Средата на май е и пухчетата на тополите започват да

Средата на май е и пухчетата на тополите стартират да се навират в носовете ни, леко нарушавайки еуфорията от първия топъл, безоблачен месец. В залеза на майските дни кестените ронят бели цветчета, асфалтът мирише на влага, летните интуиции нахлуват в градските сърца и ето,че в идващия миг в пролетната сънливост на града проечава викът на зрелостниците, оповестяващ откъсването на още една група съзряващи от прегръдката на учебното заведение.

Броят до дванайсет и се гмурват в живота.

Предизвикват го. Покоряват го. Светът, който ги е мачкал с домашни, несподелени любови, предизвестия за изключване и контролни към този момент е в краката им. И те са подготвени да го затиснат с острите си токчета и сватбарските си чепици, тъй като към този момент са огромни и независими.

В илюзията на всеобщия зрелостник, че сложната част на живота е завършила и следват единствено победи и наслади, има прочут сексапил. Това е чарът на младостта, на неналичието на опит, на вярата. Посадена в хубавата българска традиция децата да се изпращат по житейските им пътища с празник и богата софра, тази заблуда израства в мотив за същински ваучър - с песни, танци, красиви облекла, искри в очите, че за какво не и с бутилка водка в кръвта.

В последна сметка човек няма безпределно доста балове в живота си, а от време на време се лимитира единствено с абитуриентския. В последните няколко години обаче, абитуриенските балове от гръмък празник, взеха да се трансформират в обществен феномен, който повдига някои въпроси.

Най-повърхностният от тях е въпросът за стила.

Наблюдавах някои изпращания на дванайсетокласници тази година и се убедих,че съчетаването на силиконови презрамки на сутиен с татуировка - надпис на елфически и пустулозни пъпки не излиза от мода. Също толкоз трайни са трендовете на червилата, по-светли от оранжевия загар и на цветовата приказност платиненоруса коса-тебеширенобели нокти-бонбонено-розова рокля.

Но какво пък, не можем да виним 18-годишно момиче, че не се облича като Кейт Мидълтън, нито даже като Амал Клуни. Ако модата към момента е в плен на чалгата, добре. Това може да предизвика моментно естетическо неспокойствие, само че нищо повече. Тревогата идва от другаде. Бесни физиономии с диви погледи се пулят от върха на големи машини и крещят " Живея, загивам, възкръсвам! " (реплика от гореспоменатия филм). Или беше " едно, две, три... "

Кръв, огън и пясък в едно, кючеци по маси, писъци от разголени девойки, които крещят " Ние към този момент вършим секс ", едно, две,три, светът е наш! Хвърляме бомба в сърцето му! И бомбата в действителност е хвърлена. Може би не е в сърцето, само че в културата. Немалка част от тези бъдещи хора са принудили родителите си да вземат заеми от банки, заеми от другари, да източат спестяванията си, с цел да може на бала да бъдат велики. Уви, величието не е в обилния тоалет и в скъпата кола и евентуално е напълно естествено това да не се схваща в тази възраст.

Защо родителите са склонни да потънат във финансови отговорности, с цел да може детето им да прекара една вечер, чувствайки се като стопанин на света? Вероятно заради същата причина, заради която купуват на първокласниците си смарт телефони - натискът на средата. Но ето още един въпрос, който ме вълнува: дали инвестицията в една луда нощ се изплаща с триумфи в живота? Дали увереността,че няма невъзможни неща, основава пълноценни хора или невротизирани младежи? Защото дано бъдем почтени - има невъзможни неща и това е напълно обикновено.

В последна сметка огромното учене стартира след завършването на учебно заведение.

И до момента в който огромна част от зрелостниците блажено охкат в махмурлука си в деня след бала, имам вяра, че някои от тях с облекчение се отърсват от суетата на огромния ден. И защото не съм обожател на обединяването под общ знаменател, считам, че е редно да споменем за самодейността на шепа сръбски деца, поета от Moto-Pfohe и подкрепена от БЧК в България #steniskanabala.

Отказът от безразсъден масраф по абитуриенския бал в поддръжка на абитуриентите-сираци е похвална освен тъй като възпитава в мисъл за другите, а и тъй като построява мост в културната пропаст, която баловете отварят. Защото танцуването на гюбеци върху кметско бюро не е закононарушение, само че е белег за погрешно разбиране на заниманието. Пък с претенцията за порастване, неизбежно върви и отговорността към обществото.

Затова насочвам зов: " Мили зрелостници, презирайте ни от висотата на шибидаха на наетата лимузина, само че апелирам ви, когато ви мине махмурлука, оправдайте заема на родителите си и станете гръбнака на обществото ни, тъй като в последна сметка - вие сте нашите деца ".

Инфо: www.webcafe.bg