В България продължителността на живота расте, но остава най-ниската в ЕС
Средната дълготрайност на живота в България от 1980 година насам непрекъснато нараства , само че остава най-ниската в Европейски Съюз. Това демонстрират данни, показани през днешния ден от Европейската комисия, оповестява Българска телеграфна агенция.
Испания регистрира най-висока междинна дълготрайност - 83,5 години, до момента в който у нас всекидневно хората живеят до 75-годишна възраст. Между 2000 и 2018 година продължителността на живота у нас е повишена с 3,1 години (най-малко в ЕС), а водеща в това отношение е Естония (нарастване с 8,4 години). За съпоставяне през 1980 година междинната дълготрайност на живота на българите е била 71,1 години (68,4 при мъжете и 73,9 при жените).
България, наред с Хърватия, Латвия, Литва и Румъния, регистрира дълготраен спад в броя на популацията в последните 30 години . За нашата страна, Гърция, Хърватия, Италия, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Румъния се чака това събитие да продължи до 2070 година. За 2018 година най-голям негативен приръст на популацията в Европейски Съюз бележат Латвия (-7,5 на 1000), България и Хърватия (- 7,1 на 1000).
Докато в множеството страни от Европейски Съюз популацията в земеделските региони гладко се усилва, у нас, в Литва, Латвия, Естония, Хърватия, Унгария и Португалия то понижава и се преселва към градовете. България е измежду дребното европейски страни, където се следи по-ниска безработица в градовете , в сравнение с в извънградските обитаеми места. В нашата страна, както и в Хърватия, Унгария, Португалия и Румъния, се регистрира едновременен спад в броя на популацията и на икономическата мощ в селските региони.
Испания регистрира най-висока междинна дълготрайност - 83,5 години, до момента в който у нас всекидневно хората живеят до 75-годишна възраст. Между 2000 и 2018 година продължителността на живота у нас е повишена с 3,1 години (най-малко в ЕС), а водеща в това отношение е Естония (нарастване с 8,4 години). За съпоставяне през 1980 година междинната дълготрайност на живота на българите е била 71,1 години (68,4 при мъжете и 73,9 при жените).
България, наред с Хърватия, Латвия, Литва и Румъния, регистрира дълготраен спад в броя на популацията в последните 30 години . За нашата страна, Гърция, Хърватия, Италия, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Румъния се чака това събитие да продължи до 2070 година. За 2018 година най-голям негативен приръст на популацията в Европейски Съюз бележат Латвия (-7,5 на 1000), България и Хърватия (- 7,1 на 1000).
Докато в множеството страни от Европейски Съюз популацията в земеделските региони гладко се усилва, у нас, в Литва, Латвия, Естония, Хърватия, Унгария и Португалия то понижава и се преселва към градовете. България е измежду дребното европейски страни, където се следи по-ниска безработица в градовете , в сравнение с в извънградските обитаеми места. В нашата страна, както и в Хърватия, Унгария, Португалия и Румъния, се регистрира едновременен спад в броя на популацията и на икономическата мощ в селските региони.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ