Средата на ХІХ век била време на социални вълнения в

Средата на ХІХ век била време на обществени безредици в Япония. Династията на шогуните Токугава, управлявала страната повече от два века, почнала да се клати. В страната от ден на ден навлизало западно въздействие. Мнозина японци считали, че Япония би трябвало да се отвори към света. Това довело до спорове и сблъсъци сред поддръжници и противници на промените.

През 1835 г. се родило десетото дете в семейството на богатия земевладелец Хиджиката Йошиацу, което нарекли Тошидзо. Отначало момчето пособие в семейния бизнес – продавало лечебни компреси с билки, отглеждани от фамилията му. Светогледът на юношата бил мощно повлиян от видяното ритуално обществено сепуку, към което бил заставен млад самурай, съперник на промените. Това толкоз потресло Хиджиката Тошидзо, че той плачел с глас по време на изтезанието.

Младежът посветил цялото си свободно време на тренировки с меч. Той започна да навлиза в тази сложна просвета изначало без преподавател. Тогава брачният партньор на една от по-големите му сестри свързал Тошидзо с професионална школа, където майсторите признали невероятния гений на младия мъж. По-късно той дори съумял да сътвори собствен личен военен жанр – което по принцип е голямо достижение. В тази школа се срещнал с Кондо Исами, занаятчия на меча и твърд покровител на шогуната. С този човек Тошидзо тръгнал да пази висшата власт.

През 1863 година Кондо основал опълченския отряд „ Шинсенгуми “ за да пази чиновниците на шогуна в борбата срещу императора. Доволен от успехите им, шогунът със специфичен декрет назначил „ Шинсенгуми “ за публична военна полиция на Киото. В допълнение към отбраната на изключително значими лица и защитата на закона и реда, те се занимавали и с убийства на хора, които управляващите считали за рискови.

След известно време Кондо Исами отстранил съперниците си и станал единственият водач на „ Шинсенгуми “. В началото на 1865 година Хиджиката заел мястото на втори човек в отряда. Новият заместник-командир на първо място декларирал, че няма да търпи никакво отклоняване от строгия кодекс на достойнството и всички дезертьори и предатели ще бъдат принудени да се самоубият. Заради тези фрапантни ограничения Тошидзо получил прякора „ Демоничен заместник-командир “. Самият той следвал този кодекс докрай.

През 1867 година Хиджиката публично станал самурай и получил чин, подобаващ на офицер от шогунската войска. През 1868 година напрежението сред поддръжниците на шогуна, които защитавали вековния японски ред, и проимператорските сили, настояващи за реформа, достигнало върха си. Между двете фракции избухнал открит спор, получил името „ войната Босин “.

Естествено, „ Шинсенгуми “ застанали на страната на шогуна, но първата огромна борба приключила неособено добре – на 29 март 1868 година отрядът бил разрушен близо до град Кацунума. Но Кондо и Хиджиката съумели бързо да възстановят силите, и започнали да тренират.

На 26 април отрядът „ Шинсенгуми “ попаднал в засада и бил пленен от императорските войски. Кондо Исами незабавно бил изправен пред съд, защото точно „ Шинсенгуми “ били обвинени в убийството на Сакамото Рьома, видна фигура в проимператорските среди. Преди Хиджиката или някой различен да може да направи нещо, Кондо бил екзекутиран. Обзетият му от тъга заместител персонално управлявал построяването на мемориал в чест на своя пълководец.

След като станал лидер на „ Шинсенгуми “, Хиджиката персонално повел отряда срещу враговете на шогуна. Той бил наясно, че се бори на страната на губещите. В разговор със свой приятел, който оставил записки, новият пълководец на „ Шинсенгуми “ признал, че няма да спечелят тази война. Но според Хиджиката би било позорно да се наруши клетвата и „ би трябвало да се бием до последно, в името на нашата страна “.

На 6 май 1869 година Хиджиката персонално ръководел интервенция по залавянето на новия флагман на императорския флот, броненосеца „ Котецу “. Рано сутринта с отряда си той съумял да се качи на кораба. Обаче картечен огън покосил съвсем всички нападатели, като оживели единствено неколцина. С големи компликации Тошидзо съумял да се върне на своя транспортен съд и да достигне брега, където самураите съумели да се откъснат от враговете.

В края на май същата година, в битката при Футамата, Хиджиката командвал отряд от 230 души, който в продължение на шестнадесет часа спирал офанзивите на съвсем тройно по-многобройни императорски сили.

Статуя в Такахата Фудо, Хино, Токио. Снимка: Уикипедия

На 14 юни 1869 година, подготвяйки се за генерално стълкновение, Тошидзо повикал своя адютант и му връчил меча си, личната си фотография, няколко кичура коса, писмо и предсмъртно стихотворение. Тошидзо знаел, че тази борба ще бъде последната му, затова наредил тези неща да бъдат доставени на брачна половинка на най-голямата му сестра.

Битката при Хакодате на 20 юни 1869 година била последната от войната Босин. Последните войски на шогуна, общо три хиляди души, се сблъскали със 7-хилядна императорска войска. Хиджиката Тошидзо паднал, до момента в който водел воините си в самия център на борбата – пронизал го патрон, който раздробил гръбнака му. Командирът на „ Шинсенгуми “ умрял на място.

Изнесли тялото му от бойното поле и го погребали в незнайна околност.

След борбата при Хакодате войната Босин завършила. Оцелелите последователи на шогуната се предали на императорската войска. Япония най-сетне се обединила и започнали реформите на епохата „ Мейджи “.

През 1875 г. оцелелите ветерани от „ Шинсенгуми “ построили монумент на загиналите си приятели, където са изброени всичките им имена, започвайки с Кондо и Хиджиката. През 1994 година бил открит музей на Хиджиката Тошидзо.

„ Шинсенгуми “ са известни герои в съвременната японска известна просвета – филми, телевизионни сериали, комикси „ аниме “ и компютърни игри. Те биват показвани понякога като трагични герои, водещи безнадеждна война от чувство за дълг, или пък като безмилостни бойци в служба на тиранин. Но Хиджиката Тошидзо със своя меч „ катана “ постоянно се пробва да спре стоманените стъпки на неумолимото време.

–