По 400 ценни сгради изчезват всяка година
Средно по 400 сгради-паметници на културата изчезват всяка година. До момента 30% от 40 000 сгради са " обезобразени, унищожени или ги няма ". А аргументите за изгубването им са неналичието на тактика за запазване, работещи закони и задоволително експерти.
От записаните досега близо 40 000 паметника на културата едвам 480 са изцяло предпазени. Останалите чакат довеждане докрай на процедурите, а в това време са оставени да се разрушават или притежателите им съумяват да получат позволения за надстрояване, дострояване или построяването им с нови материали, а от оригинала остава единствено фасада.
" Държавата отхвърля да опазва културното завещание ", сигнализира шефът на Националния институт за недвижимото културно завещание (НИНКН) арх. Петър Петров. Нужна е незабавна актуализация на недвижимите културни полезности, на статута им и да се разпишат граници и режими на опазването им. Трябват и законови промени, които да създадат регламентите работещи.
Собствениците на изгорелите тютюневи хранилища в Пловдив към този момент имат резрешение за надстрояването им. От истинските здания оцеляха единствено част от фасадите. Сн. Mdiapool
Арх. Петров показал концепциите си за по-ефективното запазване на паметниците на културата още на служебния министър Велислав Минеков, а през декември предходната година и на актуалното управление на Министерството на културата. До момента обаче от там нямало даже коментар одобряват ли се или не. Едва в последната седмица почнали " дейни диалози ", само че не за трайни промени, а за краткотрайни решения за започване на актуализацията на културното завещание.
Половин час преди изказването на арх. Петров от Министерството на културата оповестиха, че заплатите на работещите в НИНКН са увеличени от 1 юли с 30%, а министерството поддържа напъните на института за запазване на културните полезности. Арх. Петров разяснява, че повишението на възнагражденията даже не е било измежду незабавните претенции, а растежът компенсира неналичието на нарастване в последните 7 години.
Омагьосан кръг
Липсата на режими за запазване и граници на огромна част от недвижимите монументи на културата – близо 39 000, прави запазването им на процедура невероятно. Според закона притежателите на скъпи здания би трябвало да изискат мнение от НИНКН, в случай че желаят да ги надстроят, пристроят, ремонтират. Това мнение би трябвало да се базира на на режима на запазване на паметника. Когато подобен режим няма, опитите на НИНКН да спре практическото заличаване на постройките, катастрофират в съда.
Разрушена къща в Арбанаси. Сн. НИНКН
Така в последна сметка притежателите получават зелена светлина да надстроят остарялата постройка с няколко етажа от стъкло и метал, да съборят къщата и да оставят единствено фасадата, да я санират със стиропор или да сложат пластмасова дограма. " Когато няма режими, за тях няма закон ", разяснява арх. Петров.
" Центровете на градовете са апетитни за застрояване, а там нормално се намират паметниците на културата. Натискът е огромен, а Законът за културното завещание основава среда за корупционни практики за всички участници поради неналичието на правила и неяснотите ", разяснява арх. Петров. В момента 14 чиновници на НИНКН работели по 1100 преписки с претенции за интервенция в скъпи здания.
Един от въпросите е за надстрояване на три къщи в София, официално предпазени от закона. Те обаче са част от хилядите без режим за запазване и институтът бави издаването на мнение, защото желае първо да дефинира този режим. Собственикът на зданията подава тъжба в полицията за забавянето, а в последните дни чиновниците пишат пояснения за какво не са дали ход на капиталовите планове.
Според арх. Петров монументи на културата се унищожават и напълно законно. Възможност за това дава процедурата за основаване на комисия, която да реши какво е градивното положение на постройката. Това става по искане на притежателя, а крайното решение се взима въз основата на мнение на външен специалист, който споделя, че структурата е компроментирана и къщата би трябвало да се бутне и направи отначало. А това става със модерни материали. Подобен е въпросът с Къщата с ягодите в София, за която има мнение, че би трябвало да се унищожи.
Няма хора
Според арх. Петров една от пречките пред актуализацията на културното завещание е неналичието на хора. В момента в НИНКН работели 50 души, превърнати в " админи ". За правенето на режимите за запазване било нужно привличането на външни специалисти в обособените региони, които да извършат проучванията. НИНКН няма да заплати за тази експертиза, защото в бюджета му няма средства за актуализация. За това шефът упорства институтът да мине на делегиран бюджет и това да улесни оперативното ръководство.
Сградата на Захарна фабрика в София се разрушава от години. Сн. НИНКН
Арх. Петров счита, че би трябвало да се промени и процедурата по предоставяне на статут на постройките, с цел да се отпуши актуализацията. Сега тя минава през НИНКН, а по-късно се желае мнение и от експертен съвет към Министерството на културата. " Това работи, когато недвижимите културни полезности са предпазени, само че за 39 000 обекта, които нямат статут, няма по какъв начин да работи. Не може през този експертен съвет, който заседава един път месечно, да минат 13 000 обекта на година ", разяснява арх. Петров.
Глоби на хартия
Според управлението на НИНКН заложените в закона санкции за притежателите, които не опазват скъпите здания, на процедура са неработещи. Но с цел да се наложат би трябвало нарушаването да е потвърдено три път в границите на една година.
" Съставянето на комисиите, които вършат инспекциите, е толкоз постепенно, че на процедура няма по какъв начин това да стане три пъти за година ", разяснява арх. Петров.
Той добави, че в Германия санкцията за повредено културно завещание е 200 000 евро, а за разрушаването на такова 500 000 евро. " В някои страни се влиза и в пандиза ", разяснява шефът на НИНКН.
От записаните досега близо 40 000 паметника на културата едвам 480 са изцяло предпазени. Останалите чакат довеждане докрай на процедурите, а в това време са оставени да се разрушават или притежателите им съумяват да получат позволения за надстрояване, дострояване или построяването им с нови материали, а от оригинала остава единствено фасада.
" Държавата отхвърля да опазва културното завещание ", сигнализира шефът на Националния институт за недвижимото културно завещание (НИНКН) арх. Петър Петров. Нужна е незабавна актуализация на недвижимите културни полезности, на статута им и да се разпишат граници и режими на опазването им. Трябват и законови промени, които да създадат регламентите работещи.
Собствениците на изгорелите тютюневи хранилища в Пловдив към този момент имат резрешение за надстрояването им. От истинските здания оцеляха единствено част от фасадите. Сн. Mdiapool
Арх. Петров показал концепциите си за по-ефективното запазване на паметниците на културата още на служебния министър Велислав Минеков, а през декември предходната година и на актуалното управление на Министерството на културата. До момента обаче от там нямало даже коментар одобряват ли се или не. Едва в последната седмица почнали " дейни диалози ", само че не за трайни промени, а за краткотрайни решения за започване на актуализацията на културното завещание.
Половин час преди изказването на арх. Петров от Министерството на културата оповестиха, че заплатите на работещите в НИНКН са увеличени от 1 юли с 30%, а министерството поддържа напъните на института за запазване на културните полезности. Арх. Петров разяснява, че повишението на възнагражденията даже не е било измежду незабавните претенции, а растежът компенсира неналичието на нарастване в последните 7 години.
Омагьосан кръг
Липсата на режими за запазване и граници на огромна част от недвижимите монументи на културата – близо 39 000, прави запазването им на процедура невероятно. Според закона притежателите на скъпи здания би трябвало да изискат мнение от НИНКН, в случай че желаят да ги надстроят, пристроят, ремонтират. Това мнение би трябвало да се базира на на режима на запазване на паметника. Когато подобен режим няма, опитите на НИНКН да спре практическото заличаване на постройките, катастрофират в съда.
Разрушена къща в Арбанаси. Сн. НИНКН
Така в последна сметка притежателите получават зелена светлина да надстроят остарялата постройка с няколко етажа от стъкло и метал, да съборят къщата и да оставят единствено фасадата, да я санират със стиропор или да сложат пластмасова дограма. " Когато няма режими, за тях няма закон ", разяснява арх. Петров.
" Центровете на градовете са апетитни за застрояване, а там нормално се намират паметниците на културата. Натискът е огромен, а Законът за културното завещание основава среда за корупционни практики за всички участници поради неналичието на правила и неяснотите ", разяснява арх. Петров. В момента 14 чиновници на НИНКН работели по 1100 преписки с претенции за интервенция в скъпи здания.
Един от въпросите е за надстрояване на три къщи в София, официално предпазени от закона. Те обаче са част от хилядите без режим за запазване и институтът бави издаването на мнение, защото желае първо да дефинира този режим. Собственикът на зданията подава тъжба в полицията за забавянето, а в последните дни чиновниците пишат пояснения за какво не са дали ход на капиталовите планове.
Според арх. Петров монументи на културата се унищожават и напълно законно. Възможност за това дава процедурата за основаване на комисия, която да реши какво е градивното положение на постройката. Това става по искане на притежателя, а крайното решение се взима въз основата на мнение на външен специалист, който споделя, че структурата е компроментирана и къщата би трябвало да се бутне и направи отначало. А това става със модерни материали. Подобен е въпросът с Къщата с ягодите в София, за която има мнение, че би трябвало да се унищожи.
Няма хора
Според арх. Петров една от пречките пред актуализацията на културното завещание е неналичието на хора. В момента в НИНКН работели 50 души, превърнати в " админи ". За правенето на режимите за запазване било нужно привличането на външни специалисти в обособените региони, които да извършат проучванията. НИНКН няма да заплати за тази експертиза, защото в бюджета му няма средства за актуализация. За това шефът упорства институтът да мине на делегиран бюджет и това да улесни оперативното ръководство.
Сградата на Захарна фабрика в София се разрушава от години. Сн. НИНКН
Арх. Петров счита, че би трябвало да се промени и процедурата по предоставяне на статут на постройките, с цел да се отпуши актуализацията. Сега тя минава през НИНКН, а по-късно се желае мнение и от експертен съвет към Министерството на културата. " Това работи, когато недвижимите културни полезности са предпазени, само че за 39 000 обекта, които нямат статут, няма по какъв начин да работи. Не може през този експертен съвет, който заседава един път месечно, да минат 13 000 обекта на година ", разяснява арх. Петров.
Глоби на хартия
Според управлението на НИНКН заложените в закона санкции за притежателите, които не опазват скъпите здания, на процедура са неработещи. Но с цел да се наложат би трябвало нарушаването да е потвърдено три път в границите на една година.
" Съставянето на комисиите, които вършат инспекциите, е толкоз постепенно, че на процедура няма по какъв начин това да стане три пъти за година ", разяснява арх. Петров.
Той добави, че в Германия санкцията за повредено културно завещание е 200 000 евро, а за разрушаването на такова 500 000 евро. " В някои страни се влиза и в пандиза ", разяснява шефът на НИНКН.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ