Полицаите получават двойно по-високи пенсии
Средната пенсия в България е достигнала 518,20 евро през първите три месеца на 2026 година, което е растеж от 43 евро по отношение на същия интервал на предходната година, когато е била 475,25 евро. Новите публични данни на Националния застрахователен институт (НОИ) обаче разкриват дълбока бездна сред другите категории възрастни хора в страната. Докато някогашните чиновници в бранш „ Сигурност “ получават приблизително по 941,38 евро, близо един милион българи в новата еврозона не престават да претърпяват с минимални суми, оповестяват от „ “.
Държавата като великодушен застраховател
Пенсиите на военните и служителите на реда остават доста над междинните равнища за страната, като разликата е над 80% в интерес на бранша за сигурност, или тъкмо 423,18 евро повече. Увеличението в тази категория за една година е двойно по-високо от всеобщото и възлиза на 86,05 евро. Наблюдава се и съществено противоречие по пол — мъжете, носили пагон, получават приблизително 956,12 евро, до момента в който дамите в същата система взимат надалеч по-малко — 753,75 евро.
Само 563 души от пенсионерите под пагон получават минимални размери (едва 0,7%), до момента в който при всеобщите пенсии за стаж и възраст този дял визира близо 35% от хората. Към края на март 2026 година общият брой на пенсионерите в бранш „ Сигурност “ е 80 680 души. Огромното болшинство от тях (95,9%) са се пенсионирали със разбъркан застрахователен стаж, а единствено 3186 души са напълно от първа категория труд. Личните пенсии за неработоспособност в този фонд са пренебрежимо малко — едвам 36 случая.
Причината за тези високи суми е извънредно високата осигурителна тежест, която страната поема в ролята си на застраховател за тези лица. За 2026 година общата вноска за бранш „ Сигурност “ е зашеметяващите 72,53% от прихода, до момента в който за общата администрация тя е 32,35%. Тези високи вноски, плащани от държавния бюджет върху високи брутни заплати, разумно водят до по-високи пенсии. Това е довело и до засилен интерес към пенсиониране в тези системи, като броят на новоотпуснатите пенсии в бранша е скочил с над 16% при започване на годината.
Оцеляване с минимални суми в еврозоната
На другия полюс на обществената стълбица се намират над 940 хиляди възрастни българи, които са принудени да живеят с минимални приходи. От тях тъкмо 528 807 души получават суми до 322,37 евро на месец. Делът на хората с минимални размери на главните си пенсии остава съвсем циментиран — през 2025 година той е бил 45,6%, а през актуалната година е 45,5%.
През първото тримесечие са отпуснати 27 616 нови пенсии, което е с 671 повече спрямо миналата година. От тях обаче едвам половината — 12 799, са за стаж и възраст, а единствено към 7000 души са съумели да се пенсионират при изискванията на цялостен стаж и възраст. За сметка на това 9915 от новите пенсии са за неработоспособност, а 1198 са обществени инвалидни пенсии.
Ръст на новите пенсии и ранно пенсиониране
Положителна наклонност е, че новите пенсии са със 112,54 евро по-високи по отношение на предходната година. През първото тримесечие техният междинен размер е 976,96 евро, до момента в който за същия интервал на 2025 година сумата е била равностойна на 864,42 евро. Основната причина за този скок от 13% е забележителното нарастване на средномесечния застрахователен приход за страната, който към този момент се пресмята на 976,96 евро.
В същото време обаче междинният самостоятелен коефициент на новоотпуснатите пенсии леко понижава — от 1,016 на 1,005. Това демонстрира, че новите пенсионери са се осигурявали на приходи, по-близки до междинните за страната, само че получават повече като безспорна стойност поради общото повдигане на заплатите в България.
Сериозен скок от 33% се регистрира при изменените пенсии (преизчислени по заявление за спомагателен стаж и доход). Техният междинен размер доближава 671,50 евро. В бранш „ Сигурност “ обаче преизчислените пенсии са достигнали рекордните 1325,14 евро спрямо към 960,61 евро година по-рано, което съставлява скок от близо 38%.
Данните на Национален осигурителен институт сочат още, че пораства броят на хората, които нямат нужния стаж и чакат да навършат 67 години, с цел да се пенсионират — тази алтернатива са употребили 3165 души, което е с хиляда повече от предходната година. Увеличават се и тези, които избират да излязат в пенсия една година по-рано с цената на доживотно понижено заплащане — това са създали 2514 души, на които не са им достигали приблизително 10,5 месеца до цялостната възраст. За първите три месеца на 2026 година страната е отделила общо 3,216 милиарда евро за пенсии, което е нарастване с 286 милиона евро по отношение на същия интервал на предходната година.
Държавата като великодушен застраховател
Пенсиите на военните и служителите на реда остават доста над междинните равнища за страната, като разликата е над 80% в интерес на бранша за сигурност, или тъкмо 423,18 евро повече. Увеличението в тази категория за една година е двойно по-високо от всеобщото и възлиза на 86,05 евро. Наблюдава се и съществено противоречие по пол — мъжете, носили пагон, получават приблизително 956,12 евро, до момента в който дамите в същата система взимат надалеч по-малко — 753,75 евро.
Само 563 души от пенсионерите под пагон получават минимални размери (едва 0,7%), до момента в който при всеобщите пенсии за стаж и възраст този дял визира близо 35% от хората. Към края на март 2026 година общият брой на пенсионерите в бранш „ Сигурност “ е 80 680 души. Огромното болшинство от тях (95,9%) са се пенсионирали със разбъркан застрахователен стаж, а единствено 3186 души са напълно от първа категория труд. Личните пенсии за неработоспособност в този фонд са пренебрежимо малко — едвам 36 случая.
Причината за тези високи суми е извънредно високата осигурителна тежест, която страната поема в ролята си на застраховател за тези лица. За 2026 година общата вноска за бранш „ Сигурност “ е зашеметяващите 72,53% от прихода, до момента в който за общата администрация тя е 32,35%. Тези високи вноски, плащани от държавния бюджет върху високи брутни заплати, разумно водят до по-високи пенсии. Това е довело и до засилен интерес към пенсиониране в тези системи, като броят на новоотпуснатите пенсии в бранша е скочил с над 16% при започване на годината.
Оцеляване с минимални суми в еврозоната
На другия полюс на обществената стълбица се намират над 940 хиляди възрастни българи, които са принудени да живеят с минимални приходи. От тях тъкмо 528 807 души получават суми до 322,37 евро на месец. Делът на хората с минимални размери на главните си пенсии остава съвсем циментиран — през 2025 година той е бил 45,6%, а през актуалната година е 45,5%.
През първото тримесечие са отпуснати 27 616 нови пенсии, което е с 671 повече спрямо миналата година. От тях обаче едвам половината — 12 799, са за стаж и възраст, а единствено към 7000 души са съумели да се пенсионират при изискванията на цялостен стаж и възраст. За сметка на това 9915 от новите пенсии са за неработоспособност, а 1198 са обществени инвалидни пенсии.
Ръст на новите пенсии и ранно пенсиониране
Положителна наклонност е, че новите пенсии са със 112,54 евро по-високи по отношение на предходната година. През първото тримесечие техният междинен размер е 976,96 евро, до момента в който за същия интервал на 2025 година сумата е била равностойна на 864,42 евро. Основната причина за този скок от 13% е забележителното нарастване на средномесечния застрахователен приход за страната, който към този момент се пресмята на 976,96 евро.
В същото време обаче междинният самостоятелен коефициент на новоотпуснатите пенсии леко понижава — от 1,016 на 1,005. Това демонстрира, че новите пенсионери са се осигурявали на приходи, по-близки до междинните за страната, само че получават повече като безспорна стойност поради общото повдигане на заплатите в България.
Сериозен скок от 33% се регистрира при изменените пенсии (преизчислени по заявление за спомагателен стаж и доход). Техният междинен размер доближава 671,50 евро. В бранш „ Сигурност “ обаче преизчислените пенсии са достигнали рекордните 1325,14 евро спрямо към 960,61 евро година по-рано, което съставлява скок от близо 38%.
Данните на Национален осигурителен институт сочат още, че пораства броят на хората, които нямат нужния стаж и чакат да навършат 67 години, с цел да се пенсионират — тази алтернатива са употребили 3165 души, което е с хиляда повече от предходната година. Увеличават се и тези, които избират да излязат в пенсия една година по-рано с цената на доживотно понижено заплащане — това са създали 2514 души, на които не са им достигали приблизително 10,5 месеца до цялостната възраст. За първите три месеца на 2026 година страната е отделила общо 3,216 милиарда евро за пенсии, което е нарастване с 286 милиона евро по отношение на същия интервал на предходната година.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ