Държавата получи среден за грижата си за децата |
Среден (3.18) е общата оценка за работата на страната и институциите през 2021 година в грижата им за децата, съгласно мониторинговия отчет " Бележник: Какъв е междинният триумф на страната в грижата за децата? ". Днес НМД показа единадесетото му издание в София, а по-късно главните заключения и рекомендации бяха дискутирани на районни срещи в Русе, Варна, Силистра, Пловдив и Ямбол.
„ Вече 11 години оценяваме детските политики и за това време не помръднахме от оценка „ 3 “. Миналата година Националният статистически институт изнесе стряскащи данни –детското население в България е намаляло на половина от 1992 година. Ако имахме положителни политики, това нямаше да е по този начин. Вече трета година сме без тактика за детето, документ, който би трябвало да демонстрира какви да са тези политики, само че който падна жертва на дезинформацията и пропагандата “, сподели Георги Богданов, изпълнителен шеф на Национална мрежа за децата.
„ Има дълъг лист с наследени проблеми, които дружно би трябвало да решим. Предлагам да се създадат серия полемики, на които да обсъдим съответни проблеми, като се фокусираме върху положителни съществуващи практики, които да разтеглим на национално равнище “, добави Саня Саранович, заместник-представител на УНИЦЕФ в България.
„ Домакин на представянето на Бележник би трябвало да е държавното управление. Това е един от проблемите у нас – считаме, че не е главно обвързване на страната да пази правата на децата, а точно тя е тази, която би трябвало да подсигурява реализиране на цялостния капацитет на всяко дете и достъп до всички негови права… Моторът на измененията са гражданските организации “, отбеляза Ева Жечева, шеф в дирекция „ Права на детето “ към Омбудсмана на България.
Специални посетители на събитието бяха още депутатката от " Демократична България " Елисавета Белобрадова, която е и зам.-председател на обществената комисия в Народното събрание, депутатът от " Продължаваме промяната " Христо Симеонов, Георги Георгиев, ръководител на Столичен общински съвет, доктор Таня Андреева - консултант на министъра на опазването на здравето.
„ Бележник “ е единственият по рода си самостоятелен отчет, който прави оценка напредъка на държавните политики за деца посредством разбор, учреден на обстоятелства и данни, в 9 области: присъединяване на децата; богатство на децата; фамилна среда и различни грижи; протекция от всички форми на насилие; правораздаване за деца; ранно детско развитие; детско здраве; образование; спорт; просвета и свободно време. Той включва и съответни рекомендации за бъдещата работа на страната и институциите. Докладът е неповторим с това, че е проучвателен артикул, в който с изключение на заключения и рекомендации се събират статистически данни, които се отнасят до политиките за децата в деветте сфери.
Акцент в Бележник 2022 е тематиката за ръководство в рецесия и по какъв начин се отразиха пандемията от КОВИД-19, политическата рецесия през 2021 година, социално-икономическата обстановка и войната в Украйна върху системата за обществена протекция в България. Специално внимание е отделено и на Европейската детска гаранция като инструмент на Европейската комисия за премахване на поколенческата беднотия и повишение на благосъстоянието на децата.
Най-висока оценка за 2021 година получи област „ Образование “ - 3.65, а най-ниска – област „ Спорт, отдих и свободно време “ - 2.98.
Област „ Благосъстояние “
България е измежду страните с най-високи равнища на детска беднотия – всяко трето дете у нас (36.2% или 440 000 деца под 18-годишна възраст) живее в риск от беднотия и обществено изключване, демонстрират данните от Бележник 2022. Сред страните членки на Европейски Съюз само Румъния има по-високи равнища на беднотия и обществено изключване измежду децата (41.5%) при приблизително равнище за Европейски Съюз 24.2%.
1 от 10 деца живее в домакинство, в което нито един възрастен не работи, а бедността измежду безработните в страната е извънредно висока – 53%.
Област „ Семейна среда и различни грижи “
Продължиха бавните процеси на деинституционализация. Не бяха закрити последните четири огромни домове от остарял вид. Продължават систематичните проблеми, свързани с приемната грижа и осиновяването.
„ Резултатите не са оптимистични и аргументите се крият в това, че за българското общество фамилията не е скъпо. За нас, специалистите, първата задача е да възстановим полезността на фамилните връзки през фокуса на най-хубавия интерес на детето. Семейната среда е единствената, в която децата се развиват хармонично…Най-негативното е, че българската страна и институции разрешиха да се поляризират родно – приемно – осиновително семейство “, сподели Иванка Шалапатова, изпълнителен шеф на Фондация " За нашите деца ".
Област „ Детско здраве “
През 2021 година продължава да понижава броят на детските лекари в страната, е една от тревожните констатации в отчета. Общо 755 медици със компетентност „ Педиатрия “ са сключили контракт с Националната здравноосигурителна каса за м.г., което е със 117 по-малко спрямо 2020 година Намалява и броят на детските психиатри – през предходната година броят им към този момент е едвам 11 за цялата страна. Критичен е и дефицитът на медицински сестри, като най-тревожна е обстановката в областите Добрич и Видин.
През 2021 година обсегът при множеството ваксини е паднал за първи път под 90%, сочат данни от Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА).
„ Зад ниската оценка на област „ Детско здраве “ се крие отношението ни като общество към децата и това в каква степен не сме в положение да разпознаваме техния интерес и да го приоритизираме….Все още нямаме детска болница, която е нужна освен за децата на София, а да бъде център, който да задава стандарти, да основава фрагменти и политики в детското опазване на здравето. През 2021 нищо не се случи – всяка партия постави детската болница като значка на ревера си, само че нямаше дейности. Добрата вест е, че основаването на болница е залегнало в съдружното съглашение и се надяваме до края на годината да се направи разбор на детското опазване на здравето “, сподели Надежда Цекулова, шеф на стратегия " Кампании и връзки " в Български хелзинкски комитет.
Област „ Закрила от всички форми на принуждение “
Тревожен е и фактът, че се усилват сигналите за принуждение в фамилията, които са подадени на Националната телефонна линия за деца - през 2021 са получени 605 сигнала, до момента в който през 2020 броят им е бил 560. Увеличение се следи и при сигналите за принуждение в учебно заведение – през 2020 са подадени 13, а през 2021 година доближават 20.
„ Проблемът с насилието би трябвало да има редовно решение, което не е обект на една институция и на едно държавно управление. Трябва да станем страна с нулева толерантност към насилието - в страни, в които телесното наказване е неразрешено, насилието сред самите деца внезапно спада... Системата за протекция би трябвало да бъде реформирана незабавно, повтаряме го от 10 години. Това значи вложения в хората и задоволителни на брой обществени услуги, подобаващи за всяко дете “, сподели Мария Брестничка, шеф „ Развитие на мрежата “ в Национална мрежа за децата
Автори на Бележник 2022 са 30 специалисти от гражданските организации и 7 външни оценители. Чрез извършените анкети във образуването на оценките и рекомендациите се включиха и 160 деца, младежи, родители и експерти, както и децата -„ рапортьори " от Младежка мрежа „ Мегафон “.
Национална мрежа за децата е най-голямото българско обединяване на 135 цивилен организации и деятели, които работят в интерес на децата. Повече от 140 хиляди деца и над 76 хиляди фамилии годишно получават поддръжка от нашите организации и експерти.
„ Вече 11 години оценяваме детските политики и за това време не помръднахме от оценка „ 3 “. Миналата година Националният статистически институт изнесе стряскащи данни –детското население в България е намаляло на половина от 1992 година. Ако имахме положителни политики, това нямаше да е по този начин. Вече трета година сме без тактика за детето, документ, който би трябвало да демонстрира какви да са тези политики, само че който падна жертва на дезинформацията и пропагандата “, сподели Георги Богданов, изпълнителен шеф на Национална мрежа за децата.
„ Има дълъг лист с наследени проблеми, които дружно би трябвало да решим. Предлагам да се създадат серия полемики, на които да обсъдим съответни проблеми, като се фокусираме върху положителни съществуващи практики, които да разтеглим на национално равнище “, добави Саня Саранович, заместник-представител на УНИЦЕФ в България.
„ Домакин на представянето на Бележник би трябвало да е държавното управление. Това е един от проблемите у нас – считаме, че не е главно обвързване на страната да пази правата на децата, а точно тя е тази, която би трябвало да подсигурява реализиране на цялостния капацитет на всяко дете и достъп до всички негови права… Моторът на измененията са гражданските организации “, отбеляза Ева Жечева, шеф в дирекция „ Права на детето “ към Омбудсмана на България.
Специални посетители на събитието бяха още депутатката от " Демократична България " Елисавета Белобрадова, която е и зам.-председател на обществената комисия в Народното събрание, депутатът от " Продължаваме промяната " Христо Симеонов, Георги Георгиев, ръководител на Столичен общински съвет, доктор Таня Андреева - консултант на министъра на опазването на здравето.
„ Бележник “ е единственият по рода си самостоятелен отчет, който прави оценка напредъка на държавните политики за деца посредством разбор, учреден на обстоятелства и данни, в 9 области: присъединяване на децата; богатство на децата; фамилна среда и различни грижи; протекция от всички форми на насилие; правораздаване за деца; ранно детско развитие; детско здраве; образование; спорт; просвета и свободно време. Той включва и съответни рекомендации за бъдещата работа на страната и институциите. Докладът е неповторим с това, че е проучвателен артикул, в който с изключение на заключения и рекомендации се събират статистически данни, които се отнасят до политиките за децата в деветте сфери.
Акцент в Бележник 2022 е тематиката за ръководство в рецесия и по какъв начин се отразиха пандемията от КОВИД-19, политическата рецесия през 2021 година, социално-икономическата обстановка и войната в Украйна върху системата за обществена протекция в България. Специално внимание е отделено и на Европейската детска гаранция като инструмент на Европейската комисия за премахване на поколенческата беднотия и повишение на благосъстоянието на децата.
Най-висока оценка за 2021 година получи област „ Образование “ - 3.65, а най-ниска – област „ Спорт, отдих и свободно време “ - 2.98.
Област „ Благосъстояние “
България е измежду страните с най-високи равнища на детска беднотия – всяко трето дете у нас (36.2% или 440 000 деца под 18-годишна възраст) живее в риск от беднотия и обществено изключване, демонстрират данните от Бележник 2022. Сред страните членки на Европейски Съюз само Румъния има по-високи равнища на беднотия и обществено изключване измежду децата (41.5%) при приблизително равнище за Европейски Съюз 24.2%.
1 от 10 деца живее в домакинство, в което нито един възрастен не работи, а бедността измежду безработните в страната е извънредно висока – 53%.
Област „ Семейна среда и различни грижи “
Продължиха бавните процеси на деинституционализация. Не бяха закрити последните четири огромни домове от остарял вид. Продължават систематичните проблеми, свързани с приемната грижа и осиновяването.
„ Резултатите не са оптимистични и аргументите се крият в това, че за българското общество фамилията не е скъпо. За нас, специалистите, първата задача е да възстановим полезността на фамилните връзки през фокуса на най-хубавия интерес на детето. Семейната среда е единствената, в която децата се развиват хармонично…Най-негативното е, че българската страна и институции разрешиха да се поляризират родно – приемно – осиновително семейство “, сподели Иванка Шалапатова, изпълнителен шеф на Фондация " За нашите деца ".
Област „ Детско здраве “
През 2021 година продължава да понижава броят на детските лекари в страната, е една от тревожните констатации в отчета. Общо 755 медици със компетентност „ Педиатрия “ са сключили контракт с Националната здравноосигурителна каса за м.г., което е със 117 по-малко спрямо 2020 година Намалява и броят на детските психиатри – през предходната година броят им към този момент е едвам 11 за цялата страна. Критичен е и дефицитът на медицински сестри, като най-тревожна е обстановката в областите Добрич и Видин.
През 2021 година обсегът при множеството ваксини е паднал за първи път под 90%, сочат данни от Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА).
„ Зад ниската оценка на област „ Детско здраве “ се крие отношението ни като общество към децата и това в каква степен не сме в положение да разпознаваме техния интерес и да го приоритизираме….Все още нямаме детска болница, която е нужна освен за децата на София, а да бъде център, който да задава стандарти, да основава фрагменти и политики в детското опазване на здравето. През 2021 нищо не се случи – всяка партия постави детската болница като значка на ревера си, само че нямаше дейности. Добрата вест е, че основаването на болница е залегнало в съдружното съглашение и се надяваме до края на годината да се направи разбор на детското опазване на здравето “, сподели Надежда Цекулова, шеф на стратегия " Кампании и връзки " в Български хелзинкски комитет.
Област „ Закрила от всички форми на принуждение “
Тревожен е и фактът, че се усилват сигналите за принуждение в фамилията, които са подадени на Националната телефонна линия за деца - през 2021 са получени 605 сигнала, до момента в който през 2020 броят им е бил 560. Увеличение се следи и при сигналите за принуждение в учебно заведение – през 2020 са подадени 13, а през 2021 година доближават 20.
„ Проблемът с насилието би трябвало да има редовно решение, което не е обект на една институция и на едно държавно управление. Трябва да станем страна с нулева толерантност към насилието - в страни, в които телесното наказване е неразрешено, насилието сред самите деца внезапно спада... Системата за протекция би трябвало да бъде реформирана незабавно, повтаряме го от 10 години. Това значи вложения в хората и задоволителни на брой обществени услуги, подобаващи за всяко дете “, сподели Мария Брестничка, шеф „ Развитие на мрежата “ в Национална мрежа за децата
Автори на Бележник 2022 са 30 специалисти от гражданските организации и 7 външни оценители. Чрез извършените анкети във образуването на оценките и рекомендациите се включиха и 160 деца, младежи, родители и експерти, както и децата -„ рапортьори " от Младежка мрежа „ Мегафон “.
Национална мрежа за децата е най-голямото българско обединяване на 135 цивилен организации и деятели, които работят в интерес на децата. Повече от 140 хиляди деца и над 76 хиляди фамилии годишно получават поддръжка от нашите организации и експерти.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ