Средиземно море е загубило 70% от водния си обем преди 5,5 милиона години
Средиземно море е изгубило 70% от водния си размер преди 5,5 милиона години, провокирано от свиване на Гибралтарския пролив, сочи изследване, представено от Българска телеграфна агенция.
Тесният морски проход, който разделя Испания от Мароко, играе основна роля в тази екосистема. Реките, които доставят Средиземноморието с прясна вода, са прекомерно малцина, с цел да компенсират изпарението на морска вода. Този дисбаланс се компенсира от обмена на вода сред Средиземно море и Атлантическия океан през пролива.
Стесняването на Гибралтарския пролив, случило сред 5,97 и 5,33 милиона години преди нашата епоха, в края на миоцена, се е дължало на придвижването на тектонски плочи. Това е лимитирало обмена на вода сред Средиземно море и Атлантическия океан, което е довело до централизация на соли в морето.
През първата фаза, траяла към 35 000 години, Средиземно море е било цялостно с вода, само че стесняването на Гибралтарския пролив малко е затруднило приключването на солена вода към Атлантическия океан. Това е довело до струпване на соли и го е направило по-солено. Втората фаза е била по-кратка - към 10 000 години. Тогава протокът се е затворил изцяло, а Средиземно море се е отделило от Атлантическия океан и обменът на вода с океана е спрял. Така на всички места са се натрупали соли и морето е пресъхнало, показват създателите на проучването.
Степента на намаляване на морското ниво по време на тази рецесия остава предмет на полемика. „ Според някои хипотези равнището на Средиземно море съвсем не е спаднало, а съгласно други морето на процедура се е изпразнило “, показва Джовани Алоязи, началник на изследването.
Смята се, че спадането на морското ниво е трансформирало и атмосферната циркулация над Средиземноморския басейн. Това е нараснало вулканичната интензивност в района. „ 70% от размера на Средиземно море съставлява голяма маса вода, която оказва напън върху литосферата “, изяснява откривателят. Когато това налягане се понижи от спадането на морското ниво, се улеснява образуването на магма, придвижваща се към повърхността. Това прави изригванията по-вероятни.
Изследването е оповестено в сп. Nature Communications.
