Средните брутни заплати във висшите училища са над 1700 лв.,

Средните брутни заплати във висшите учебни заведения са над 1700 лева, съобщи пред БНР министърът на образованието Красимир Вълчев.

Във висшите учебни заведения преобладават рентиерските модели на възнаграждение. Не господства политиката да привлекат млади преподаватели. Те са избрали разликата сред най-високите и най-ниските заплати да бъде 2,5 пъти, изясни той в изявление за БНР.

Мораториумът върху основаването на нови университети и филиали, заложен в измененията в Закона за висшето обучение, е краткотрайна и недобра мярка, сподели просветният министър и изрази вяра тя да работи по-малко време. Министърът чака до една година да бъде направена Национална карта на висшето обучение, която да направи диференциация сред професионалните посоки.

Броят на висшите учебни заведения не е главният проблем пред системата на висшето обучение. Проблемът е, че в годините на прехода всички се разраснаха профилно и започнаха да образоват професионални посоки, които не са присъщи за техния профил, нямат този потенциал, взимат преподаватели назаем от други висши учебни заведения – това, което се опитваме да ограничим. Проблемът е в това, че приемът доближи крайният си лимит. Ако преди 30 години се одобряваха 30% от завършващите гимназиално обучение, през 2016 година това доближи близо 80%. Сега връщаме обратно, само че не самоцелно, тъй като имаме професионални посоки, в които имаме дефицит на студенти, разяснява Красимир Вълчев.

По думите му нерационалното търсене на висше обучение – търсене единствено поради самата тапия, е избуяло в обществените, стопанските и правните науки. Тези професионални посоки най-вече понижаваме, акцентира той и изясни, че това понижение се прави според от оценката за качество и реализация на висшите учебни заведения.

В професионалните посоки, в които имаме дефицит на бъдещо търсене, даваме спомагателни стипендии, по-висок банкет и по-високо финансиране, уточни министърът на образованието. Той съобщи обаче, че се пробват да трансформират настройките.

Намалили сме приемът от 58 хиляди на 43 хиляди за 3 години в държавните висши учебни заведения, регистрира Вълчев и добави: "Настройваме системата за това да работи с по-малко студенти. Преструктурирането не визира еднообразно всички висши учебни заведения ".

Неговите терзания са, че системата не реагира задоволително на измененията във външната среда. Няма го по-дългосрочният взор в бъдещето, сподели той.

Промените в закона плануват министърът да подписва мениджърски контракти с ректорите. Ресорният министър изясни тази концепция: "Ние няма да се месим в академичното ръководство, няма да се месим във финансовото, нито в административното. Министърът няма да може да въздейства върху оперативното ръководство по никакъв метод, нито да сменя ректори. Това, което вършим с този механизъм, е да споделяме стратегическото ръководство. Ние би трябвало да отговаряме за общия, груповия интерес. Висшите учебни заведения имат некоординирани тактики за развиване ".

Според него няма риск да се прекрачи "червената линия на академичната автономност ". Едно висше учебно заведение би трябвало да има личен потенциал, би трябвало да има тласъци да влага в лични преподаватели, да развива лични школи, безапелационен бе още Красимир Вълчев и добави, че противното хвърля подозрение върху качеството на висшето обучение.