Средното образование у нас редовно е на мушката на обществото

Средното обучение у нас постоянно е на мушката на обществото за сметка на висшето. Обучението в университети е по-често настрана от фокуса, а протичащото се там е също толкоз значимо както за развиването на младежите, по този начин и за бъдещето на страната.
Дебатът към отпадането на таксите за образование на студенти и докторанти по държавна поръчка поразбута малко позабравената сфера и стана мотив за търсене на по-задълбочен разбор за ставащото във висшето обучение.

Когато се приказва за достъп до висше обучение, нормално се опълчват две тези - елементарен вход и сложен излаз или сложен вход и по-лесен излаз. В първия случай концепцията е в университет да се запишат всички искащи, само че единствено най-заслужилите да завършат. При втория вид влизат единствено най-хубавите, а отпадналите в процеса на образование са малко.
Достъпът нормално е обвързван с два съществени момента - резултат от изпит и финанси. У нас с годините изпитите в университетите последователно отпаднаха, с цел да стане оценката от матурата повсеместен вход. Специализирани препитвания съвсем не останаха като се изключи специалности като медицина да вземем за пример.
Освен ниските оценки от държавните зрелостни изпити, таксите също могат да бъдат препъни камък за влизането във вуз. В момента те се поделят сред страната и студентите по държавна поръчка, а настрана има и платено образование. Този метод на възнаграждение бе въведен през образователната 1990-2000 година Средният размер на годишната такса у нас през тази академична година е 1050 лв.. Най-ниски са сумите за специалностите от областите " Педагогически науки " - 780 лева и " Хуманитарни науки " - 750 лева За " Здравеопазване и спорт " междинните такси са 1100 лева, а за " Изкуства " доближават 1450 лв.. По-високи са те за докторантите - приблизително 1300 лв. на година.
Именно тези такси разгласи, че ще отстрани държавното управление неотдавна, като ще са нужни 150 млн. лв. за компенсиране на университетите.
Идеята за отпадане на заплащанията обаче пристигна изведнъж за всички. Подобна смяна не е била нито предлагана, нито обсъждана през годините. Затова и се оказа не чак толкоз добре призната от разнообразни общности и структури. За разнопосочните реакции причина бе и направена поръчка смяната да влезе в действие безусловно от през днешния ден за на следващия ден или по-точно от втория учебен срок, до момента в който е в ход акцията по заплащането на таксите за него.
Ръководствата на университетите явно бяха толкоз шокирани от неналичието на всевъзможен прелиминарен разговор, в който те би трябвало да са наложителна страна, че им трябваха няколко дни, с цел да излязат с публична позиция. Макар и по не толкоз пряк метод, ректорите на държавните вузове на процедура се оповестиха против смяната. Те освен показаха откровената си изненада, само че и сложиха голям брой съответни въпроси за влизането й в действие и за незабавната нужда от дейности, които се чака да подхващат.
От Съвета на ректорите също по този начин не са съгласни с тезата на властта, че отпадането на таксата за всички студенти е обществена мярка и оферират други тласъци в по-голям размер на студентите, които са в затруднено финансово състояние. Затова и управленията упорстват оферти модел да бъде изменен.
Несъгласие с концепцията на властта показаха даже и синдикати. Националният браншов профсъюз " Висше обучение и просвета " при КНСБ излезе с много по-остра позиция от Съвета на ректорите и разгласи концепцията на кабинета за " изненадваща, несъответстваща, популистка и в несъгласие с дневния ред ". Синдикалистите подсетиха, че таксите и в този момент не са високи, че има редица посоки, които са безвъзмездни, с цел да привлекат повече претенденти в специалности, нужни на стопанската система.
Едва ли щеше да се стигне до сходни оценки, недоразумения и реакции на неодобрение към сходна мярка, в случай че властта беше работила с повече мисъл и на по-бавна скорост. Да не предизвикаш полемика със заинтригуваните страни авансово и да не проведеш в детайли изследване, е не просто противоречиво, само че и недалновидно. Показва най-малкото неналичието на почитание към бранша и неумение за водене на разговор.
Да бяха вдигнали таксите от държавното управление, надали щяха да провокират толкоз рецензии, колкото с въвеждането на гратис образование. Остана горчивото чувство за безапелационно налагане на власт без да се търси позицията на засегнатите страни.
Нуждата от такси и до каква степен безплатното е гратис сложи на дневен ред и план-приемът през идната година. През последното десетилетие той се пробва да следва потребностите на стопанската система, като от време на време държавата  усилва или понижава бройките на новоприети студенти по разнообразни посоки. Тенденцията обаче е ясна - поради демографските проблеми и учащите понижават.
План-приемът през академичната 2015-2016 година е бил на близо 59 000 първокурсници, а 7 години по-късно е понижен до малко над 41 000. Заради потребността от фрагменти се увеличаваха бройките за посоки като " Здравни грижи ", " Комуникационна и компютърна техника ", " Общо инженерство ", " Информатика и компютърни науки " и " Машинно инженерство ". През последните години понижава приемът главно в икономическите специалности, само че все пак направлението към момента е водещо по сбор учащи - близо 25 000. На второ място е направлението " Педагогика " с 16 900 студенти, като при него пък се регистрира растеж на приема, поради потребността от експерти.
В същото време има редица специалности, в които никой не желае да учи, а пазарът на труда търси фрагменти. Затова всяка година страната афишира нови специалности като предпазени и освобождава от такси новозаписалите се първокурсници. През предходната година те бяха 18 в осем професионални посоки - " Педагогика на образованието по... ", " Религия и теология ", " Математика ", " Физически ауки ", " Химически науки ", " Химични технологии ", " Енергетика ", " Материали и материалознание ".
Само преди дни бизнесът още веднъж сподели своята тежка дума за условията към университетите и разгласи, че желае банкет на 15 000 студенти по-малко през идната академична година или общо 27 000. Така съгласно Асоциацията на индустриалния капитал в България ще има повече конкуренция сред кандидат-студентите и няма да се получи по този начин, че за всеки завършващ приблизително обучение да има място във вуз.
Друга насочна точка за настояванията на асоциацията е потребността от фрагменти не с някакво висше обучение, а с съответна подготовка, търсена от пазара на труда. Такива са да вземем за пример инженерно-техническите специалности. От АИКБ упорстват за два пъти повече места за математици, растеж в приема на информатици, общи инженери, машинни инженери, за електротехника и електроника, информационна и компютърна техника, медицина и превоз. В същото време бизнесът няма огромни потребности от доста на брой завършващи логика на психиката, право, публични връзки и осведомителни науки.
Натискът за понижаване на студентите у нас обаче е в несъгласие с данните от европейски статистики. Според Евростат България е измежду страните в Европейския съюз с най-нисък дял на висшистите в общото население. Едва 33-34% от българите на възраст сред 25 и 34 години имат висше обучение, като след нас са единствено страни като Румъния, Италия и Унгария. На европейско равнище този % е най-малко 41, а някъде доближава и 60 на 100.
Къде е истината тогава? Много или малко са българските студенти и кой ни желае нискоквалифицирани са въпросите, които изникват във вихрушката към въпросите във висшето обучение. Тя обаче би трябвало да се измести малко настрана от такси и бройки и да се оформи към качеството на образованието. Докато от университетите излизат недообучени фрагменти, които на следващия ден не могат да се оправят с условията на работодателите, няма да има значение нито какъв брой са, нито дали си заплащат, с цел да търкат студентските скамейки.