Проф. Емил Ботев: В очакване сме на силно земетресение във Вранча
Средно на 300 години има пагубен трус у нас. Същевременно сме в очакване на мощно земетресение във Вранча. Румънците от дълго време са в подготвеност. Това споделя в изявление за " Монитор " проф. Емил Ботев - шеф на бранш „ Сеизмология ” към Геофизичния институт на Българска академия на науките седем години след Пернишкото земетресение в нощта на 22 май.
" Малко по-силни трусове през последния месец бяха регистрирани в западното крайбрежие на Турция, северно от Измир. Те обаче не бяха задоволително мощни, с цел да разтревожат популацията там, още по-малко пък нас. Същото се отнася и за земетръсната интензивност от преди няколко дни, когато бе регистриран трус от 3,7 по Рихтер във Вранча. То има директно отношение към нас, тъй като там дълбочината на земетресението е повече от 100 км и нееднородностите на земните глъбини са доста малко. Това е така наречен горна тога, която е доста пластична и сеизмичните талази се предават на огромно разстояние без затихване за разлика при повърхностните земетресения, които затихват доста бързо в изискванията на земната кора. Но както споделих, там земетресенията са доста повече в мантията, където доста по-лесно се популяризират сеизмичните талази и са по-опасни за нашата страна. Нека напомня, че през март 1977 година имаше земетресение в Свищов, което лиши живота на повече от 120 души. То беше с магнитуд 7,4. Такива земетресения във Вранчанското земетръсно огнище са с периодическа повтаряемост приблизително на към 40 години. В момента сме в очакване на такова мощно земетресение и румънците от дълго време са оповестили подготвеност за това. В нашата страна при общо шест сеизмични зони повтаряемостта на такива земетресение е към 300 години, само че за цялата страна. А за всяка една от зоните повторяемостта е на към 1000 години ", сподели проф. Ботев.
" Ефектът от трус на повърхността в региона на планината Вранча не е толкоз огромен, в Букурещ дистанцията е към 200 км в дълбочина и земетресение с магнитуд 7 не е със смъртоносна заплаха за Букурещ. Но при 7,5 става рисково и постройките, които не са обезопасени за такава мощ, може да се разрушат ", добави той.
" Вранчанските трусове идват от надълбоко, минавайки единствено през мантията като дъга и по тази причина на нашата територията разрушенията могат да са по-значими. Въпросът е, че след 1987 година най-сетне беше признат новият устав за строителство. Можем да кажем, че след 90-те години, в случай че са спазвани условията, Вранчанските трусове към този момент не би трябвало да са толкоз рискови за постройките от новото строителство в нашата страна ", сподели още проф. Ботев. /24chasa.bg
" Малко по-силни трусове през последния месец бяха регистрирани в западното крайбрежие на Турция, северно от Измир. Те обаче не бяха задоволително мощни, с цел да разтревожат популацията там, още по-малко пък нас. Същото се отнася и за земетръсната интензивност от преди няколко дни, когато бе регистриран трус от 3,7 по Рихтер във Вранча. То има директно отношение към нас, тъй като там дълбочината на земетресението е повече от 100 км и нееднородностите на земните глъбини са доста малко. Това е така наречен горна тога, която е доста пластична и сеизмичните талази се предават на огромно разстояние без затихване за разлика при повърхностните земетресения, които затихват доста бързо в изискванията на земната кора. Но както споделих, там земетресенията са доста повече в мантията, където доста по-лесно се популяризират сеизмичните талази и са по-опасни за нашата страна. Нека напомня, че през март 1977 година имаше земетресение в Свищов, което лиши живота на повече от 120 души. То беше с магнитуд 7,4. Такива земетресения във Вранчанското земетръсно огнище са с периодическа повтаряемост приблизително на към 40 години. В момента сме в очакване на такова мощно земетресение и румънците от дълго време са оповестили подготвеност за това. В нашата страна при общо шест сеизмични зони повтаряемостта на такива земетресение е към 300 години, само че за цялата страна. А за всяка една от зоните повторяемостта е на към 1000 години ", сподели проф. Ботев.
" Ефектът от трус на повърхността в региона на планината Вранча не е толкоз огромен, в Букурещ дистанцията е към 200 км в дълбочина и земетресение с магнитуд 7 не е със смъртоносна заплаха за Букурещ. Но при 7,5 става рисково и постройките, които не са обезопасени за такава мощ, може да се разрушат ", добави той.
" Вранчанските трусове идват от надълбоко, минавайки единствено през мантията като дъга и по тази причина на нашата територията разрушенията могат да са по-значими. Въпросът е, че след 1987 година най-сетне беше признат новият устав за строителство. Можем да кажем, че след 90-те години, в случай че са спазвани условията, Вранчанските трусове към този момент не би трябвало да са толкоз рискови за постройките от новото строителство в нашата страна ", сподели още проф. Ботев. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ