МФ прогнозира средногодишна инфлация 2,6% през 2024 г. и 2,4% през 2025 г.
Средногодишната инфлация ще доближи 2,6 % тази година и ще се забави до 2,4 на 100 следващата година, демонстрира Есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите. Според нея стопанската система ще означи растеж от 2.2% през 2024, който ще се увеличи надлежно до 2,8 и 3 на 100 през идващите две години.
Финансовото министерство предвижда увеличение на работните места, най-много в бранша на услугите. Прогнозата, оповестена по-рано през седмицата, е с данни до 15 ноември и има базов и различен сюжет с влошени индикатори, главно поради динамичността във външната среда. При главния сюжет, където инфлацията се забавя и стопанската система гладко пораства, разноските за труд се повишават и са водещ принос за показателя на потребителските цени, който – тази година ще бъде 2,6 на 100 средногодишно, а следващата година ще се забави до 2,4 на 100.
Резултатите от симулацията при реализиране на геополитическите опасности и повече протекционистки политики при интернационалната търговия демонстрират, че инфлацията може да бъде по-висока по отношение на базовия сюжет с 1 и 0.5 процентни пункта, надлежно през 2025 и 2026 година, а растежът на действителния Брутният вътрешен продукт ще бъде по-нисък с 0.4 процентни пункта през идващите две години.
Номиналният Брутният вътрешен продукт ще бъде по-висок през 2025 година заради по-високия дефлатор, само че в интервала 2026–2028 година ще остане по-нисък по отношение на равнището в базовия сюжет, предвиждат от финансовото министерство.
Есенната прогноза е извънредно значима, защото върху нея стъпват и плановете за бюджета за следващата година. Все още неговият план не е оповестен, само че министърът на финансите Людмила Петкова анонсира, че това ще стане идната седмица.
Финансовото министерство предвижда увеличение на работните места, най-много в бранша на услугите. Прогнозата, оповестена по-рано през седмицата, е с данни до 15 ноември и има базов и различен сюжет с влошени индикатори, главно поради динамичността във външната среда. При главния сюжет, където инфлацията се забавя и стопанската система гладко пораства, разноските за труд се повишават и са водещ принос за показателя на потребителските цени, който – тази година ще бъде 2,6 на 100 средногодишно, а следващата година ще се забави до 2,4 на 100.
Резултатите от симулацията при реализиране на геополитическите опасности и повече протекционистки политики при интернационалната търговия демонстрират, че инфлацията може да бъде по-висока по отношение на базовия сюжет с 1 и 0.5 процентни пункта, надлежно през 2025 и 2026 година, а растежът на действителния Брутният вътрешен продукт ще бъде по-нисък с 0.4 процентни пункта през идващите две години.
Номиналният Брутният вътрешен продукт ще бъде по-висок през 2025 година заради по-високия дефлатор, само че в интервала 2026–2028 година ще остане по-нисък по отношение на равнището в базовия сюжет, предвиждат от финансовото министерство.
Есенната прогноза е извънредно значима, защото върху нея стъпват и плановете за бюджета за следващата година. Все още неговият план не е оповестен, само че министърът на финансите Людмила Петкова анонсира, че това ще стане идната седмица.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ




