Изследване на МВФ нареди България до Африка по размер на сивата икономика
Средното равнище на сивата стопанска система на България за интервала 1991-2015 година е 29,17%. Това демонстрират данните на Международния валутен фонд, който е оценил размера на сивата стопанска система в 158 страни по света, предава БГНЕС.
През другите години делът на сивата стопанска система в България се е движел сред 20,83% и 35,3%. На фона на Европа индикаторите за България са извънредно високи. Те ни приближават до Румъния, където междинните индикатори за интервала са 30,14%. Сред европейските страни, които са отвън Европейски Съюз, с толкоз огромна сива стопанска система може да се „ похвали " Русия - 38,42%.
Ако съпоставяме България с останалия свят, тук данните също не би трябвало да ни утешават, тъй като се доближаваме до африканските страни и Пакистан. Данните за 2017 година слагат страната ни преди всичко измежду 31 европейски стопански системи по сив бранш. Той заема 29,6% и тук водим пред останалите ни балкански съседи: Турция /27,2%/, Хърватия /26,5%/ и Румъния /26,3%/. Гърция, чиято стопанска система и финанси, се сринаха през последното десетилетие показва надалеч по-добри резултати от нас през предходната година. Там сивият бранш е 21,5%. Най-добре от европейските страни са Швейцария /6%/, Австрия /7,1%/ и Люксембург /8,2%/. Непосредствено измежду тях е Холандия, която е най-големият задграничен вложител у нас, с 8,4%.
Автори на проучването са икономистите Леандро Медина от африканския департамент на МВФ и Фридрих Шнайдер от Университета Кеплер в Линц. То е оповестено в серията отчети на МВФ Working Papers. Това е едно от първите проучвания, в които се ползват нови статистически способи за оценка на сивата стопанска система. До 90-те години икономистите всекидневно оценяваха сивия бранш въз основата на разликите в системата за национално счетоводство, в редица случаи благодарение на по-малко точни способи, свързани с разбора на пазара на труда, енергийното ползване, скоростта на паричния оборот. В основата на проучването на Медина и Шнайдер са сложени три релативно нови метода - моделът MIMIC /позволява за се регистрират няколко фактора и отчасти да се реши казусът с двойното счетоводство на сивата стопанска система, който мощно изкривява оценката/, CDA /търсенето на паричния пазар/ и Predictive Mean Matching, PMM.
През другите години делът на сивата стопанска система в България се е движел сред 20,83% и 35,3%. На фона на Европа индикаторите за България са извънредно високи. Те ни приближават до Румъния, където междинните индикатори за интервала са 30,14%. Сред европейските страни, които са отвън Европейски Съюз, с толкоз огромна сива стопанска система може да се „ похвали " Русия - 38,42%.
Ако съпоставяме България с останалия свят, тук данните също не би трябвало да ни утешават, тъй като се доближаваме до африканските страни и Пакистан. Данните за 2017 година слагат страната ни преди всичко измежду 31 европейски стопански системи по сив бранш. Той заема 29,6% и тук водим пред останалите ни балкански съседи: Турция /27,2%/, Хърватия /26,5%/ и Румъния /26,3%/. Гърция, чиято стопанска система и финанси, се сринаха през последното десетилетие показва надалеч по-добри резултати от нас през предходната година. Там сивият бранш е 21,5%. Най-добре от европейските страни са Швейцария /6%/, Австрия /7,1%/ и Люксембург /8,2%/. Непосредствено измежду тях е Холандия, която е най-големият задграничен вложител у нас, с 8,4%.
Автори на проучването са икономистите Леандро Медина от африканския департамент на МВФ и Фридрих Шнайдер от Университета Кеплер в Линц. То е оповестено в серията отчети на МВФ Working Papers. Това е едно от първите проучвания, в които се ползват нови статистически способи за оценка на сивата стопанска система. До 90-те години икономистите всекидневно оценяваха сивия бранш въз основата на разликите в системата за национално счетоводство, в редица случаи благодарение на по-малко точни способи, свързани с разбора на пазара на труда, енергийното ползване, скоростта на паричния оборот. В основата на проучването на Медина и Шнайдер са сложени три релативно нови метода - моделът MIMIC /позволява за се регистрират няколко фактора и отчасти да се реши казусът с двойното счетоводство на сивата стопанска система, който мощно изкривява оценката/, CDA /търсенето на паричния пазар/ и Predictive Mean Matching, PMM.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ