Южна България е произвела 75% от БВП през 2016 г.
Средно за страната през 2016 година всеки е създал артикули и услуги на стойност 13.2 хиляди лева, като само Югозападен район е над тази стойност – 21.3 хиляди лева
© Георги Кожухаров Още по тематиката
Защо някои райони в България се развиват, а други не
Уроци от двадесетте най-активни центрове от икономическата карта на ИПИ
26 яну 2018
ИПИ: Една трета от страната основава 86% от създадената продукция
Липсата на добра инфраструктура е един от ограничаващите фактори за напредък, демонстрира проучване на института
18 яну 2018
Икономиката през 2018 година: още растеж от ползване и вложения
Прогнозите са за нарастване на Брутният вътрешен продукт сред 3.7% и 4.4%, а главното предизвикателство ще бъде пазарът на труда
2 яну 2018
ИПИ: Икономическият напредък разделя още повече районите в България
Начело по развиване се подреждат София и Габрово, а Смолян е позитивен образец за възстановяване на учебното обучение
28 ное 2017 Южна България е произвела близо три четвърти от стоките и услугите в страната през 2016 година (74.9%). Очаквано столицата изпъква с максимален дял от 40% от Брутният вътрешен продукт, като приносът е съвсем напълно на бранш услуги. Изненадата е Стара Загора, която измества София и Пловдив като региона с най-бърз напредък. Това демонстрират последните данни на Националния статистически институт за Брутният вътрешен продукт (пазарни цени) по райони.
Най-големият растеж на годишна база е в Югоизточния регион - 12.7%. Тук съществена роля има област Стара Загора (с цели 19%), която за четвърта поредна година е пред Бургас във връзка с номиналната стойност на основаната продукция и добавената стойност. В Северна България забележителен растеж на Брутният вътрешен продукт означават областите Търговище и Ловеч, следвани от Разград, Габрово и Монтана. Но защото тежестта на локалните стопански системи в националната е дребна, приносът им към растежа също е най-малък.
Кой пораства най-бързо
Югоизточният район е преди всичко по напредък на Брутният вътрешен продукт за 2016 година по отношение на миналата с 12.7%, като максимален принос има област Стара Загора, която измества Пловдив от първата позиция. Областта се отличава със мощен промишлен бранш и втория най-голям БВП на човек от популацията - 16.2 хиляди лева за годината (на първо място е столицата). В региона към Стара Загора се оформят няколко стопански центъра, което е и " повода за почналата работа на локалните управляващи по обособяването и позиционирането на Индустриална зона " Загоре ", пишат специалистите от Института за пазарна стопанска система, които разгласиха разбор на стопански дейните центрове в страната по-рано този месец.
В другия завършек на скалата разбъркване съвсем няма - там попадат северните райони на страната. Северозападна България регистрира най-ниското годишно покачване на Брутният вътрешен продукт - 3.5% по отношение на 2015 година Темпът леко се форсира обаче по отношение на миналата година, когато регистрира едвам 1% растеж, само че най-голямото усъвършенстване в тази част от страната е в Северния централен регион. Там нарастването през 2016 година е 4.3% при едвам 1.4% година по-рано, а движещите сили са Разград, Габрово и Русе. Североизточният регион обичайно е по-силен поради наличието на област Варна и икономическия център към Шумен и Добрич.
Хората създават повече
Успоредно с общия напредък се покачва и Брутният вътрешен продукт на човек от популацията - индикаторът е нагоре във всички области като се изключи Пазарджик. И тук Стара Загора играе водеща роля с покачване от съвсем 20% по отношение на 2015 година до над 16.2 хиляди лева на човек. Следват Перник и Търговище с годишен растеж от надлежно 14.5% (до 6.9 хиляди лева.) и 13.4% (до 8.9 хиляди лева.).
Средно за страната през 2016 година всеки е създал артикули и услуги на стойност 13.2 хиляди лева, като само Югозападният район е над тази стойност – 21.3 хиляди лева Основната причина за това е столицата, където Брутният вътрешен продукт на човек нараства с 6.7% до съвсем 28.5 хиляди лева Освен Стара Загора и град София няма други области, които да попадат над междинните стойности по Брутният вътрешен продукт на глава от популацията.
Последните пет години
През последните пет години (2011 - 2016 г.) максимален е растежът на Брутният вътрешен продукт в област Стара Загора с 47.5%. За съпоставяне, челната позиция за интервала 2010 - 2015 година беше на региона към София, само че година по-късно региона не попада даже в топ пет. Напред излизат Търговище с растеж от 25.1%, Пловдив (23.4%) и Русе (22.9%). В същото време за пет години цената на създадените артикули и услуги понижава в Перник, Враца и Пазарджик. Как се пресмята Брутният вътрешен продукт по райони
Използваната от Национален статистически институт Европейска система от национални сметки (ЕСС 2010) дефинира метода, по който се пресмята районното Брутният вътрешен продукт. В най-общи линии източници на данните са докладът за приходите и разноските на нефинансовите предприятия и проучването на работната мощ. Изчисляването на районната активност на корпоративните предприятия е по-специфично.
Ако компания прави активност в няколко района, Национален статистически институт я разделя на части по тип активност. Така да вземем за пример, в случай че компания се ръководи от София, само че има цех в Хасково, производството се причислява към мястото, където е забележителен броят на наетите - т.е. към Хасково, където са заводът и служащите на компанията.
© Георги Кожухаров Още по тематиката
Защо някои райони в България се развиват, а други не
Уроци от двадесетте най-активни центрове от икономическата карта на ИПИ
26 яну 2018
ИПИ: Една трета от страната основава 86% от създадената продукция
Липсата на добра инфраструктура е един от ограничаващите фактори за напредък, демонстрира проучване на института
18 яну 2018
Икономиката през 2018 година: още растеж от ползване и вложения
Прогнозите са за нарастване на Брутният вътрешен продукт сред 3.7% и 4.4%, а главното предизвикателство ще бъде пазарът на труда
2 яну 2018
ИПИ: Икономическият напредък разделя още повече районите в България
Начело по развиване се подреждат София и Габрово, а Смолян е позитивен образец за възстановяване на учебното обучение
28 ное 2017 Южна България е произвела близо три четвърти от стоките и услугите в страната през 2016 година (74.9%). Очаквано столицата изпъква с максимален дял от 40% от Брутният вътрешен продукт, като приносът е съвсем напълно на бранш услуги. Изненадата е Стара Загора, която измества София и Пловдив като региона с най-бърз напредък. Това демонстрират последните данни на Националния статистически институт за Брутният вътрешен продукт (пазарни цени) по райони.
Най-големият растеж на годишна база е в Югоизточния регион - 12.7%. Тук съществена роля има област Стара Загора (с цели 19%), която за четвърта поредна година е пред Бургас във връзка с номиналната стойност на основаната продукция и добавената стойност. В Северна България забележителен растеж на Брутният вътрешен продукт означават областите Търговище и Ловеч, следвани от Разград, Габрово и Монтана. Но защото тежестта на локалните стопански системи в националната е дребна, приносът им към растежа също е най-малък.
Кой пораства най-бързо
Югоизточният район е преди всичко по напредък на Брутният вътрешен продукт за 2016 година по отношение на миналата с 12.7%, като максимален принос има област Стара Загора, която измества Пловдив от първата позиция. Областта се отличава със мощен промишлен бранш и втория най-голям БВП на човек от популацията - 16.2 хиляди лева за годината (на първо място е столицата). В региона към Стара Загора се оформят няколко стопански центъра, което е и " повода за почналата работа на локалните управляващи по обособяването и позиционирането на Индустриална зона " Загоре ", пишат специалистите от Института за пазарна стопанска система, които разгласиха разбор на стопански дейните центрове в страната по-рано този месец.
В другия завършек на скалата разбъркване съвсем няма - там попадат северните райони на страната. Северозападна България регистрира най-ниското годишно покачване на Брутният вътрешен продукт - 3.5% по отношение на 2015 година Темпът леко се форсира обаче по отношение на миналата година, когато регистрира едвам 1% растеж, само че най-голямото усъвършенстване в тази част от страната е в Северния централен регион. Там нарастването през 2016 година е 4.3% при едвам 1.4% година по-рано, а движещите сили са Разград, Габрово и Русе. Североизточният регион обичайно е по-силен поради наличието на област Варна и икономическия център към Шумен и Добрич.
Хората създават повече
Успоредно с общия напредък се покачва и Брутният вътрешен продукт на човек от популацията - индикаторът е нагоре във всички области като се изключи Пазарджик. И тук Стара Загора играе водеща роля с покачване от съвсем 20% по отношение на 2015 година до над 16.2 хиляди лева на човек. Следват Перник и Търговище с годишен растеж от надлежно 14.5% (до 6.9 хиляди лева.) и 13.4% (до 8.9 хиляди лева.).
Средно за страната през 2016 година всеки е създал артикули и услуги на стойност 13.2 хиляди лева, като само Югозападният район е над тази стойност – 21.3 хиляди лева Основната причина за това е столицата, където Брутният вътрешен продукт на човек нараства с 6.7% до съвсем 28.5 хиляди лева Освен Стара Загора и град София няма други области, които да попадат над междинните стойности по Брутният вътрешен продукт на глава от популацията.
Последните пет години
През последните пет години (2011 - 2016 г.) максимален е растежът на Брутният вътрешен продукт в област Стара Загора с 47.5%. За съпоставяне, челната позиция за интервала 2010 - 2015 година беше на региона към София, само че година по-късно региона не попада даже в топ пет. Напред излизат Търговище с растеж от 25.1%, Пловдив (23.4%) и Русе (22.9%). В същото време за пет години цената на създадените артикули и услуги понижава в Перник, Враца и Пазарджик. Как се пресмята Брутният вътрешен продукт по райони
Използваната от Национален статистически институт Европейска система от национални сметки (ЕСС 2010) дефинира метода, по който се пресмята районното Брутният вътрешен продукт. В най-общи линии източници на данните са докладът за приходите и разноските на нефинансовите предприятия и проучването на работната мощ. Изчисляването на районната активност на корпоративните предприятия е по-специфично.
Ако компания прави активност в няколко района, Национален статистически институт я разделя на части по тип активност. Така да вземем за пример, в случай че компания се ръководи от София, само че има цех в Хасково, производството се причислява към мястото, където е забележителен броят на наетите - т.е. към Хасково, където са заводът и служащите на компанията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ




