Най-интересните животни от бестиариите
Средновековният свят – значително чужд и цялостен с рискове – е сложен за схващане. Границите сред живите и мъртвите са надалеч по-размити, в сравнение с са през днешния ден, и се счита, че какви ли не паранормални същества водят битка за душите на живите. Смята се, че единствено Бог и Църквата обезпечават божествена отбрана от сходни страшилища и точно посредством тях средновековните мъже и дами се стремят да схванат света и да оцелеят в него.
По думите на философа от 12 век Алън Лилски: „ Всяко създание на света е книга, картина или огледало на нас. “ За средновековното общество Бог е създател на книгата и създанията, които той е основал, могат да бъдат обяснени и разбрани от позиция на тяхното място в християнския мироглед.
Животните по листата на средновековните бестиарии варират от фантастични до елементарни – въпреки че даже най-често срещаните същества пътем получават няколко „ необикновени “ характеристики от нашите средновековни предшественици. Нека забележим в този момент някои от тези създания:
Твърди се, че имат тялото на човек и главата на куче, а легендите и митовете за тях датират още от антична Гърция. Мюсюлманският академик и откривател от 14-ти век Ибн Батута даже твърди, че се е сблъсквал с Киноцефали на остров сред Индия и Суматра: „ Мъжете им са завършени като нас, като се изключи това, че устата им е завършена като на кучетата. “
Според Плиний Стари през 1 век, Йейл с конски размери е открит в Етиопия. Това същество може да се похвали с дълги, гъвкави рога и когато се бие, то насочва единия си рог обратно като аварийно оръжие, ако другият бъде развален.
Не се заблуждавайте от необятната му усмивка. За корокотата – артикул на любовта сред хиена и лъвица – се споделя, че е гибелен зложелател както на хората, по този начин и на кучетата. Смята се, че идва от Индия и Северна Африка, има устата, която се простира от ухо до ухо, a вместо обособени зъби има една кост с резци като на гребен. Твърди се, че това същество може да имитира човешка тирада, примамвайки жертвите си по име в дълбините на гората.
Описан от древногръцкия биограф Плутарх като „ талантлив с такава природа и темперамент, че принудително притегля към себе си заболяването “, в средновековното общество Каладрийят е олицетворение на Христос, който изцерява болните, когато гледа в лицето на пациента. Но в случай че птицата обърне лицето си, пациентът е жертван.
Твърди се, че е открит в Етиопия, а най-забележителната му характерност е, че може да промени външния си тип и да се скрие в околната си среда. Голям като вол и с копита, той има еленска глава с огромни рога и дълга грива.
Като тип влечуго, Хидрий (също олицетворение на Христос) се твърди, че се търкаля в тиня, след което се прокрадва в устата на латентен крокодил (символ на ада). Веднъж щом влезе, има вяра се, че съществото си прояжда път през стомаха на крокодила като по този начин го и убива. Според Исидор Севилски, който написа през 7 век сл. н. е., това влечуго се спотайва в река Нил.
Наполовина красива жена, на половина риба или птица, счита се, че примамва моряците със своето сладко пеене, след което ги убива. Норманският свещеник Гийом дьо Клер разказва по какъв начин: „ Привлечени от музиката, те [моряците] заспиват в лодката си и биват убити от сирената, преди да съумеят да кажат гък. “ За средновековния разум сирените символизират рисковете човек да се поддаде на светските изкушения.
Включен в раздела за влечугите на средновековните бестиарии – и Хари Потър и камарата на тайните на JK Rowling – Василискът постоянно се разказва като „ кралят на пълзящите неща “. Въпреки че е могъл да убива с аромата си, съскането си и даже погледа си, страховитият Василиск самичък би могъл да бъде погубен от ухапването от скромна невестулка.
Мантикората, за която се твърди, че се намира в Индия, има тяло на лъв и лице на мъж, а в задната част има жилещата опашка на скорпион. Ученият от 13-ти век Бартолъмиъс Англикус разказва съществото „ с ужасяващ глас, като от тръба, бягащо бързо и ядящо хора “.
Въпреки огромните си рога, Бонаконят е прочут с друго, надалеч по-смъртоносно оръжие: огнената си тор. Средновековните бестиарии разказват по какъв начин, когато е преследвано, това създание изхвърля своята тор на повърхност до два акра, изгаряйки всичко по пътя си.
