Бензин и дизел поскъпват от началото на годината
Средната цена на петрола през май надвишава 73 $ за барел, което е с 20% повече по отношение на декември 2017 година
Напоследък международното търсене на необработен нефт надвишава предлагането и това е повода за покачването на цените. Наскоро обаче страните-членки на ОПЕК взеха решение за повишение на добива, което се чака да понижи повишаването и даже да способства за спад на цените. Това не значи автоматизирано, че същото ще се случи на българския пазар на дребно, защото тук въздействат спомагателни фактори.
Какви са трендовете на интернационалните пазари?
През последните 5 години цените на суровия нефт на интернационалните пазари се характеризират с огромни съмнения. През първата година от интервала (май 2013 година – август 2014 г.) те трайно са към или надвишават прага от 100 $ за барел. Най-високите стойности са достигнати през месеците август и септември 2013 година и юни 2014 година, когато приблизително надвишават 108 $ за барел. След това обаче те внезапно се намаляват и при започване на 2015 година са към този момент 47,11 $. Така през 2015 година цените спадат с 47,3% по отношение на миналата година, а през 2016 година следва нов спад – този път с 15,6% на годишна база.
Тенденцията се обръща при започване на 2016 година След януари, когато се доближава 5-годишно дъно от 29,78 $ за барел необработен нефт, цените стартират да се покачват. През 2017 година междинната цена нараства с 23,3% на годишна база. През първите 5 месеца на 2018 година, за които са налични данни, междинната цена е с 28,8% по-висока на годишна база по отношение на съответния интервал на 2017 година, а през месец май 2018 година цената доближава най-високата си стойност след ноември 2014 година Така конюнктурата на интернационалните пазари през последните месеци има принос за покачването на цените и на локалния пазар на дребно.
Факторите за това развиване са разнородни. На първо място, както при всяка друга пазарно търгувана суровина, цената се дефинира от съотношението сред търсенето и предлагането. Предлагането значително се дефинира от съглашението на страните от ОПЕК. През целия интервал производството им е под избраната граница от 32,5 млн. барела на ден, като последователно обаче добивите се усилват. От друга страна добивите в останалите страни-производители се покачват. Това се отнася най-много за Съединените щати, които добиват от ден на ден нефт от шисти и през 2013 година се трансформират в най-големия производител на необработен нефт в света, като резервират лидерската си позиция досега.
От друга страна повишеният рандеман разрешава на Съединените щати след 2011 година да се трансфорат в чист експортьор на нефт. Т.е. създаденото количество там надвишава търсеното. Най-големият вносител на нефт е Китай, където потреблението през 2016 година е било 12,38 млн. барела дневно при произвеждане от 4,87 млн. барела дневно. Тъй като запасите от обичайните източници в страната стартират да се изчерпват, там се подхващат вложения в по-нови технологии, както и в офшорни планове.
През първите 5 месеца на 2018 година обаче се следи намаление на производството от страните от ОПЕК, като значителен принос за това има Венецуела. Същевременно релативно постоянното показване на международната стопанска система резервира търсенето високо. В резултат от това се следи повишаване на цените на интернационалните пазари през последните месеци. Така междинната цена през май надвишава 73 $ за барел, което съставлява повишаване с 20% по отношение на цената през декември 2017 година
През юни обаче членовете на ОПЕК се споразумяха за повишение на добивите. Пазарните участници чакат повишаването да бъде с към 0,6 млн. барела дневно. Има индикации, че Саудитска Арабия и Русия ще усилят производството си с почти 1 млн. барела дневно в опит да възстановят част от изгубения си пазарен дял. Същевременно обаче тяхната цел е да поддържат пазарно равновесие, т.е. да не разрешат цената на петрола да се намали внезапно. И двете стопански системи са мощно подвластни от приходите от необработен нефт и природен газ. Например, в Саудитска Арабия през 2016 година 42% от брутния вътрешен артикул, 87% от приходите в държавния бюджет и 90% от приходите от експорт са от петролния бранш.
Междувременно обаче спирането на работата най-малко до края на юли на уреди за рандеман в Канада, чиито потенциал е почти 0,35 млн. барела дневно, може да ограничи първичния резултат от повишението на добива от ОПЕК. За момента то визира най-вече северноамериканския пазар, само че при по-продължително прекъсване резултатите ще се разпространят върху цените по целия свят.
Един доста значим фактор, който въздейства върху търсенето на необработен нефт сега, е комерсиалната война, която задейства президентът на Съединени американски щати – Доналд Тръмп. Митата върху вносни артикули от Китай, Европейския съюз, Канада и Мексико и реципрочните ограничения от тяхна страна се чака да забавят растежа на търговията и на международната стопанска система. Това ще повлияе отрицателно върху търсенето на първични материали и горива и ще забави растежа на цените им. От друга страна проблемите във Венецуела и Иран ще влияят негативно върху предлагането макар решението за по-големи добиви от ОПЕК.
Какво е положението на локалния пазар на дребно в България
Динамиката на цените на дребно обаче не следва тъкмо тази на суровината. Например, съгласно данни на уеб страницата fuelo.net през последните шест месеца междинната цена на бензин А95 на дребно се покачва с 18 стотинки на литър, което в релативно изражение е 8,7%. През същия интервал дизелът е поскъпнал с 20 стотинки на литър (9,6%), до момента в който природният газ (пропан бутан) е поевтинял с 4 стотинки (-3,8%).
Разликата сред цената на главната суровина и на крайните артикули зависи от голям брой фактори. Един от най-важните от тях, в тази ситуация на петрола, е данъчното облагане. При горивата се начислява налог върху добавената стойност, както при останалите потребителски артикули, само че също така и данък. Конкретно за безоловния бензин неговият размер е 71 стотинки на литър. Така при цена на дребно 2,26 лева за литър бензин А95 косвените налози са съвсем 1,09 лева на литър. Следователно 48% от цената на дребно на литър бензин се пада на налозите. При дизела акцизната ставка е 65 стотинки на литър. Така при цена на дребно 2,28 лева за литър 1,03 лева са за налози, което значи, че над 45% от цената се образува от данъчните отговорности към страната. При природния газ ставката е 34 стотинки на литър. При цена на дребно от 1,02 лева на литър Данък добавена стойност и акцизът са 51 стотинки, т.е. 50% от цената се образува от налозите. Това значи, че в действителност при настоящите цени приходите за бензиностанциите са надлежно 1,17 лева от литър бензин, 1,25 лева от литър дизел и 0,51 лева от литър пропан бутан, въпреки че потребителите заплащат доста по-високи цени за литър.
Друг фактор, който настоящо въздейства върху цените на горивата, е сезонността при потреблението им. През лятото търсенето се усилва по отношение на почивките, които изискват по-големи количества гориво за превоз до мечтаните дестинации. Това води до краткотрайно повишаване на цените.
Разбира се, една от главните движещи сили, както при болшинството бизнеси, е съществуването на конкурентен напън. При доставката на горива на дребно Комисията за защита на конкуренцията имаше съществени подозрения дали сред част от по-големите играчи на пазара няма картелно съглашение. Тези подозрения се базираха на политиката на шест от най-големите вериги, които по едно и също време променяха цените и на процедура ги поддържаха идентични. Комисия за защита на конкуренцията изследва публично пазара от 2012 година, а от март до юни 2016 година прави съответни процесуални дейности.
При такива условия всеобщият консуматор е кадърен независимо да си сформира мнение.
През март 2017 година следствието на Комисия за защита на конкуренцията е прекъснато. По този метод Комисията не съумява да събере задоволително безапелационни доказателства, тъй че да наложи ефикасни наказания върху хипотетичните причинители. Максималният размер на глобите е 10% от оборота, което за разследваните компании би означавало общи санкции за стотици милиони левове. Това съществено би намалило техните облаги и би послужило за образец освен за съответно засегнатите компании, само че като цяло за стопанската система.
Прегледът на цените на по-големите вериги сега демонстрира, че те се разграничават. Следователно поддържането на идентични цени понастоящем не се практикува. Например, при бензин А95 разликите са към 7 стотинки на литър, т.е. към 3%. Това, което също по този начин прави усещане е, че най-високите цени се изискват от същите тези вериги. Един от причините в поддръжка на по-високите цени е, че качеството на горивата в тях е по-високо и се продава тъкмо количеството, което се таксува. Това би означавало по-нисък разход на гориво на изминати 100 км от техните консуматори. Такова изказване обаче рядко намира удостоверение при публични инспекции.
Като цяло наклонността от началото на годината е бензинът и дизелът да нарастват, до момента в който цената на природния газ даже леко се намалява. Общото усещане, което доминира за българския пазар, е, че когато цената на суровия нефт се подвига на интернационалните пазари, тук цената на горивата се покачва по-бързо, до момента в който при спад на суровия нефт цените тук не се трансформират или се намаляват в доста по-малка степен. Текущата обстановка към този момент не удостоверява тази догадка. Предполагаемият картел обаче би могъл да е факторът, който най-вече способства за това дълготрайно потребителите да заплащат по-високи цени на горивата, в сравнение с при съществуването на същинска конкуренция.
Напоследък международното търсене на необработен нефт надвишава предлагането и това е повода за покачването на цените. Наскоро обаче страните-членки на ОПЕК взеха решение за повишение на добива, което се чака да понижи повишаването и даже да способства за спад на цените. Това не значи автоматизирано, че същото ще се случи на българския пазар на дребно, защото тук въздействат спомагателни фактори.
Какви са трендовете на интернационалните пазари?
През последните 5 години цените на суровия нефт на интернационалните пазари се характеризират с огромни съмнения. През първата година от интервала (май 2013 година – август 2014 г.) те трайно са към или надвишават прага от 100 $ за барел. Най-високите стойности са достигнати през месеците август и септември 2013 година и юни 2014 година, когато приблизително надвишават 108 $ за барел. След това обаче те внезапно се намаляват и при започване на 2015 година са към този момент 47,11 $. Така през 2015 година цените спадат с 47,3% по отношение на миналата година, а през 2016 година следва нов спад – този път с 15,6% на годишна база.
Тенденцията се обръща при започване на 2016 година След януари, когато се доближава 5-годишно дъно от 29,78 $ за барел необработен нефт, цените стартират да се покачват. През 2017 година междинната цена нараства с 23,3% на годишна база. През първите 5 месеца на 2018 година, за които са налични данни, междинната цена е с 28,8% по-висока на годишна база по отношение на съответния интервал на 2017 година, а през месец май 2018 година цената доближава най-високата си стойност след ноември 2014 година Така конюнктурата на интернационалните пазари през последните месеци има принос за покачването на цените и на локалния пазар на дребно.
Факторите за това развиване са разнородни. На първо място, както при всяка друга пазарно търгувана суровина, цената се дефинира от съотношението сред търсенето и предлагането. Предлагането значително се дефинира от съглашението на страните от ОПЕК. През целия интервал производството им е под избраната граница от 32,5 млн. барела на ден, като последователно обаче добивите се усилват. От друга страна добивите в останалите страни-производители се покачват. Това се отнася най-много за Съединените щати, които добиват от ден на ден нефт от шисти и през 2013 година се трансформират в най-големия производител на необработен нефт в света, като резервират лидерската си позиция досега.
От друга страна повишеният рандеман разрешава на Съединените щати след 2011 година да се трансфорат в чист експортьор на нефт. Т.е. създаденото количество там надвишава търсеното. Най-големият вносител на нефт е Китай, където потреблението през 2016 година е било 12,38 млн. барела дневно при произвеждане от 4,87 млн. барела дневно. Тъй като запасите от обичайните източници в страната стартират да се изчерпват, там се подхващат вложения в по-нови технологии, както и в офшорни планове.
През първите 5 месеца на 2018 година обаче се следи намаление на производството от страните от ОПЕК, като значителен принос за това има Венецуела. Същевременно релативно постоянното показване на международната стопанска система резервира търсенето високо. В резултат от това се следи повишаване на цените на интернационалните пазари през последните месеци. Така междинната цена през май надвишава 73 $ за барел, което съставлява повишаване с 20% по отношение на цената през декември 2017 година
През юни обаче членовете на ОПЕК се споразумяха за повишение на добивите. Пазарните участници чакат повишаването да бъде с към 0,6 млн. барела дневно. Има индикации, че Саудитска Арабия и Русия ще усилят производството си с почти 1 млн. барела дневно в опит да възстановят част от изгубения си пазарен дял. Същевременно обаче тяхната цел е да поддържат пазарно равновесие, т.е. да не разрешат цената на петрола да се намали внезапно. И двете стопански системи са мощно подвластни от приходите от необработен нефт и природен газ. Например, в Саудитска Арабия през 2016 година 42% от брутния вътрешен артикул, 87% от приходите в държавния бюджет и 90% от приходите от експорт са от петролния бранш.
Междувременно обаче спирането на работата най-малко до края на юли на уреди за рандеман в Канада, чиито потенциал е почти 0,35 млн. барела дневно, може да ограничи първичния резултат от повишението на добива от ОПЕК. За момента то визира най-вече северноамериканския пазар, само че при по-продължително прекъсване резултатите ще се разпространят върху цените по целия свят.
Един доста значим фактор, който въздейства върху търсенето на необработен нефт сега, е комерсиалната война, която задейства президентът на Съединени американски щати – Доналд Тръмп. Митата върху вносни артикули от Китай, Европейския съюз, Канада и Мексико и реципрочните ограничения от тяхна страна се чака да забавят растежа на търговията и на международната стопанска система. Това ще повлияе отрицателно върху търсенето на първични материали и горива и ще забави растежа на цените им. От друга страна проблемите във Венецуела и Иран ще влияят негативно върху предлагането макар решението за по-големи добиви от ОПЕК.
Какво е положението на локалния пазар на дребно в България
Динамиката на цените на дребно обаче не следва тъкмо тази на суровината. Например, съгласно данни на уеб страницата fuelo.net през последните шест месеца междинната цена на бензин А95 на дребно се покачва с 18 стотинки на литър, което в релативно изражение е 8,7%. През същия интервал дизелът е поскъпнал с 20 стотинки на литър (9,6%), до момента в който природният газ (пропан бутан) е поевтинял с 4 стотинки (-3,8%). Разликата сред цената на главната суровина и на крайните артикули зависи от голям брой фактори. Един от най-важните от тях, в тази ситуация на петрола, е данъчното облагане. При горивата се начислява налог върху добавената стойност, както при останалите потребителски артикули, само че също така и данък. Конкретно за безоловния бензин неговият размер е 71 стотинки на литър. Така при цена на дребно 2,26 лева за литър бензин А95 косвените налози са съвсем 1,09 лева на литър. Следователно 48% от цената на дребно на литър бензин се пада на налозите. При дизела акцизната ставка е 65 стотинки на литър. Така при цена на дребно 2,28 лева за литър 1,03 лева са за налози, което значи, че над 45% от цената се образува от данъчните отговорности към страната. При природния газ ставката е 34 стотинки на литър. При цена на дребно от 1,02 лева на литър Данък добавена стойност и акцизът са 51 стотинки, т.е. 50% от цената се образува от налозите. Това значи, че в действителност при настоящите цени приходите за бензиностанциите са надлежно 1,17 лева от литър бензин, 1,25 лева от литър дизел и 0,51 лева от литър пропан бутан, въпреки че потребителите заплащат доста по-високи цени за литър.
Друг фактор, който настоящо въздейства върху цените на горивата, е сезонността при потреблението им. През лятото търсенето се усилва по отношение на почивките, които изискват по-големи количества гориво за превоз до мечтаните дестинации. Това води до краткотрайно повишаване на цените.
Разбира се, една от главните движещи сили, както при болшинството бизнеси, е съществуването на конкурентен напън. При доставката на горива на дребно Комисията за защита на конкуренцията имаше съществени подозрения дали сред част от по-големите играчи на пазара няма картелно съглашение. Тези подозрения се базираха на политиката на шест от най-големите вериги, които по едно и също време променяха цените и на процедура ги поддържаха идентични. Комисия за защита на конкуренцията изследва публично пазара от 2012 година, а от март до юни 2016 година прави съответни процесуални дейности.
При такива условия всеобщият консуматор е кадърен независимо да си сформира мнение.
През март 2017 година следствието на Комисия за защита на конкуренцията е прекъснато. По този метод Комисията не съумява да събере задоволително безапелационни доказателства, тъй че да наложи ефикасни наказания върху хипотетичните причинители. Максималният размер на глобите е 10% от оборота, което за разследваните компании би означавало общи санкции за стотици милиони левове. Това съществено би намалило техните облаги и би послужило за образец освен за съответно засегнатите компании, само че като цяло за стопанската система.
Прегледът на цените на по-големите вериги сега демонстрира, че те се разграничават. Следователно поддържането на идентични цени понастоящем не се практикува. Например, при бензин А95 разликите са към 7 стотинки на литър, т.е. към 3%. Това, което също по този начин прави усещане е, че най-високите цени се изискват от същите тези вериги. Един от причините в поддръжка на по-високите цени е, че качеството на горивата в тях е по-високо и се продава тъкмо количеството, което се таксува. Това би означавало по-нисък разход на гориво на изминати 100 км от техните консуматори. Такова изказване обаче рядко намира удостоверение при публични инспекции.
Като цяло наклонността от началото на годината е бензинът и дизелът да нарастват, до момента в който цената на природния газ даже леко се намалява. Общото усещане, което доминира за българския пазар, е, че когато цената на суровия нефт се подвига на интернационалните пазари, тук цената на горивата се покачва по-бързо, до момента в който при спад на суровия нефт цените тук не се трансформират или се намаляват в доста по-малка степен. Текущата обстановка към този момент не удостоверява тази догадка. Предполагаемият картел обаче би могъл да е факторът, който най-вече способства за това дълготрайно потребителите да заплащат по-високи цени на горивата, в сравнение с при съществуването на същинска конкуренция.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ