към района е разширението. Днес даже на тази политика се пречи по добре известни аргументи. Политиката на Европейски Съюз за разширението непрекъснато е спъвана от ползи на страни членки. Липсата на обща позиция за разширението съществено накърни доверието към Западните Балкани. "
Висар Джамбази,
откривател
Отвъд думите: свърши ли се с разширението
Оптимизмът към поддръжката за разширението, която въпреки всичко се чака през днешния ден, води до абсурд: какво въобще носи тази " борба за думи " на Западните Балкани и на пауза ли е разширението? Под опасност ли е?
" Политиката на разширение не е мъртва, само че скоро ще бъде, в случай че водещите страни, изключително Франция и Германия, не създадат нещо за него. Последният късмет - или по-точно последният вик за пробуждане - за Европейски Съюз ще са френските избори следващата година, " счита Джамбази.
" Не мисля, че е на пауза, " споделя Сърджан Цвиич от " Отворено общество " и тръста за разбори Balkans in Europe Policy Advisory Group (BiEPAG). Но той регистрира, че фрустрацията измежду проевропейски настроените жители е " голяма ".
Проблемът съгласно него е другаде. Реформира се единствено методологията на разширението (по искане на Франция през 2019 година, когато тя спря Северна Македония и Албания), само че не и методът да се вземат решения. Според него потребността от гласоподаване с единогласие при всяка стъпка на претендентите спъва в най-голяма степен процеса.
"Това е проблем, тъй като не може да премиите тези, които заслужават да бъдат наградени и са постигнали прогрес, само че не можете да санкционирате и отбелязалите либерален срив в последните години. Преди да имаме квалифицирано болшинство на междинните стадии, колкото и да реформираме процеса, не може да реализираме смяна. "
Сърджан Цвиич,
откривател
В този формат с квалифицираното болшинство специалистът вижда изгода и за България. Той би разрешил на политиците да се опълчват на отварянето на първите глави в договарянията за вътрешнополитически аргументи, в случай че това е задачата, само че процесът ще продължи. По доста безсрамен метод ще се укротят популистите, които желаят да продължат да се преструват, че дадени въпроси са извънредно значими, макар че не са, само че процесът ще продължи.
По думите му, у страните остава инструментът да не се ратифицира присъединението, в случай че считат ползите си застрашени, само че обособените стадии на договарянията няма да стават жертва на изборите в страните членки.
Разнопосочни сигнали
Разминаващите се послания на европейски дипломати, без значение от крайния тип на декларацията, повдигнаха още веднъж въпроса за връзката на Брюксел (а и на страните членки) със Западните Балкани.
Председателят на комисията Урсула фон дер Лайен преди дни бе на обиколка в района. Тя похвали напъните на Сърбия да реализира промени, а в действителност Белград минава през срив на върховенството на закона и месеци по-рано не съумя да отвори нито една нова преговорна глава. Тя повтори и че Тирана и Скопие са подготвени за договаряния в Европейски Съюз - както и в редица публични отчети - само че Европейският съвет не демонстрира, че мисли по този начин. Първо несъгласни бяха Франция, Дания и Нидерландия, които още са скептични. След това гласът им утихна, с цел да нададе своя различен състезател - България.
" Европейски Съюз прави извънредно неприятна услуга (на Западните Балкани - бе. ред.), само че разбирам позицията, в която се намира, " сподели за " Дневник " Цвиич. От една страна, тя би трябвало да окуражава страните в района. От друга, " фактът, че окуражават режима в Сърбия, преминаващ през цялостно завладяване на страната и заприличващ на копие на Унгария, несъмнено наранява на първо време известността на Европейски Съюз в страната. "
Същевременно, продължава той, съюзът към този момент е потвърждавал неведнъж позицията си за отваряне на договаряния с Албания и Северна Македония и няма потребен ход, " в случай че имате съпротивата единствено на една страна, която е изцяло неоправдана и неразбираема даже в огромна част от членките ".
© Associated Press
Това не е специфичност единствено на Фон дер Лайен. При визитата си в Белград немският канцлер Ангела Меркел изиска " промени " предишния месец и увери, че Сърбия има място в съюза, само че преди този момент бе упреквана, че поради интереса да има непоклатимост на Балканите е поддържала безразличен от демокрацията режим дълги години (т.нар., каквато се сътвори освен в Сърбия, ). По време на балканските обиколки Меркел е принудена да повтаря, че пътят към Европейски Съюз е дълъг, само че не би могла да каже какъв брой.
В тези сигнали Висар Джамбази вижда различен проблем: празната изразителност. Според него, в случай че Европейски Съюз не се възползва от идващите два месеца и не надскочи практиката на повтарящите се, гръмки изречения, " може и да загуби района " . " Последната аудиенция на Урсула фон дер Лайен в Сърбия илюстрира това най-добре. Макар че Сърбия неотдавна бе втора в поради мащаба на проведената престъпност, Урсула фон дер Лайен не изрази никаква рецензия към Вучич и автократичния му режим. " В плана на днешната декларация, забелязан нощес от " Свободна Европа ", личат следите на порочния кръг. Брюксел окуражава страните, даже промените им да са скромни и задоволителни единствено за плахи стъпки напред в евроинтеграцията и те чуват години наред, че са готови, само че обособени страни им пречат да продължат и те не вършат даже тези стъпки. Сега Европейският съвет желае още веднъж Западните Балкани да подсигуряват, че ще укрепят върховенството на закона, ще се борят с корупцията и проведената престъпност, в случай че желаят да са в Европейски Съюз.
Рискува ли Европейски Съюз да загуби Балканите
Още един повтарящ се претекст от последните години е опасението, че комбинацията сред намаляващия интерес на доста европейски страни към разширението е и отстъплението на демокрацията може да докара Западните Балкани до такава степен изцяло да изгубят интерес към Европейски Съюз. Според Цвиич обаче водачите, които приказват за изгубен интерес към Европейски Съюз, може би в реалност в никакъв случай не са се интересували от участието.
"Способността за въздействие остава доста огромен. Европейски Съюз е единственият интернационален състезател, който може да прави положително или неприятно време на Западните Балкани. "
Сърджан Цвиич,
откривател
Според Джамбази въпросът е двете страни да осъзнаят, че имат изгода от интеграцията. " Нужно е да отбележим, че интеграцията на Западните Балкани в Европейски Съюз е от взаимна изгода, " споделя Джамбази. " Във все по-многополюсен свят, с изменящи се съюзи и цели, Западните Балкани би трябвало да са приоритет за Европейски Съюз поради разнообразни геостратегически фактори като сигурността и противозаконната миграция. "
В София и Скопие вниманието - разбираемо - ще бъде ориентирано и водачите на Франция и Германия, Еманюел Макрон и Ангела Меркел. Въпросът за разширението на Европейски Съюз със Западните Балкани обаче надалеч не се изчерпва с българското несъгласие.
Ангажиментът за разширение се появи на сходна среща в Солун още преди 18 години. Оттогава три балкански страни - България, Румъния и Хърватия - влязоха в Европейски Съюз. От тях единствено Хърватия е от Западните Балкани и то се причисли преди 8 години. Двете почнали договаряния - Сърбия и Черна гора - не отварят нови глави, въпреки Подгорица да напредва по-успешно. При това, каквито и алтеранативи да търси Европейски Съюз, точно разширението остава най-важната заявена цел за Западните Балкани, а като че ли тя от ден на ден се отдалечава.
Дебатът от последните седмици изправи блока и прилежащия на България район още веднъж пред сложния въпрос: работят ли въобще връзките сред Европейския съюз и Западните Балкани в настоящия си тип?
" Дневник " обобщава главните терзания за връзките на Европейски Съюз и Западните Балкани, зародили към срещата, и упованията за през днешния ден в търсене на отговора на този въпрос. Очакванията и терзанията си за тези връзки показаха за изданието и специалисти от района.
Важното за България
Северна Македония сама се възприема като най-подготвената да означи някакъв прогрес по пътя към евроинтеграцията. Комисията също е на това мнение, само че страни като България (която посредством ветото си най-шумно показва казуса поради двустранния спор) считат, че Скопие първо би трябвало да извърши изискванията на София.
На този декор Европейски Съюз - а и Съединените щати - търсят пробив в българо-македонските връзки, застинали около изборния цикъл в България, а неотдавна - и около локалните избори в Северна Македония. Съединените щати по неофициални канали. Еврокомисарят за разширението Оливер Вархеи се впусна в няколко дипломатически совалки сред София и Скопие от началото на лятото. Конкретният израз на това изпитание към този момент са две срещи на Радев и Заев, една след друга и преди съвещанието, проведени с разнообразни медиатори: - от 7:30 ч. еврокомисарят за разширението Оливер Вархеи и словенският министър председател Янез Янша (Словения държи ротационното европредседателство на Съвета) канят Радев за обща среща със Заев;
- от 9:00 ч. е срещата на Радев и Меркел с Макрон и Заев.
Какво могат да реализират тези срещи? Нищо, в случай че се съди по мненията от президентството в София. В почивните дни вицепрезидентът Илияна Йотова настоя на позицията, че няма смяна в политиката на България, защото поставените пред Северна Македония условия не са изпълнени . Служебното държавно управление от своя страна се базира на декларацията, призната от 44-тия парламент, ограничаваща опцията да се утвърждават договаряния със Скопие, в случай че не са изпълнени изискванията.
Едновременно с това поканата от Меркел и Макрон за Радев и Заев е знак, че Франция и Германия за следващ път се сплотяват преди основна европейска среща в опит да търсят задоволително за всички решение. Намесата им на най-голям ониво в синхрон нормално дава резултат. Пример в последната година бе сложният спор с Полша и Унгария за механизма " пари против правда ", който бе признат и съумя да мине на Европейския съвет макар експлицитната опозиция на Варшава и Будапеща след диалози с всички заинтригувани сътрудници.
Какви думи ще се употребяват
Поне на думи обаче Северна Македония не изчерпва българския интерес на Западните Балкани. София заявява и по време на председателството си през 2018 година си смисъла, което отдава на евроинтеграцията на Западните Балкани. Образът ѝ на водещ покровител на процеса, по-късно стихотворец от други страни, пострада от ветото за Северна Македония, само че ползата най-малкото продължава да се декларира.
Да се приказва за " европейска вероятност " или за " разширение ", бе огромният спор за заключителната декларация за днешната среща, който се придвижи в европейски медии и международни организации. Първата фраза бе част от заключителните документи в София и Загреб; по време на българското европредседателство новата тактика на Европейски Съюз за Западните Балкани бе оспорена от Испания, тъй като прибавянето на Косово към листата за разширение допуска, че става въпрос за страна, а Мадрид не признава, че е по този начин. Към това се прибавиха и скептично настроените към разширението и най-после " европейска вероятност " изглеждаше като по-приемлив вид за всички.
Около тези думи в Брюксел имаше истински конфликт - от Италия и Австрия, подкрепящи " разширение ", до Франция, Дания и Нидерландия, които се демонстрират намерено скептични.
Висар Джамбази, откривател и планов управител в института Democracy for Development в Прищина, напомня, че оттатък Сърбия и Албания (които бяха наранени в обявата за визите на " Свободна Европа " ) " на първо място към момента има една страна на Западните Балкани, която не употребява безвизов режим в Шенгенското пространство: Косово. Макар страната да е изпълнила всички нужни критерии, към момента чака зелена светлина от Съвета. "
От мнения на осведомени с хода на договарянията брюкселски специалисти в локални медии и обществени мрежи следва, че въпросът за визите - така и така внимателен поради трайната липса на консенсус за Косово - най-вероятно въобще няма да се повдигне затова като политически сензитивен, само че некадърен да създаде консесус.
Пари вместо дата
Самата Словения, месеци откакто пое председателството на Европейски Съюз, побърза да предизвести, че срещата " не е за разширението ". Така, макар декларацията, която ще се одобри, главният въпрос пред водачите на доктрина остава: какво да се направи, с цел да получи районът различна разтуха?
Със сигурност в декларацията няма да има прецизен ангажимент за датата, до която страните ще бъдат признати. Допреди няколко години се говореше за 2025 година Словения предложи 2030-а преди срещата, само че се сблъска със опозиция.
В, се появи и алтернативата: нов пакет от 30 милиарда евро, облечен в думите Икономически и капиталов проект (EIP). Той се разказва като " сериозен капиталов пакет ", който ще " генерира по-устойчив, зелен, дигитален напредък с фокус върху хората, от който ще имат изгода районът и Европа като цяло ". Идеята е: - Европейски Съюз да даде 9 милиарда като грантове за икономическо възобновяване и зелен преход, районно съдействие и възстановяване на конвергенцията с ЕС;
- Европейски Съюз да помогне за привличане на обществени и частни вложения с поддръжката на Инструмента за гаранции на Западните Балкани, който има капацитет да активизира 20 милиарда евро.
Помагат ли " другите възможности на разширението ", които Европа предлага на Западните Балкани, когато то не може да продължи? Берлинският развой е образец, че отговорът би могъл да е " да ", само че те не могат да преодолеят главния проблем, който точно основава напрежение - в Солун преди 18 години вратата към разширението бе отворена, а съвсем никой не трябва позволен даже да се приближи до нея .
"В последните две десетилетия единствената политика към района е разширението. Днес даже на тази политика се пречи по добре известни аргументи. Политиката на Европейски Съюз за разширението непрекъснато е спъвана от ползи на страни членки. Липсата на обща позиция за разширението съществено накърни доверието към Западните Балкани. "
Висар Джамбази,
откривател
Отвъд думите: свърши ли се с разширението
Оптимизмът към поддръжката за разширението, която въпреки всичко се чака през днешния ден, води до абсурд: какво въобще носи тази " борба за думи " на Западните Балкани и на пауза ли е разширението? Под опасност ли е?
" Политиката на разширение не е мъртва, само че скоро ще бъде, в случай че водещите страни, изключително Франция и Германия, не създадат нещо за него. Последният късмет - или по-точно последният вик за пробуждане - за Европейски Съюз ще са френските избори следващата година, " счита Джамбази.
" Не мисля, че е на пауза, " споделя Сърджан Цвиич от " Отворено общество " и тръста за разбори Balkans in Europe Policy Advisory Group (BiEPAG). Но той регистрира, че фрустрацията измежду проевропейски настроените жители е " голяма ".
Проблемът съгласно него е другаде. Реформира се единствено методологията на разширението (по искане на Франция през 2019 година, когато тя спря Северна Македония и Албания), само че не и методът да се вземат решения. Според него потребността от гласоподаване с единогласие при всяка стъпка на претендентите спъва в най-голяма степен процеса.
"Това е проблем, тъй като не може да премиите тези, които заслужават да бъдат наградени и са постигнали прогрес, само че не можете да санкционирате и отбелязалите либерален срив в последните години. Преди да имаме квалифицирано болшинство на междинните стадии, колкото и да реформираме процеса, не може да реализираме смяна. "
Сърджан Цвиич,
откривател
В този формат с квалифицираното болшинство специалистът вижда изгода и за България. Той би разрешил на политиците да се опълчват на отварянето на първите глави в договарянията за вътрешнополитически аргументи, в случай че това е задачата, само че процесът ще продължи. По доста безсрамен метод ще се укротят популистите, които желаят да продължат да се преструват, че дадени въпроси са извънредно значими, макар че не са, само че процесът ще продължи.
По думите му, у страните остава инструментът да не се ратифицира присъединението, в случай че считат ползите си застрашени, само че обособените стадии на договарянията няма да стават жертва на изборите в страните членки.
Разнопосочни сигнали
Разминаващите се послания на европейски дипломати, без значение от крайния тип на декларацията, повдигнаха още веднъж въпроса за връзката на Брюксел (а и на страните членки) със Западните Балкани.
Председателят на комисията Урсула фон дер Лайен преди дни бе на обиколка в района. Тя похвали напъните на Сърбия да реализира промени, а в действителност Белград минава през срив на върховенството на закона и месеци по-рано не съумя да отвори нито една нова преговорна глава. Тя повтори и че Тирана и Скопие са подготвени за договаряния в Европейски Съюз - както и в редица публични отчети - само че Европейският съвет не демонстрира, че мисли по този начин. Първо несъгласни бяха Франция, Дания и Нидерландия, които още са скептични. След това гласът им утихна, с цел да нададе своя различен състезател - България.
" Европейски Съюз прави извънредно неприятна услуга (на Западните Балкани - бе. ред.), само че разбирам позицията, в която се намира, " сподели за " Дневник " Цвиич. От една страна, тя би трябвало да окуражава страните в района. От друга, " фактът, че окуражават режима в Сърбия, преминаващ през цялостно завладяване на страната и заприличващ на копие на Унгария, несъмнено наранява на първо време известността на Европейски Съюз в страната. "
Същевременно, продължава той, съюзът към този момент е потвърждавал неведнъж позицията си за отваряне на договаряния с Албания и Северна Македония и няма потребен ход, " в случай че имате съпротивата единствено на една страна, която е изцяло неоправдана и неразбираема даже в огромна част от членките ".
© Associated Press
Това не е специфичност единствено на Фон дер Лайен. При визитата си в Белград немският канцлер Ангела Меркел изиска " промени " предишния месец и увери, че Сърбия има място в съюза, само че преди този момент бе упреквана, че поради интереса да има непоклатимост на Балканите е поддържала безразличен от демокрацията режим дълги години (т.нар., каквато се сътвори освен в Сърбия, ). По време на балканските обиколки Меркел е принудена да повтаря, че пътят към Европейски Съюз е дълъг, само че не би могла да каже какъв брой.
В тези сигнали Висар Джамбази вижда различен проблем: празната изразителност. Според него, в случай че Европейски Съюз не се възползва от идващите два месеца и не надскочи практиката на повтарящите се, гръмки изречения, " може и да загуби района " . " Последната аудиенция на Урсула фон дер Лайен в Сърбия илюстрира това най-добре. Макар че Сърбия неотдавна бе втора в поради мащаба на проведената престъпност, Урсула фон дер Лайен не изрази никаква рецензия към Вучич и автократичния му режим. " В плана на днешната декларация, забелязан нощес от " Свободна Европа ", личат следите на порочния кръг. Брюксел окуражава страните, даже промените им да са скромни и задоволителни единствено за плахи стъпки напред в евроинтеграцията и те чуват години наред, че са готови, само че обособени страни им пречат да продължат и те не вършат даже тези стъпки. Сега Европейският съвет желае още веднъж Западните Балкани да подсигуряват, че ще укрепят върховенството на закона, ще се борят с корупцията и проведената престъпност, в случай че желаят да са в Европейски Съюз.
Рискува ли Европейски Съюз да загуби Балканите
Още един повтарящ се претекст от последните години е опасението, че комбинацията сред намаляващия интерес на доста европейски страни към разширението е и отстъплението на демокрацията може да докара Западните Балкани до такава степен изцяло да изгубят интерес към Европейски Съюз. Според Цвиич обаче водачите, които приказват за изгубен интерес към Европейски Съюз, може би в реалност в никакъв случай не са се интересували от участието.
"Способността за въздействие остава доста огромен. Европейски Съюз е единственият интернационален състезател, който може да прави положително или неприятно време на Западните Балкани. "
Сърджан Цвиич,
откривател
Според Джамбази въпросът е двете страни да осъзнаят, че имат изгода от интеграцията. " Нужно е да отбележим, че интеграцията на Западните Балкани в Европейски Съюз е от взаимна изгода, " споделя Джамбази. " Във все по-многополюсен свят, с изменящи се съюзи и цели, Западните Балкани би трябвало да са приоритет за Европейски Съюз поради разнообразни геостратегически фактори като сигурността и противозаконната миграция. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ