Глобяват ни по средна скорост, но можем ли да вярваме на уредите?
Средната скорост към този момент ни глобява, само че знаем ли с какъв брой в действителност караме? Защо скоростомерът на колата и GPS-ът постоянно демонстрират разнообразни цифри и по какъв начин можем да сме сигурни, че не нарушаваме разпоредбите?
Скоростомерът на колата, индикаторът на GPS-а и таблата за скорост по основните столични булеварди. Една скорост – три разнообразни резултата. С автомобилния играч Румен Дунев екипът ни прави експеримент - по кое време скоростта е най-точна и по какъв начин да не попаднем в статистиката на тол камерите. Разлика виждаме през цялото време.
" Тук е 34, там е 40 км/ч ", демонстрира регистрираната стойност на другите уреди Румен Дунев. И изяснява, че когато е по-висока скоростта - разликата се натрупва.
GPS системите разчитат на сигнал от спътници и по тази причина в тунели или зони със слаб обсег постоянно въобще не работят. " Абсолютно разликата е 10 км в час, тъй като минаваме под тунел и се подвига. Вече разликата е към 5 км ", показва Дунев в опита на Нова.
На еднакъв и прав път GPS-ът нормално е по-точен. " GPS координатите се хващат в една повърхност и когато спускаме или се изкачваме - караме в хипотенузата на този фиктивен триъгълник, по-късо е дистанцията. Това също може да подведе водачите. По време на автомобилнo съревнование, когато се мери по GPS за точна езда има значение и качеството на самия телефон ", акцентира Дунев.
И последната част от нашият опит - към " Цариградско шосе ", с цел да забележим с какъв брой километра в час ще ни засекат осведомителните табели на Столичната община. " Има камери с невисок клас и ролята им е единствено да осведомят водачите, по тази причина не са толкоз точни и не са скъпи.
Тяхната роля е, в случай че някой минава с превишена скорост, лидерът да я види и да редуцира своята скорост ", изяснява Дунев.
Мобилните и тол камерите обаче засичат с най-голяма акуратност – макар че законът позволява дребна разлика в показанията. " Тя се взима въз основата на 3% неточност или разлика, тъй като всички други останали показания могат да бъдат оспорени в съда, защото всяко устройство позволява някаква неточност.
От всички тези фактори най-вече можем да разчитаме на скоростомера. За да бъде прецизен обаче, би трябвало да обърнем внимание на гумите и джантите. " С износването на гумите и намаляването на грайфера, както и със спадането на налагянето на гумата, динамичният диаметър на колелото става по-малък. Съответно действителната скорост ще е по-малка, което е в интерес на водачите, тъй като няма да надвишават скоростта. Ако се сложат по-високи гуми става противоположното, скоростта е доста по-голяма и тогава тези водачи могат да бъдат уязвими ", твърди автомобилният играч.
В последна сметка – скоростите може да се разминават, само че единствено едно число е решаващо: това, което вижда камерата.
Скоростомерът на колата, индикаторът на GPS-а и таблата за скорост по основните столични булеварди. Една скорост – три разнообразни резултата. С автомобилния играч Румен Дунев екипът ни прави експеримент - по кое време скоростта е най-точна и по какъв начин да не попаднем в статистиката на тол камерите. Разлика виждаме през цялото време.
" Тук е 34, там е 40 км/ч ", демонстрира регистрираната стойност на другите уреди Румен Дунев. И изяснява, че когато е по-висока скоростта - разликата се натрупва.
GPS системите разчитат на сигнал от спътници и по тази причина в тунели или зони със слаб обсег постоянно въобще не работят. " Абсолютно разликата е 10 км в час, тъй като минаваме под тунел и се подвига. Вече разликата е към 5 км ", показва Дунев в опита на Нова.
На еднакъв и прав път GPS-ът нормално е по-точен. " GPS координатите се хващат в една повърхност и когато спускаме или се изкачваме - караме в хипотенузата на този фиктивен триъгълник, по-късо е дистанцията. Това също може да подведе водачите. По време на автомобилнo съревнование, когато се мери по GPS за точна езда има значение и качеството на самия телефон ", акцентира Дунев.
И последната част от нашият опит - към " Цариградско шосе ", с цел да забележим с какъв брой километра в час ще ни засекат осведомителните табели на Столичната община. " Има камери с невисок клас и ролята им е единствено да осведомят водачите, по тази причина не са толкоз точни и не са скъпи.
Тяхната роля е, в случай че някой минава с превишена скорост, лидерът да я види и да редуцира своята скорост ", изяснява Дунев.
Мобилните и тол камерите обаче засичат с най-голяма акуратност – макар че законът позволява дребна разлика в показанията. " Тя се взима въз основата на 3% неточност или разлика, тъй като всички други останали показания могат да бъдат оспорени в съда, защото всяко устройство позволява някаква неточност.
От всички тези фактори най-вече можем да разчитаме на скоростомера. За да бъде прецизен обаче, би трябвало да обърнем внимание на гумите и джантите. " С износването на гумите и намаляването на грайфера, както и със спадането на налагянето на гумата, динамичният диаметър на колелото става по-малък. Съответно действителната скорост ще е по-малка, което е в интерес на водачите, тъй като няма да надвишават скоростта. Ако се сложат по-високи гуми става противоположното, скоростта е доста по-голяма и тогава тези водачи могат да бъдат уязвими ", твърди автомобилният играч.
В последна сметка – скоростите може да се разминават, само че единствено едно число е решаващо: това, което вижда камерата.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ