„Преброяване 2021“: На колко години българката става майка
Средната възраст, на която дамите у нас става майки за първи път е 27.5 години. Това демонстрират данните от Национален статистически институт от националното броене през 2021 година.
Сред младите на възраст до 29 години е максимален делът на тези, които още не са решили какъв брой деца желаят да имат (16.2%). „ Тези резултати в огромна степен подхождат на данните от настоящата демографска статистика и удостоверяват наклонността от последните години на непрестанно отсрочване на събитията, свързани с репродуктивното държание на младите “, регистрират от Национален статистически институт.
Резултатите от изследванията, провеждани през последните десетилетия, демонстрират, че двудетният модел на фамилията е пожеланият от хората в репродуктивна възраст у нас, заключват от Национален статистически институт. И през 2021 година преобладаващата част от мъжете и дамите считат, че фамилията би трябвало да има две деца – 63.3%. Този дял обаче е доста по-нисък спрямо 2011 година, когато за 75.3% от популацията в изследваните възрастови групи идеалът за семейство е включвал две деца.
На второ място в разпределението е мнението, че фамилията би трябвало да има три деца (17.1%), следвано от семейство с едно дете (7.9%). През 2021 година 9.4% от хората в репродуктивна възраст не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2.0% от хората.
Според данните на Национален статистически институт смяната в репродуктивния блян на мъжете и дамите в България през последните двадесет години е в положителна посока, като се има поради, че:
• усилва се делът на хората, съгласно които фамилията би трябвало да има три деца – от 11.8% през 2001 година на 17.1% през 2021 година;
• повече от два пъти понижава делът на мъжете и дамите с блян за семейство с едно де-те – от 19.8% до 7.9%;
• доста понижава делът на лицата, които смятат, че фамилията не би трябвало да има деца – от 3.2% до 0.3% през 2021 година.
Репродуктивни идеали през интервала 2001 – 2021 година
Национален статистически институт
Отчита се и съществено разминаване в репродуктивните настройки и идеали и тяхната реализация.
Основните изводи са следните:
• извънредно висок е делът на хората, които са без деца (17.8%) спрямо тези, които имат този блян (0.1%) или избират този модел на семейство (1.4%);
• доста по-голям е делът на хората, които остават с едно дете (31.9%) спрямо идеала за еднодетно семейство (6.9%) и искащите едно дете (13.5%);
• идеалът (64.7%) и желанието (64.3%) за две деца в фамилията, в действителност не се осъществят. Две деца имат 44.4% от хората над 45-годишна възраст;
• три деца е блян за 17.1%, репродуктивни планове за 13.9%, само че в действителност е осъществен от доста по-малък дял от хората в края на репродуктивния им интервал, единствено 4.7%.
Репродуктивни идеали, настройки и тяхната реализация измежду лицата на възраст 45 и повече години, 2021 година
Национален статистически институт
Нереализираните репродуктивни стремежи на българите слагат въпроса за аргументите това да се случи, регистрират още от института. Данните демонстрират, че водеща в структурата на аргументите за отвращение да имат (още едно) дете е неналичието на сътрудник (15.5%). По-често тя е посочвана от мъже (18.4%), в сравнение с от дами (11.1%). На второ място са финансовите аргументи (14.8%), надлежно за 14.3% от мъжете и 15.7% от дамите. За 13.6% от мъжете и 16.4% от дамите мечтаният брой деца е доближат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4.4% от лицата в репродуктивна възраст.
Национален статистически институт
Сред младите, на възраст 15 – 29 години, главните аргументи да нямат деца са неналичието на сътрудник (26.7%), „ не съм приключил образованието си “ (18.6%) и „ не се усещам подготвен да стана (отново) родител “ (10.4%). Тези резултати още веднъж удостоверяват заключението, което може да се направи въз основа на индикатори, изчислявани от настоящата демографска статистика, за отсрочване във времето на репродуктивните планове, проучват още от Национален статистически институт.
Сред хората на възраст 30 – 44 години главната причина, с цел да нямат (още едно) дете, е „ Финансови аргументи “ (17.8%), а директно след нея се подрежда „ Достигнали сме стремежи брой деца “ (17.3%). Немалък е делът и на хората, дали отговор, че нямат сътрудник (14.4%).
За хората в края на репродуктивната си възраст, над 45 години, главните аргументи са напредналата възраст (25.9%), достигнали са стремежи брой деца (19.0%), само че и финансови аргументи (14.0%).
Решението човек да стане родител е избор вследствие на комплициран развой на мотивация, който може да бъде повлиян от голям брой фактори. В по-голяма степен обаче той зависи от персоналните настройки и стремежи, взаимоотношението с близки, родственици, другари и сътрудници. В по-малка степен въздействие оказва и публичната среда и държавните политики за поощряване на раждаемостта. Значението на тези фактори във връзка с решението да имат (още едно) дете също е изследвано в границите на наблюдението.
Резултатите от проучването демонстрират, че най-често въздействие за вземането на решение да имат (още едно) дете оказват финансовото положение (14.7%), съществуването на подобаващ сътрудник (14.4%) и подобаващи жилищни условия (14.1%). Възможността да се споделят отговорностите с колегата в грижата за семейството би оказала влияние върху избора на 13.7% от хората, а съчетаването на фамилните и професионалните отговорности – на 12.2%. Непоколебими в избора си са 5.3% от хората.
Национален статистически институт
Изследвайки репродуктивното държание на мъжете и дамите в България, не би трябвало да се ограничаваме единствено до въпросите, свързани с раждането на (още едно) дете. Важни са и взаимоотношенията сред мъжете и дамите по отношение на развъждането на децата. Ето за какво в актуалното проучване е включен модул от въпроси, които разрешават разбор на главните аспекти от ежедневните грижи и действия, свързани с развъждането на деца на възраст до 14 години.
Резултатите демонстрират, че по-често майката е ангажирана с ежедневните действия и грижи за детето (хранене, къпане, приспиване), грижи, когато е болно, или оказва помощ на детето за образователни действия. В по-голяма степен споделени с бащата са игрите и разходките, както и задължението да се подкрепя (води, прибира, занимава допълнително) детето при осъществяването на извънучебни действия (спорт, език, изкуство и други).
Сред младите на възраст до 29 години е максимален делът на тези, които още не са решили какъв брой деца желаят да имат (16.2%). „ Тези резултати в огромна степен подхождат на данните от настоящата демографска статистика и удостоверяват наклонността от последните години на непрестанно отсрочване на събитията, свързани с репродуктивното държание на младите “, регистрират от Национален статистически институт.
Резултатите от изследванията, провеждани през последните десетилетия, демонстрират, че двудетният модел на фамилията е пожеланият от хората в репродуктивна възраст у нас, заключват от Национален статистически институт. И през 2021 година преобладаващата част от мъжете и дамите считат, че фамилията би трябвало да има две деца – 63.3%. Този дял обаче е доста по-нисък спрямо 2011 година, когато за 75.3% от популацията в изследваните възрастови групи идеалът за семейство е включвал две деца.
На второ място в разпределението е мнението, че фамилията би трябвало да има три деца (17.1%), следвано от семейство с едно дете (7.9%). През 2021 година 9.4% от хората в репродуктивна възраст не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2.0% от хората.
Според данните на Национален статистически институт смяната в репродуктивния блян на мъжете и дамите в България през последните двадесет години е в положителна посока, като се има поради, че:
• усилва се делът на хората, съгласно които фамилията би трябвало да има три деца – от 11.8% през 2001 година на 17.1% през 2021 година;
• повече от два пъти понижава делът на мъжете и дамите с блян за семейство с едно де-те – от 19.8% до 7.9%;
• доста понижава делът на лицата, които смятат, че фамилията не би трябвало да има деца – от 3.2% до 0.3% през 2021 година.
Репродуктивни идеали през интервала 2001 – 2021 година
Национален статистически институт
Отчита се и съществено разминаване в репродуктивните настройки и идеали и тяхната реализация.
Основните изводи са следните:
• извънредно висок е делът на хората, които са без деца (17.8%) спрямо тези, които имат този блян (0.1%) или избират този модел на семейство (1.4%);
• доста по-голям е делът на хората, които остават с едно дете (31.9%) спрямо идеала за еднодетно семейство (6.9%) и искащите едно дете (13.5%);
• идеалът (64.7%) и желанието (64.3%) за две деца в фамилията, в действителност не се осъществят. Две деца имат 44.4% от хората над 45-годишна възраст;
• три деца е блян за 17.1%, репродуктивни планове за 13.9%, само че в действителност е осъществен от доста по-малък дял от хората в края на репродуктивния им интервал, единствено 4.7%.
Репродуктивни идеали, настройки и тяхната реализация измежду лицата на възраст 45 и повече години, 2021 година
Национален статистически институт
Нереализираните репродуктивни стремежи на българите слагат въпроса за аргументите това да се случи, регистрират още от института. Данните демонстрират, че водеща в структурата на аргументите за отвращение да имат (още едно) дете е неналичието на сътрудник (15.5%). По-често тя е посочвана от мъже (18.4%), в сравнение с от дами (11.1%). На второ място са финансовите аргументи (14.8%), надлежно за 14.3% от мъжете и 15.7% от дамите. За 13.6% от мъжете и 16.4% от дамите мечтаният брой деца е доближат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4.4% от лицата в репродуктивна възраст.
Национален статистически институт
Сред младите, на възраст 15 – 29 години, главните аргументи да нямат деца са неналичието на сътрудник (26.7%), „ не съм приключил образованието си “ (18.6%) и „ не се усещам подготвен да стана (отново) родител “ (10.4%). Тези резултати още веднъж удостоверяват заключението, което може да се направи въз основа на индикатори, изчислявани от настоящата демографска статистика, за отсрочване във времето на репродуктивните планове, проучват още от Национален статистически институт.
Сред хората на възраст 30 – 44 години главната причина, с цел да нямат (още едно) дете, е „ Финансови аргументи “ (17.8%), а директно след нея се подрежда „ Достигнали сме стремежи брой деца “ (17.3%). Немалък е делът и на хората, дали отговор, че нямат сътрудник (14.4%).
За хората в края на репродуктивната си възраст, над 45 години, главните аргументи са напредналата възраст (25.9%), достигнали са стремежи брой деца (19.0%), само че и финансови аргументи (14.0%).
Решението човек да стане родител е избор вследствие на комплициран развой на мотивация, който може да бъде повлиян от голям брой фактори. В по-голяма степен обаче той зависи от персоналните настройки и стремежи, взаимоотношението с близки, родственици, другари и сътрудници. В по-малка степен въздействие оказва и публичната среда и държавните политики за поощряване на раждаемостта. Значението на тези фактори във връзка с решението да имат (още едно) дете също е изследвано в границите на наблюдението.
Резултатите от проучването демонстрират, че най-често въздействие за вземането на решение да имат (още едно) дете оказват финансовото положение (14.7%), съществуването на подобаващ сътрудник (14.4%) и подобаващи жилищни условия (14.1%). Възможността да се споделят отговорностите с колегата в грижата за семейството би оказала влияние върху избора на 13.7% от хората, а съчетаването на фамилните и професионалните отговорности – на 12.2%. Непоколебими в избора си са 5.3% от хората.
Национален статистически институт
Изследвайки репродуктивното държание на мъжете и дамите в България, не би трябвало да се ограничаваме единствено до въпросите, свързани с раждането на (още едно) дете. Важни са и взаимоотношенията сред мъжете и дамите по отношение на развъждането на децата. Ето за какво в актуалното проучване е включен модул от въпроси, които разрешават разбор на главните аспекти от ежедневните грижи и действия, свързани с развъждането на деца на възраст до 14 години.
Резултатите демонстрират, че по-често майката е ангажирана с ежедневните действия и грижи за детето (хранене, къпане, приспиване), грижи, когато е болно, или оказва помощ на детето за образователни действия. В по-голяма степен споделени с бащата са игрите и разходките, както и задължението да се подкрепя (води, прибира, занимава допълнително) детето при осъществяването на извънучебни действия (спорт, език, изкуство и други).
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ