Проф. Емил Ботев бие тревога: Иде силно земетресение във Вранча
Средно на 300 години има пагубен трус у нас. Същевременно сме в очакване на мощно земетресение във Вранча. Румънците от дълго време са в подготвеност. Това споделя в изявление за "Монитор " проф. Емил Ботев - шеф на бранш „ Сеизмология” към Геофизичния институт на Българска академия на науките седем години след Пернишкото земетресение в нощта на 22 май.
Кой е той?
През 1979 година е приключил СУ „ Св. Климент Охридски”, компетентност „ Физика”. Специализирал е в Москва. От самото начало на кариерата си работи в Геофизичния институт при Българска академия на науките. Заместник-директор е в интервала от 2002 до 2006 година.
- Проф. Ботев, преди няколко дни у нас имаше лек трус в региона на язовир „ Доспат “, през днешния ден (бел.ред. - вторник) край Симитли. В същото време обаче земетресение от 4,1 по Рихтер разклати Вранча. Трусове бяха регистрирани в турския курорт Бодрум, само че и в Пелопонес. Какво се случва на територията на Балканския полуостров?
- Както е известно, Балканският полуостров е една от най-активните зони в така наречен Алпо-Хималайски сеизмичен пояс и това касае най-много страните, ситуирани на юг от нас. Става дума за Гърция и западното крайбрежие на Турция. Малко по-силни трусове през последния месец бяха регистрирани в западното крайбрежие на Турция, северно от Измир. Те обаче не бяха задоволително мощни, с цел да разтревожат популацията там, още по-малко пък нас. Същото се отнася и за земетръсната интензивност от преди няколко дни, когато бе регистриран трус от 3,7 по Рихтер във Вранча. То има директно отношение към нас, тъй като там дълбочината на земетресението е повече от 100 км и нееднородностите на земните глъбини са доста малко. Това е така наречен горна тога, която е доста пластична и сеизмичните талази се предават на огромно разстояние без затихване за разлика при повърхностните земетресения, които затихват доста бързо в изискванията на земната кора. Но както споделих, там земетресенията са доста повече в мантията, където доста по-лесно се популяризират сеизмичните талази и са по-опасни за нашата страна. Нека напомня, че през март 1977 година имаше земетресение в Свищов, което лиши живота на повече от 120 души. То беше с магнитуд 7,4. Такива земетресения във Вранчанското земетръсно огнище са с периодическа повтаряемост приблизително на към 40 години. В момента сме в очакване на такова мощно земетресение и румънците от дълго време са оповестили подготвеност за това. В нашата страна при общо шест сеизмични зони повтаряемостта на такива земетресение е към 300 години, само че за цялата страна. А за всяка една от зоните повторяемостта е на към 1000 години.
- Това значи ли, че въпреки всичко може да се предвижда ненапълно сеизмичната интензивност?
- Да, може да се предвижда ненапълно, само че хората не се интересуват от години, а желаят да знаят с акуратност по дни и даже с часове. Ефектът от трус на повърхността в региона на планината Вранча не е толкоз огромен, в Букурещ дистанцията е към 200 км в дълбочина и земетресение с магнитуд 7 не е със смъртоносна заплаха за Букурещ. Но при 7,5 става рисково и постройките, които не са обезопасени за такава мощ, може да се разрушат.
- Доколко постройките може да устоят, изключително в случай че са ново строителство?
- Новото строителство на територията на нашата страна от дълго време се преценява с условията на сеизмичните районирания. След 1977 година започнаха световни проучвания, само че картата, препоръчана през 1979 година, не се одобри. Причината беше, че наложихме по-високи условия към строителството. Сами разбирате, че гилдията не е подготвена да влага повече средства. Но през 1986 година имаше земетресение в Стражица и там бяха разрушени над 8000 къщи. То е в регион със свлачище и с паянтово остаряло строителство. Затова бяха разрушени толкоз доста здания. Тогава се стартира мощно строителство, само че имаше проблеми с финансирането и в действителност бяха довършени единствено няколко.
- На какво се дължат слабите земетресения у нас обаче?
- Нека поясним, че доста по-силните трусове при съседите се дължат на оживление на излишък от подпъхната от преди стотици хиляди години под Карпатите понтийската плоча. Тя е формирала Карпатската дъга и на ръба й е ситуирано огнище Вранча. В резултат на смилането и откъсването на съответните части се получава напредване на това тяло в средата на горната тога, което в действителност съставлява земетресение. В Гърция и западното крайбрежие на Турция пък повода за трусовете е друга. Това са придвижванията около съответни разломи на части от Анадолската плоча в Турция в северноегейската микроплоча. На юг са ситуирани други разломи, свързани с подпъхването на средиземноморската плоча под Егейската дъга и от това са огнищата на юг в Гърция.
- Въпреки че тези дни имаше скупчване на няколко труса на Балканския полуостров, може ли да има реакция у нас?
- Ефектите у нас са доста по-големи от Вранча за разлика от другите, тъй като земетресенията са приповърхностни в границите на мощно нееднородната земна кора, а не долу в мантията. В Северна Гърция трусовете са до 30 км дълбочина и вълните от тях, които се популяризират до България, затихват доста бързо. Причината е, че те са главно в недрата на мощно нееднородната земна кора. Вранчанските трусове идват от надълбоко, минавайки единствено през мантията като дъга и по тази причина на нашата територията разрушенията могат да са по-значими. Въпросът е, че след 1987 година най-сетне беше признат новият устав за строителство. Можем да кажем, че след 90-те години, в случай че са спазвани условията, Вранчанските трусове към този момент не би трябвало да са толкоз рискови за постройките от новото строителство в нашата страна. А разположените на юг трусове - в Западна Турция и Северна Гърция, до нас са по-слаби резултатите след затихване на силата на сеизмичните талази. Значително по-опасни за нашата страна са нашите местни земетресения. Ако има земетресение в региона на София, а такива условия има за магнитуд 7, тъй като това е така наречен Витошки разлом, той може да бъде по-опасен. Но не би трябвало постройките, строени след 1987 година и тези слез 2014 година, съобразени с европейските правила за резистентност на сеизмични въздействия, да са с риск от опустошение. Но знаете, че в централната част на столицата има здания на по 100 години и никой тогава не се е съобразявал с условията.
- Често казвате, че когато има мъртвило, то е преди стихия. Може ли да чакаме такава?
- Имате известни учредения, само че единствено за региони със сеизмична интензивност с висок сеизмичен декор. Например Маришкият разлом, Благоевград са с огромна заплаха, Крупнишкия разлом до Струма също. Но в случай че ме питате във времето имаме ли някакви доказателства за идна интензивност, можем да кажем, че сме се освободили от доста огромните напрежения, присъщи за пагубните трусове от началото на предишния век. А с цел да се натрупат последващи напрежения за пагубни трусове, за всяка зона ще ни трябват приблизително по към 1000 години. Това значи, че приблизително за страната ни се получава по към 270-300 години. Допускаме, че в региона на Витошкия разлом може да се доближи до най-много 7, до момента в който Крупнишкият разлом към този момент е записал интензивност близо 8. Така че там е доста по-голяма заплахата и имаме действителна повторяемост. Установили сме, че има такива разкъсвания с задоволително огромна амплитуда, присъща за магнитуд 7, единствено 3 на брой. След като при започване на предишния век там са станали две трусове с магнитуд 7, в този момент не би трябвало да чакаме скоро време да се натрупат такива напрежения. Скоростта на струпване на напрежения в нашата страна е доста по-малка спрямо нашите съседи. Скоростите на напредване на микроплочите в Егейско море и Западна Турция доближава към 20-25 мм, в Крит 35 мм годишно. В нашата страна е най-вече по 3-4 мм годишно. Имаме десетки пъти по-голяма скорост на струпване на напрежение при съседите. В този смисъл сме Обетована земя. И при нас има мощни трусове, за един месец имахме и доста микротрусове, които не се усещат. Усетено е единствено едно на 30 април в региона на Провадия. Като попитахте има ли връзка сред трусовете, бих споделил, че няма директна връзка сред обособените сеизмични зони, изключително като приказваме за слаби трусове.
Кой е той?
През 1979 година е приключил СУ „ Св. Климент Охридски”, компетентност „ Физика”. Специализирал е в Москва. От самото начало на кариерата си работи в Геофизичния институт при Българска академия на науките. Заместник-директор е в интервала от 2002 до 2006 година.
- Проф. Ботев, преди няколко дни у нас имаше лек трус в региона на язовир „ Доспат “, през днешния ден (бел.ред. - вторник) край Симитли. В същото време обаче земетресение от 4,1 по Рихтер разклати Вранча. Трусове бяха регистрирани в турския курорт Бодрум, само че и в Пелопонес. Какво се случва на територията на Балканския полуостров?
- Както е известно, Балканският полуостров е една от най-активните зони в така наречен Алпо-Хималайски сеизмичен пояс и това касае най-много страните, ситуирани на юг от нас. Става дума за Гърция и западното крайбрежие на Турция. Малко по-силни трусове през последния месец бяха регистрирани в западното крайбрежие на Турция, северно от Измир. Те обаче не бяха задоволително мощни, с цел да разтревожат популацията там, още по-малко пък нас. Същото се отнася и за земетръсната интензивност от преди няколко дни, когато бе регистриран трус от 3,7 по Рихтер във Вранча. То има директно отношение към нас, тъй като там дълбочината на земетресението е повече от 100 км и нееднородностите на земните глъбини са доста малко. Това е така наречен горна тога, която е доста пластична и сеизмичните талази се предават на огромно разстояние без затихване за разлика при повърхностните земетресения, които затихват доста бързо в изискванията на земната кора. Но както споделих, там земетресенията са доста повече в мантията, където доста по-лесно се популяризират сеизмичните талази и са по-опасни за нашата страна. Нека напомня, че през март 1977 година имаше земетресение в Свищов, което лиши живота на повече от 120 души. То беше с магнитуд 7,4. Такива земетресения във Вранчанското земетръсно огнище са с периодическа повтаряемост приблизително на към 40 години. В момента сме в очакване на такова мощно земетресение и румънците от дълго време са оповестили подготвеност за това. В нашата страна при общо шест сеизмични зони повтаряемостта на такива земетресение е към 300 години, само че за цялата страна. А за всяка една от зоните повторяемостта е на към 1000 години.
- Това значи ли, че въпреки всичко може да се предвижда ненапълно сеизмичната интензивност?
- Да, може да се предвижда ненапълно, само че хората не се интересуват от години, а желаят да знаят с акуратност по дни и даже с часове. Ефектът от трус на повърхността в региона на планината Вранча не е толкоз огромен, в Букурещ дистанцията е към 200 км в дълбочина и земетресение с магнитуд 7 не е със смъртоносна заплаха за Букурещ. Но при 7,5 става рисково и постройките, които не са обезопасени за такава мощ, може да се разрушат.
- Доколко постройките може да устоят, изключително в случай че са ново строителство?
- Новото строителство на територията на нашата страна от дълго време се преценява с условията на сеизмичните районирания. След 1977 година започнаха световни проучвания, само че картата, препоръчана през 1979 година, не се одобри. Причината беше, че наложихме по-високи условия към строителството. Сами разбирате, че гилдията не е подготвена да влага повече средства. Но през 1986 година имаше земетресение в Стражица и там бяха разрушени над 8000 къщи. То е в регион със свлачище и с паянтово остаряло строителство. Затова бяха разрушени толкоз доста здания. Тогава се стартира мощно строителство, само че имаше проблеми с финансирането и в действителност бяха довършени единствено няколко.
- На какво се дължат слабите земетресения у нас обаче?
- Нека поясним, че доста по-силните трусове при съседите се дължат на оживление на излишък от подпъхната от преди стотици хиляди години под Карпатите понтийската плоча. Тя е формирала Карпатската дъга и на ръба й е ситуирано огнище Вранча. В резултат на смилането и откъсването на съответните части се получава напредване на това тяло в средата на горната тога, което в действителност съставлява земетресение. В Гърция и западното крайбрежие на Турция пък повода за трусовете е друга. Това са придвижванията около съответни разломи на части от Анадолската плоча в Турция в северноегейската микроплоча. На юг са ситуирани други разломи, свързани с подпъхването на средиземноморската плоча под Егейската дъга и от това са огнищата на юг в Гърция.
- Въпреки че тези дни имаше скупчване на няколко труса на Балканския полуостров, може ли да има реакция у нас?
- Ефектите у нас са доста по-големи от Вранча за разлика от другите, тъй като земетресенията са приповърхностни в границите на мощно нееднородната земна кора, а не долу в мантията. В Северна Гърция трусовете са до 30 км дълбочина и вълните от тях, които се популяризират до България, затихват доста бързо. Причината е, че те са главно в недрата на мощно нееднородната земна кора. Вранчанските трусове идват от надълбоко, минавайки единствено през мантията като дъга и по тази причина на нашата територията разрушенията могат да са по-значими. Въпросът е, че след 1987 година най-сетне беше признат новият устав за строителство. Можем да кажем, че след 90-те години, в случай че са спазвани условията, Вранчанските трусове към този момент не би трябвало да са толкоз рискови за постройките от новото строителство в нашата страна. А разположените на юг трусове - в Западна Турция и Северна Гърция, до нас са по-слаби резултатите след затихване на силата на сеизмичните талази. Значително по-опасни за нашата страна са нашите местни земетресения. Ако има земетресение в региона на София, а такива условия има за магнитуд 7, тъй като това е така наречен Витошки разлом, той може да бъде по-опасен. Но не би трябвало постройките, строени след 1987 година и тези слез 2014 година, съобразени с европейските правила за резистентност на сеизмични въздействия, да са с риск от опустошение. Но знаете, че в централната част на столицата има здания на по 100 години и никой тогава не се е съобразявал с условията.
- Често казвате, че когато има мъртвило, то е преди стихия. Може ли да чакаме такава?
- Имате известни учредения, само че единствено за региони със сеизмична интензивност с висок сеизмичен декор. Например Маришкият разлом, Благоевград са с огромна заплаха, Крупнишкия разлом до Струма също. Но в случай че ме питате във времето имаме ли някакви доказателства за идна интензивност, можем да кажем, че сме се освободили от доста огромните напрежения, присъщи за пагубните трусове от началото на предишния век. А с цел да се натрупат последващи напрежения за пагубни трусове, за всяка зона ще ни трябват приблизително по към 1000 години. Това значи, че приблизително за страната ни се получава по към 270-300 години. Допускаме, че в региона на Витошкия разлом може да се доближи до най-много 7, до момента в който Крупнишкият разлом към този момент е записал интензивност близо 8. Така че там е доста по-голяма заплахата и имаме действителна повторяемост. Установили сме, че има такива разкъсвания с задоволително огромна амплитуда, присъща за магнитуд 7, единствено 3 на брой. След като при започване на предишния век там са станали две трусове с магнитуд 7, в този момент не би трябвало да чакаме скоро време да се натрупат такива напрежения. Скоростта на струпване на напрежения в нашата страна е доста по-малка спрямо нашите съседи. Скоростите на напредване на микроплочите в Егейско море и Западна Турция доближава към 20-25 мм, в Крит 35 мм годишно. В нашата страна е най-вече по 3-4 мм годишно. Имаме десетки пъти по-голяма скорост на струпване на напрежение при съседите. В този смисъл сме Обетована земя. И при нас има мощни трусове, за един месец имахме и доста микротрусове, които не се усещат. Усетено е единствено едно на 30 април в региона на Провадия. Като попитахте има ли връзка сред трусовете, бих споделил, че няма директна връзка сред обособените сеизмични зони, изключително като приказваме за слаби трусове.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ