Доктор: Афазията у нас се констатира като заболяване, но няма клинична пътека или механизъм за лечение
Средната възраст на популацията в България към този момент е 45 години, а това е притеснително, защото инсултът в тази възраст е доста деен. 50 000 българи годишно получават инсулт. Две трети от тях умират или живеят трайно инвалидизирани. И единствено една трета от пациентите, получили инсулт, съумяват да възстановят своя обществен статус, да се реинтегрират в обществото.
Към този голям обществен и здравен проблем са насочили вниманието си от Асоциацията по инсулт и афазия. Тази пациентска организация работи по план “Идентификация на непосрещнати потребности на претърпели инсулт и/или афазия на територията на Столична община " по стратегия “Европа " на Столична община. Междинни резултати от изследването показа на медиите доктор Георги Георгиев от Асоциация по инсулт и афазия.
" Годишно в България се записват 50 хиляди случая на инсулт, само че няма данни какъв брой от пациентите са наранени от афазия (загуба на диалект или усложнения с говора вследствие мозъчното увреждане), заяви доктор Георгиев.
– В света засегнатите от афазия вследствие на инсулт са 25-30%. В страната ни афазията се установи като заболяване, само че няма клинична пътека или механизъм за лекуване.
Пациентите и околните им даже не знаят кой експерт би могъл да помогне. А животът с афазия е доста сложен. Представете си, че сте заключен в себе си. Способността ни да поддържаме връзка е извънредно значима за хората.
Без нея се усещаме осакатени, пренебрегнати, затворени, изолирани и осъдени. Ето за какво хората с афазия са по-податливи към меланхолия. А за нас е необяснимо за какво тези хора са оставени без лекуване. “
Липсват данни какво се случва с пациентите, преживели инсулт, след изписването им от болничното заведение, изясни доктор Георгиев. Ето за какво Асоциацията по инсулт и афазия се ангажира с плана " Идентификация на непосрещнати потребности на претърпели инсулт и/или диагностицирани с афазия “.
" Целта ни е да проследим какво се случва с пациентите след изписването от болничното заведение, какво е ситуацията на тези хора в София и да го сравним с тези в страната.
Това става относително елементарно, тъй като в Банкя има три рехабилитационни центъра, в които всеки ден постъпват нови пациенти с инсулт и афазия от цялата страна. Така имаме достъп и до хората в страната.
Анкетираме и хората, които се обръщат към общинската компания за профилиран транспорт " Лозана “, която транспортира пациентите с инсулт до центровете за рехабилитация.
Доброволци, които ни оказват помощ да интервюираме пациентите, са учениците от 78 СУ " Христо Смирненски “ с профил рехабилитация.
Нашата последна цел е да установим непосрещнатите потребности на пациентите с инсулт и по какъв начин се трансформират тези потребности със всяка последваща година “, изяснява доктор Георги Гоергиев.
Същевременно създателите на плана са създали инструмент за проучване на непосрещнатите потребности, който да стане съображение за осъществяване на съответни политики на общинско ниво.
" Разкриваме някои скрити, даже неосъзнати потребности, да вземем за пример потребността от речева терапия и от психическа поддръжка и за пациентите, и за фамилиите, и за болногледачите.
От изследваните лица в страната единствено 35% са съумели сами да попълнят анкетните карти, което демонстрира, че доста дребен % от пациентите съумяват да се реинтегрират в обществото след инсулт и да си върнат естествения метод на живот.
В София 59% от получилите инсулт са попълнили сами анкетите и това евентуално се дължи на по-доброто лекуване на инсулти, както и на множеството благоприятни условия за съответна бърза здравна помощ. “
Д-р Георгиев обърна внимание, че в София 23% от случаите на инсулт са съпроводени от афазия.
В страната 10% от интервюираните са се самоопределили като имащи афазия, само че други 65% заявяват, че постоянно и във висока степен имат усложнен диалект, което е сигурна индикация, че имат афазия. Данните демонстрират, че пет % от интервюираните нямат информация какво е афазия.
6% от пострадалите в София не знаят какъв инсулт са имали – дали са имали мозъчен кръвоизлив, или е единствено задръстване на мозъчен съд (исхемичен инсулт). Това би трябвало да им е обяснено от лекарите, което приказва за голям недостиг от информация.
Статистиката демонстрира доста повече исхемични, в сравнение с хеморагични инсулти, а във връзка с тежестта на инсултите, в София повече са тежките инсулти. И тъй като го заявяват самите пациенти, това значи, че лекуването на инсулта в София е на положително ниво. 36 година е минималната възраст при приемане на инсулт в страната (данните са за интервюираните в проучването), а в София – 47 години. Максималната възраст е 74 година в страната и 81 година в столицата.
Средната възраст в страната е 56,7 година " Слязохме под 60-годишна възраст, а продължаваме да твърдим, че главната част от инсултите се получават при хора над 65. Средната преживяемост след инсулт е 4,46 години, на база междинните резултати от изследването. Убеден съм, че в случай че успеем да съберем 10 000 интервюирани с инсулт, ще има огромна разлика в преживяемостта и тя ще се усилва, написа zdrave.to.
Към този голям обществен и здравен проблем са насочили вниманието си от Асоциацията по инсулт и афазия. Тази пациентска организация работи по план “Идентификация на непосрещнати потребности на претърпели инсулт и/или афазия на територията на Столична община " по стратегия “Европа " на Столична община. Междинни резултати от изследването показа на медиите доктор Георги Георгиев от Асоциация по инсулт и афазия.
" Годишно в България се записват 50 хиляди случая на инсулт, само че няма данни какъв брой от пациентите са наранени от афазия (загуба на диалект или усложнения с говора вследствие мозъчното увреждане), заяви доктор Георгиев.
– В света засегнатите от афазия вследствие на инсулт са 25-30%. В страната ни афазията се установи като заболяване, само че няма клинична пътека или механизъм за лекуване.
Пациентите и околните им даже не знаят кой експерт би могъл да помогне. А животът с афазия е доста сложен. Представете си, че сте заключен в себе си. Способността ни да поддържаме връзка е извънредно значима за хората.
Без нея се усещаме осакатени, пренебрегнати, затворени, изолирани и осъдени. Ето за какво хората с афазия са по-податливи към меланхолия. А за нас е необяснимо за какво тези хора са оставени без лекуване. “
Липсват данни какво се случва с пациентите, преживели инсулт, след изписването им от болничното заведение, изясни доктор Георгиев. Ето за какво Асоциацията по инсулт и афазия се ангажира с плана " Идентификация на непосрещнати потребности на претърпели инсулт и/или диагностицирани с афазия “.
" Целта ни е да проследим какво се случва с пациентите след изписването от болничното заведение, какво е ситуацията на тези хора в София и да го сравним с тези в страната.
Това става относително елементарно, тъй като в Банкя има три рехабилитационни центъра, в които всеки ден постъпват нови пациенти с инсулт и афазия от цялата страна. Така имаме достъп и до хората в страната.
Анкетираме и хората, които се обръщат към общинската компания за профилиран транспорт " Лозана “, която транспортира пациентите с инсулт до центровете за рехабилитация.
Доброволци, които ни оказват помощ да интервюираме пациентите, са учениците от 78 СУ " Христо Смирненски “ с профил рехабилитация.
Нашата последна цел е да установим непосрещнатите потребности на пациентите с инсулт и по какъв начин се трансформират тези потребности със всяка последваща година “, изяснява доктор Георги Гоергиев.
Същевременно създателите на плана са създали инструмент за проучване на непосрещнатите потребности, който да стане съображение за осъществяване на съответни политики на общинско ниво.
" Разкриваме някои скрити, даже неосъзнати потребности, да вземем за пример потребността от речева терапия и от психическа поддръжка и за пациентите, и за фамилиите, и за болногледачите.
От изследваните лица в страната единствено 35% са съумели сами да попълнят анкетните карти, което демонстрира, че доста дребен % от пациентите съумяват да се реинтегрират в обществото след инсулт и да си върнат естествения метод на живот.
В София 59% от получилите инсулт са попълнили сами анкетите и това евентуално се дължи на по-доброто лекуване на инсулти, както и на множеството благоприятни условия за съответна бърза здравна помощ. “
Д-р Георгиев обърна внимание, че в София 23% от случаите на инсулт са съпроводени от афазия.
В страната 10% от интервюираните са се самоопределили като имащи афазия, само че други 65% заявяват, че постоянно и във висока степен имат усложнен диалект, което е сигурна индикация, че имат афазия. Данните демонстрират, че пет % от интервюираните нямат информация какво е афазия.
6% от пострадалите в София не знаят какъв инсулт са имали – дали са имали мозъчен кръвоизлив, или е единствено задръстване на мозъчен съд (исхемичен инсулт). Това би трябвало да им е обяснено от лекарите, което приказва за голям недостиг от информация.
Статистиката демонстрира доста повече исхемични, в сравнение с хеморагични инсулти, а във връзка с тежестта на инсултите, в София повече са тежките инсулти. И тъй като го заявяват самите пациенти, това значи, че лекуването на инсулта в София е на положително ниво. 36 година е минималната възраст при приемане на инсулт в страната (данните са за интервюираните в проучването), а в София – 47 години. Максималната възраст е 74 година в страната и 81 година в столицата.
Средната възраст в страната е 56,7 година " Слязохме под 60-годишна възраст, а продължаваме да твърдим, че главната част от инсултите се получават при хора над 65. Средната преживяемост след инсулт е 4,46 години, на база междинните резултати от изследването. Убеден съм, че в случай че успеем да съберем 10 000 интервюирани с инсулт, ще има огромна разлика в преживяемостта и тя ще се усилва, написа zdrave.to.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ