Повечето европейци работят под 40 часа седмично, а някои сектори естествено са премахнали един ден
Средната дълготрайност на работната седмица в Европейския съюз е 36 часа, само че сред обособените страни съществуват съществени разлики. Данни на Евростат разкриват, че България е измежду страните с най-дълго приблизително работно време в Европейски Съюз.
Българските служащи работят приблизително към 39 часа седмично, заемайки едно от челните места в Съюза по този индикатор. След България се подреждат Полша и Румъния с сходни стойности.
Едноличен водач, ненапълно изненадващо, е прилежаща Гърция, където съгласно формалните данни трудовата седмица е по-дълга. Там работещите отделят приблизително съвсем 40 часа седмично (39,8 часа) за осъществяване на трудовите си отговорности.
За съпоставяне, междинната работна седмица в Европейски Съюз е 36 часа. Любопитен факт е, че преди десетилетие (2014 година) тази стойност е с 1 час повече, т. е. 37. Данните демонстрират, че в границите на 10 години трудовото натоварване в Европа е намаляло леко.
Извън Европейския съюз обаче се следи тъкмо противоположната наклонност. В Турция работната седмица доближава приблизително 43 часа, а в Сърбия - 41 часа, което е доста повече от междинната стойност на страните от Блока.
Кои браншове работят най-вече?
Разглеждайки обособените стопански браншове, се вижда, че работещите в селското стопанство са с най-дълга работна седмица - приблизително 41 часа. След тях се подреждат заетите в минно-добивната и строителната промишлености, при които работното време също надвишава 38 часа.
Работодатели желаят да върнат чиновници в офиса, чиновници търсят отдалечена работа
IT промишлеността още веднъж е най-гъвкава по отношение на световните трендове
Диаметрално противоположни места в скалата намират работещите в региона на образованието, които отделят приблизително към 32 часа седмично за своите служебни задължения.
Сходно е натоварването и при работещите в областта на изкуствата и обществените услуги, надлежно 32,9 и 33,4 часа.
4-дневна работна седмица
В последните години в редица европейски страни се организират проби и пилотни планове, свързани с въвеждането на четиридневна работна седмица.
Такива опити са осъществени в Обединеното кралство, Германия, Португалия, Исландия, Франция и Испания. Все още обаче няма нито една страна в Европейски Съюз, която публично да е въвела съкратена работна седмица с по-малко часове във всички браншове.
Изключение прави Белгия, която през 2022 година стана първата европейска страна, въвела опцията чиновниците да работят 4 дни вместо 5. Седмичният брой отработени часове обаче остава и все още неизменен - чиновниците просто ги разпределят в по-дълги работни дни.
Токио желае 4-дневна работна седмица, с цел да смъкна купата от Япония за най-застаряващо население в света
От януари до юни страната записва 350 074 раждания, което е с 5,7% по-малко от същия интервал на 2023 година, съгласно Министерството на здравеопазването, труда и обществените грижи
Българските служащи работят приблизително към 39 часа седмично, заемайки едно от челните места в Съюза по този индикатор. След България се подреждат Полша и Румъния с сходни стойности.
Едноличен водач, ненапълно изненадващо, е прилежаща Гърция, където съгласно формалните данни трудовата седмица е по-дълга. Там работещите отделят приблизително съвсем 40 часа седмично (39,8 часа) за осъществяване на трудовите си отговорности.
За съпоставяне, междинната работна седмица в Европейски Съюз е 36 часа. Любопитен факт е, че преди десетилетие (2014 година) тази стойност е с 1 час повече, т. е. 37. Данните демонстрират, че в границите на 10 години трудовото натоварване в Европа е намаляло леко.
Извън Европейския съюз обаче се следи тъкмо противоположната наклонност. В Турция работната седмица доближава приблизително 43 часа, а в Сърбия - 41 часа, което е доста повече от междинната стойност на страните от Блока.
Кои браншове работят най-вече?
Разглеждайки обособените стопански браншове, се вижда, че работещите в селското стопанство са с най-дълга работна седмица - приблизително 41 часа. След тях се подреждат заетите в минно-добивната и строителната промишлености, при които работното време също надвишава 38 часа.
Работодатели желаят да върнат чиновници в офиса, чиновници търсят отдалечена работа
IT промишлеността още веднъж е най-гъвкава по отношение на световните трендове
Диаметрално противоположни места в скалата намират работещите в региона на образованието, които отделят приблизително към 32 часа седмично за своите служебни задължения.
Сходно е натоварването и при работещите в областта на изкуствата и обществените услуги, надлежно 32,9 и 33,4 часа.
4-дневна работна седмица
В последните години в редица европейски страни се организират проби и пилотни планове, свързани с въвеждането на четиридневна работна седмица.
Такива опити са осъществени в Обединеното кралство, Германия, Португалия, Исландия, Франция и Испания. Все още обаче няма нито една страна в Европейски Съюз, която публично да е въвела съкратена работна седмица с по-малко часове във всички браншове.
Изключение прави Белгия, която през 2022 година стана първата европейска страна, въвела опцията чиновниците да работят 4 дни вместо 5. Седмичният брой отработени часове обаче остава и все още неизменен - чиновниците просто ги разпределят в по-дълги работни дни.
Токио желае 4-дневна работна седмица, с цел да смъкна купата от Япония за най-застаряващо население в света
От януари до юни страната записва 350 074 раждания, което е с 5,7% по-малко от същия интервал на 2023 година, съгласно Министерството на здравеопазването, труда и обществените грижи
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ