България заема второ място в интересна класация
Средно 42 % от европейските компании прибягват до услугите на изкуствен интелект, като Чехия (61 процента), България (54 процента) и Литва (54 процента) са страните, в които изкуственият разсъдък е най-разпространен, отбелязва Франс прес. Изкуственият разсъдък е изключително скъп от рекламния бранш за ориентиране на рекламата към избрани онлайн консуматори посредством логаритми. А коронавирусната пандемия форсира неговата още по-широка приложимост, се показва в оповестен през днешния ден отчет на основаната във Виена Европейска организация за главните права.
Европейските страни би трябвало да засилят наредбите на законодателството си, с цел да защитят главните права по отношение на изкуствения разсъдък, който може да бъде източник на неточности и дискриминация, които сега мъчно могат да се оспорят. Това се споделя още в документа.
" Голяма част от интереса, обвързван с изкуствения разсъдък, се концентрира върху неговия капацитет в поддръжка на икономическия напредък. По-малко внимание се обръща на метода, по който той може за засегне главните права ", се споделя в отчета.
Изкуственият разсъдък е събирателно разбиране, с което се отбелязват технологиите, позволяващи на машините да имитират известна форма на действителен разсъдък и да " учат ", анализирайки средата, в която се намират, вместо просто да извършва елементарни указания.
Този вид програмен продукт, който сплотява огромна палитра от приложения (гласови асистенти, системи за гласово различаване, системи за лицево различаване, по-усъвършенствани роботи, самостоятелни автомобили), сега се употребява както от държавни управляващи, по този начин и в медицината, частния бранш и образованието.
Специалистите от организацията са създали 90 изявленията с публични и частни организации в Испания, Естония, Финландия, Франция и Нидерландия.
" Един от рисковете е хората да възприемат сляпо новите технологии, без да оценят тяхното влияние, преди да стартират да ги употребяват ", споделя Давид Рейшел, един от създателите на текста.
Изкуственият разсъдък може също по този начин да накърни персоналния живот, разкривайки да вземем за пример сексуалността на даден човек в база данни. Изкуственият разсъдък може да докара и до дискриминация на трудовия пазар, в случай че да вземем за пример работи със заложени критерии, изключващи избрани категории от популацията въз основата на тяхното име или адрес.
Когато европейските жители получават неправилна здравна диагноза или пък им се отхвърля обществена услуга, те не постоянно знаят, че решението е взето по автоматизиран метод от компютър. Гражданите затова не са в положение да го оспорят или да внесат тъжба.
“Технологиите еволюират по-бързо от закона. Ние би трябвало в този момент да се уверим, че бъдещата регулаторна рамка на Европейски Съюз за изкуствения разсъдък е основана недвусмислено върху спазването на човешките и главните права ", акцентира шефът на Европейската организация на главните права Майкъл О`Флаерт.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ




