Кометата Суифт-Тътъл, чийто останки ще гледаме до края на август
Средата на август, с изключение на извънредно високи температури, дава на астрономите още една доста приятна опция – среща с метеоритния дъжд Персей. Обикновено това е и една от най-хубавите дати за наблюдаването на метеори в небето. Времето също е повече от подобаващи, изключително откакто прохладните вечери са постоянно добре пристигнали. А това събитие е известно със основаването освен на високо количество метеори, само че от време на време и на огнени кълбета високо над планетата, като някои могат да се следят и с просто око. Обикновено стартът на този феномен стартира някъде в средата на юли, като продължава до края на август. Апогеят обаче е тъкмо някъде към средата на август.
Следователно сред 11-12 август можете да се насладите на едно звездно шоу напълно умерено. Наличието на 13% осветеност от луната може да затрудни гледането – най-малко това е мнението на специалистите, само че въпреки всичко няма цялостно благополучие, както сме чували. Персеидите се демонстрира в северното полукълбо на планетата и се следи от всички, които се намират на север от екватора. Смята се, че множеството метеори могат да се следят още към 10 часа вечерта, само че се предлага въпреки всичко да следите небето в цялостен мрак, а с цел да се случи това, рекомендациите за избиране на точка отвън града е повече от добра.
Замърсяването с нощна светлина към този момент е реалност за някои от по-големите градове. Смята се, че пикът ще се случи в часовете преди зазоряване на 12 август. Това значи, че сред 12 часа вечерта и 5 часа сутринта ще имате опция да откриете цялостната хубост на нощното небе. Ако изберете вярната локация – т.е. тази, където тъмнината е доста по-висока и няма по какъв начин рекламни билбордове или нощни светлини да пречат, можете да наблюдавате прекосяването на близо 100 метеора в час. Логично е, че няма да съумеете да видите всички, само че въпреки всичко е несъмнено, че ще видите един и може умерено да си пожелаете тъкмо това, което желаете. Експертите изясняват и още една добра тактика за зърването на галактическия спектакъл. Не се взирайте единствено в една точка, а се пробвайте да движите погледа си по звездната карта, като оставяте периферното зрение да записва придвижванията – това е най-хубавият и сигурен метод съгласно тях.
Противно на вярването, че това са метеори от самото съзвездие, намиращо се на хиляди светлинни години от нас, истината е, че това е феномен, който настава едвам, когато орбитата на Земята към Слънцето се пресича с орбитата на кометата и отломките, изхвърлени от опашката, изгарят в нашата атмосфера по време на навлизането. Самата комета, която основава този дъжд се назовава 109P/Swift-Tuttle и е кръстена на американските астрономи Луис Суифт и Хорас Тътъл, които я виждат още през далечната 1862 г. Три години по-късно италианския астроном Джовани Шчиапарели я разпознава и показва като комета, от района на Персей. Кометата Суифт-Тътъл прави една обиколка на слънчевата система в границите на 133 години. И най-вероятно се чудите по какъв начин всяка година по това време следим метеорен дъжд от нея, откакто явно не са минали толкоз години?
Отговорът е, че прекосяване през останките от опашката, които остават свободно в космоса. Ако се чудите по кое време последно човек е можел да види самата комета, като навлязла във вътрешния кръг на Соларната система, отговорът е 1992 година За страдание би трябвало да признаем, че в този живот никой различен няма да може да я види още веднъж при завръщането ѝ. Смята се, че идващото завръщане ще се случи през 2126 година. Поне оставаме с годишния метеорен душ, който постоянно изненадва прелестно феновете на астрономията. Има и едно забавно допускане, което някак си не можем да пропуснем.
Според някои откриватели, това е много огромна комета и се счита, че нейните нуклеарни ограничения са с размери от 26 километра на широчина. Според откривателите, това е комета с двойно по-голям размер от обекта, който се разрушава в Мексиканския залив и избива динозаврите. Може обаче да бъдете щастливи, че живеете в това време, тъй като в миналото астрономът Браян Марсдън е безапелационен, че при идващото посещаване на кометата, ударът ще бъде много съдбовен за планетата. Малко по-късно учените го карат да промени теорията си, като демонстрират, че е употребява доста неверни формули.
На този стадий, учените употребяват само и единствено държанието на кометата от 1862 година и това от 1737 година Можете да бъдете сигурни, че правенето на динамични калкулации върху обект, който може да се притегля от гравитацията, освен това освен на нашата планета, не е изключително елементарно занятие. Поне изчисленията демонстрират, че удар през 2126 не може да се случи. Обърнете внимание на скоростта на тази галактическа отломка – 58 километра в секунда и в случай че би трябвало да използваме обстоятелствата, това е към 150 пъти скоростта на звука.
Ударът най-вероятно ще бъде към 300 пъти по-силен от този, който заличава динозаврите преди повече от 65 милиона години. И тук идва занимателният факт – въпреки и силата на удара да бъде повече от свирепа, това няма да е краят. Според някоои откриватели, резултатът върху озоновия пласт ще бъде доста по-опасен, в сравнение с самият удар. И да, няма никакви шансове за оцеляване, откакто животът, какъвто го познаваме – бързо ще почине. На този стадий е ясно, че кометата ще премине на разстояние от 23 милиона километра или към 60 пъти дистанцията сред Земята и Луната.
И до момента в който ние не би трябвало да се тормозим, много астрономи са на мнение, че в границите на още 10 000 години ще има много мотиви за терзание, тъй като обръчът се стеснява в някакви интервали от време. Още по-лошата вест е, че при прекосяването около Слънцето, същата възпламенява своите газове и се ускорява в допълнение. Ако обичате да спите нощем и да мислите върху тези тематики, не бързайте да се успокоявате, учените от NASA са на мнение, че това е единствено един от обектите, с които се разминаваме всяка година.
Снимка: Wikipedia
Астронавтът Рон Гаран следи падаща звезда от същата комета през август от интернационална галактическа станция.
