Средновековният замък Баба Вида е символът на Видин, макар да

Средновековният палат „ Баба Вида ” е признакът на Видин, въпреки да не е единствената му историческа и културна забележителност. Изграден е върху основите на античната цитадела „ Бонония ”. Сегашният си тип е придобил през десети век, присъщ за Втората българска страна, оповестява „ Стандарт ”. Като отбранително оборудване е получил приключен тип през ХIII - ХIV век, когато става седалище на българските царе, основали Видинското царство. Тогава той е имал 10 кули - 4 ъглови и 5 странични, вътрешна оградна стена с дебелина 2,2 метра, външна крепостна стена, охранявана с преносим мост. С охранителна цел към замъка е имало и трап с дълбочина 4 метра и широчина 6 метра. Бил е пълнен с вода от Дунав.

В този си тип крепостта се демонстрира на наши и непознати туристи. Минало е времето, когато през лятото тишината е била единственият му държател. Днес мястото е най-посещаваното във Видин. Туристи от Америка, Австралия и Европа слизат от круизните кораби и се насочат към крепостта.

Но туристите не са единствените гости на историческата цитадела. През последните години общината я трансформира в място за осъществяване на средновековния фестивал "Бъдин ". По време на събитието видинчани могат да дойдат в двора и и да пострелят с лък, да се снимат с рицарски или царски доспехи. В централния двор се провеждат и сватбени тържества. Младоженци се вричат във честност, а стъпките им отекват по калдъръма по същия метод, по който и тези на последния български цар Иван Срацимир, който е живял в замъка. За туристи артисти демонстрират елементи от исторически драми, които на фона на естествения фон звучат вълнуващо и прочувствено.

През това лято оживя и летният спектакъл в крепостта. Видинската симфониета го избра за свои концерти. Въпреки откритостта на пространството, акустиката трансформира концертите в незабравимо прекарване за видинчани. До крепостта се провежда и младежкият фестивал на изкуствата "Мостът ", а всяка година през август до стените му опъват палатки участниците в туристическия поход по Дунава. Гребците, които изминават дистанцията от изворите на Дунав в Германия до Силистра, настояват, че мястото до "Баба Вида " е най-хубавото за почивка по целия маршрут.

Една анкета измежду жителите кара общинарите да се съобразят с техните условия при обновлението на старите знакови здания, заяви основният проектант на града Ангел Недялков. Някои от плановете, които ще бъдат финансирани с плануваните с програмата "Региони в напредък " 38 млн. лева, ще бъдат изменени съгласно настояванията на жителите. Така да вземем за пример те желаят сегашната ротонда до входа на градската градина да бъде отстранена и на нейно място да се слагат съществуващите в миналото пилони. Те са непокътнати на фотоси, а има и жители, които още ги помнят. Ще бъдат възобновени и фонтаните за вода по цялото продължение на пешеходната зона. Към достоверния им тип ще бъдат върнати и постройките на трагичния спектакъл, на художествената изложба и на СОУ "Цар Симеон Велики ". Видинчани не харесват и сегашните дребни гранитни плочи от настилката на централния площад "Бдинци ". Затова обновлението на центъра планува нови настилки от гранит със специфична обработка - антислайдинг, без хлъзгане при сняг и замръзване. Новото осветяване ще бъде красиво и икономично, ще има пейки и цветарници. Ще бъдат сложени орнаментирани чугунени решетки към дърветата за опазване на кореновата им система.

Досега на туристите посочваха единствено крепостта "Баба Вида ". През тази година Министерството на туризма включи в листата на забавните, само че малко известни обекти за вътрешния туризъм още 2 видински чудеса - музея "Конака " и Кръстатата казарма.

Сградата, наречена "Конака ", се намира в самия център на Видин. Била е полицейско ръководство по време на турците, откъдето е получила името си, само че стана ясно, че не е строена от тях. Била е едноетажна с подходи от две страни, а в централната й част се е издигало кулообразно помещение, което е служило за пожарна наблюдателница. Към 70-те години на ХVII век в нея се е настанила българската църковна община, която се оказва и неин строител. След Освобождението става седалище на видинската община. Тогава е преустроена и в нея са вмъкнати детайли от българската възрожденска архитектура. През 1956 година е превърната в музей. В нея са ситуирани експозициите "Археология " и "История на Видин - ХV - ХIХ век ". В раздела "Археология " се намира най-голямата полезност на музея - статуята на почиващия си Херакъл. Тя е едно от най-големите достижения на античното изкуство. Нейна имитация има единствено в националната библиотека на Франция.

Още едно знамение към този момент е налично за туристите - 200-годишната постройка на Кръстатата казарма. Строена е през 1801 година под формата на равнораменен кръст с обща повърхност от 1260 кв. м. В постройката е ситуирана етнографската експозиция на видинския музей, само че има и зали за непрекъснати и гостуващи изложения. През 2014 година е укрепена и актуализирана по план на Министерството на културата. С него се реализира експониране и адаптиране на първичния тип на постройката. Използвани са материали, близки до истинските. В новия си тип постройката се трансформира в център на културни събития. Условия за това основават както размерите на залите, по този начин и естетически завършената среда.

Сградата е монумент на културата от национално значение. Отличава се със строителните си характерности и архитектурните си решения. Намира се покрай крепостта "Баба Вида " и доста български туристи стопират пред нея да я огледат. Забелязват я и непознатите туристи, които също стопират да я прегледат.