България достига 60% от средноевропейските цени, конвергенцията се забавя
Средните цени на стоките и услугите в България доближават 60% от средноевропейските нива, само че темпът на ценова конвергенция се забавя през 2023 година Повод за терзание остават обаче някои групи храни – най-видимо маслата, млечните артикули и яйцата, чиито цени се задържат трайно доста над средноевропейските. Това е главният извод от оповестените тази седмица данни на Евростат за ценовите равнища в ЕС-27, които към този момент отразяват следствията от съвсем целия епизод на висока инфлация в европейските страни.
Сравнението е сред средногодишните цени в обособените страни и имагинерно средноевропейското ценово ниво. Важно е да отбележим, че този показател не илюстрира растеж или спад на цените през годината (тази смяна се мери от показателя на потребителски цени), а статичното – отстоянието на страните членки от междинната стойност в за цялата година. Сравнението сред последните пет години, показано в графиките по-долу пък разказва въздействието на другата ценова динамичност в интервала отпреди началото на пандемията.
Средноевропейското ценово ниво е доста близо до това Италия (99), а множеството западноевропейски страни като се изключи Португалия и Испания се подреждат над него. Обратно, с най-ниски междинни цени са България и Румъния (по 60), което значи, че двете страни са с съвсем на половина по-ниски от междинното ниво за целия Европейски Съюз цени.
През 2023 година ценовата динамичност е сензитивно по-спокойна спрямо година по-рано, като най-бързо към средноевропейските нива конвергират цените в средноевропейските страни – Унгария (8.1 пункта за година), Полша (5.3 пункта), Чехия (5 пункта). На този декор България има релативно мудна за района конвергенция – с 1.2 пункта доближаване по отношение на 2022 година Голямата разлика изяснява и привидно изненадващия факт, че за първи път България не е на последно място по ползване в Европейски Съюз, задминавайки Унгария.
В годините след COVID-19 ценовата конвергенция на България към средноевропейските нива се форсира доста. Докато през предишното десетилетие ценовият показател се придържа в диапазона 49-53% от междинното за Европейски Съюз (с нужната спогодба, че това не е безусловно една и съща номинална стойност, защото има инфлация), то през 2021 година към този момент е 55%, през 2023 година – 60%. Това отразява както изпреварващия стопански напредък на страната и позитивната динамичност на приходите на семействата, по този начин и сензитивно по-високата инфлация след началото на съветската война в Украйна спрямо огромните страни в еврозоната, които имат и по-значителна тежест в показателя.
От по-голямо значение е обаче сравнението при обособените групи артикули и услуги, защото те имат и друга тежест в разноските на семействата. Така да вземем за пример до момента в който при разноските за жилища и режийни, както при опазването на здравето през 2023 година България е била на едвам надлежно 39% и 41% от междинните за Европейски Съюз ценови ниво, то при облеклата и обувките отношението доближава 87%, а при храните и безалкохолните – 88%. Това от своя страна значи, че при ниво на домакинския приход от към ½ от междинния за Европейски Съюз, междинните цени на храните, облеклата и връзките в България са релативно високи. През 2023 година най-бързата ценова конвергенция е при връзките (4 пункта), а само превозът и алкохолът е отдалечават от средноевроепйските равнища. Това обаче идва след бързата конвергенция през 2022 година, когато при храните има доближаване от цели 7 пункта.
Още по-интересно е разпределението в границите на групата на питателните артикули, които и най-често стават обект на съпоставения. Докато при месото и хляба междинната цена е 72% от тази на ЕС-27, при рибата – 73%, то има две групи артикули при които цените в България през 2022 година остават доста над междинните. Това са маслата и мазнините – 117%, както и млякото, сиренето и яйцата – 127%. Въпреки че още в средата на предишното десетилетие цените на яйцата и млечните артикули минават 90% от средноевропейските, през 2020 година в хода на коронавирус пандемията те към този момент са над междинните. При мазнините и маслата изравняването се случва още през 2013 година И до момента в който при маслата и мазнините през 2023 година се следи известна нормализация и надлежно спад на ценовия показател с цели 17 пункта към средноевропейското равнище (макар да остава над него), при млякото, млечните артикули и яйцата отклонението от междинното за ЕС-27 нараства с още 4 пункта. Големите отклонения дават мотив за размисъл за продуктивността и успеваемостта на предприятията в производството и дистрибуцията на категориите храни, чиито цени се задържат трайно над средноевропейските, както и за конкуренцията и действието на продуктовите пазари като цяло.
През 2023 година ценовите процеси в България са надалеч по-малко бурни спрямо предходната, и това е отразено и в доста по-бавната конвергенция по отношение на средноевропейските нива. Остават обаче отворени доста въпроси към някои групи артикули (и изключително – някои храни), при които цените към този момент надалеч са задминали средноевропейските и трайно остават над тях.
Източник:
Сравнението е сред средногодишните цени в обособените страни и имагинерно средноевропейското ценово ниво. Важно е да отбележим, че този показател не илюстрира растеж или спад на цените през годината (тази смяна се мери от показателя на потребителски цени), а статичното – отстоянието на страните членки от междинната стойност в за цялата година. Сравнението сред последните пет години, показано в графиките по-долу пък разказва въздействието на другата ценова динамичност в интервала отпреди началото на пандемията.
Средноевропейското ценово ниво е доста близо до това Италия (99), а множеството западноевропейски страни като се изключи Португалия и Испания се подреждат над него. Обратно, с най-ниски междинни цени са България и Румъния (по 60), което значи, че двете страни са с съвсем на половина по-ниски от междинното ниво за целия Европейски Съюз цени.
През 2023 година ценовата динамичност е сензитивно по-спокойна спрямо година по-рано, като най-бързо към средноевропейските нива конвергират цените в средноевропейските страни – Унгария (8.1 пункта за година), Полша (5.3 пункта), Чехия (5 пункта). На този декор България има релативно мудна за района конвергенция – с 1.2 пункта доближаване по отношение на 2022 година Голямата разлика изяснява и привидно изненадващия факт, че за първи път България не е на последно място по ползване в Европейски Съюз, задминавайки Унгария.
В годините след COVID-19 ценовата конвергенция на България към средноевропейските нива се форсира доста. Докато през предишното десетилетие ценовият показател се придържа в диапазона 49-53% от междинното за Европейски Съюз (с нужната спогодба, че това не е безусловно една и съща номинална стойност, защото има инфлация), то през 2021 година към този момент е 55%, през 2023 година – 60%. Това отразява както изпреварващия стопански напредък на страната и позитивната динамичност на приходите на семействата, по този начин и сензитивно по-високата инфлация след началото на съветската война в Украйна спрямо огромните страни в еврозоната, които имат и по-значителна тежест в показателя.
От по-голямо значение е обаче сравнението при обособените групи артикули и услуги, защото те имат и друга тежест в разноските на семействата. Така да вземем за пример до момента в който при разноските за жилища и режийни, както при опазването на здравето през 2023 година България е била на едвам надлежно 39% и 41% от междинните за Европейски Съюз ценови ниво, то при облеклата и обувките отношението доближава 87%, а при храните и безалкохолните – 88%. Това от своя страна значи, че при ниво на домакинския приход от към ½ от междинния за Европейски Съюз, междинните цени на храните, облеклата и връзките в България са релативно високи. През 2023 година най-бързата ценова конвергенция е при връзките (4 пункта), а само превозът и алкохолът е отдалечават от средноевроепйските равнища. Това обаче идва след бързата конвергенция през 2022 година, когато при храните има доближаване от цели 7 пункта.
Още по-интересно е разпределението в границите на групата на питателните артикули, които и най-често стават обект на съпоставения. Докато при месото и хляба междинната цена е 72% от тази на ЕС-27, при рибата – 73%, то има две групи артикули при които цените в България през 2022 година остават доста над междинните. Това са маслата и мазнините – 117%, както и млякото, сиренето и яйцата – 127%. Въпреки че още в средата на предишното десетилетие цените на яйцата и млечните артикули минават 90% от средноевропейските, през 2020 година в хода на коронавирус пандемията те към този момент са над междинните. При мазнините и маслата изравняването се случва още през 2013 година И до момента в който при маслата и мазнините през 2023 година се следи известна нормализация и надлежно спад на ценовия показател с цели 17 пункта към средноевропейското равнище (макар да остава над него), при млякото, млечните артикули и яйцата отклонението от междинното за ЕС-27 нараства с още 4 пункта. Големите отклонения дават мотив за размисъл за продуктивността и успеваемостта на предприятията в производството и дистрибуцията на категориите храни, чиито цени се задържат трайно над средноевропейските, както и за конкуренцията и действието на продуктовите пазари като цяло.
През 2023 година ценовите процеси в България са надалеч по-малко бурни спрямо предходната, и това е отразено и в доста по-бавната конвергенция по отношение на средноевропейските нива. Остават обаче отворени доста въпроси към някои групи артикули (и изключително – някои храни), при които цените към този момент надалеч са задминали средноевропейските и трайно остават над тях.
Източник:
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ