Заради масови бягства: Еритрея не пусна своите футболисти за квалификациите за Мондиал 2026
Сред всички 211 членки на ФИФА, единствено една страна отхвърли присъединяване в квалификациите за Световното състезание 2026 – дребната африканска страна Еритрея. Решението й не бе подбудено от спортни или финансови аргументи, а от надълбоко политически боязън – боязън, че личният народен тим ще избяга в заточение.
През последните две десетилетия еритрейските футболисти нееднократно са употребявали интернационалните мачове като единствен късмет за бягство от родината си. Режимът в Еритрея, един от най-затворените и репресивни в света, подлага младежите на наложителна и постоянно безсрочна военна работа. За мнозина спортисти това е живот в несвобода, от който има единствено един излаз – емиграция.
Историята познава десетки сходни случаи. Националният тим отпътува за подготовка с 16 играчи, само че след гостуването се връщат едвам 10. Някои от футболистите търсят политическо леговище в страната-домакин, други изчезват по време на шампионатите, а трети молят за протекция от Организация на обединените нации.
Всяка такава преживелица еритрейските управляващи одобряват като акт на изменничество, а фамилиите на бегълците постоянно търпят последствия вкъщи.
Затова, когато през 2023 година Африканската футболна конфедерация разгласи началото на квалификациите за Мондиал 2026, Еритрея реши да не рискува. Страната публично се отдръпна, отменяйки първия си мач против Мароко. Така тя стана единствената страна в света, която не взе участие в квалификациите не по спортни, а по политически аргументи.
Решението на Асмара демонстрира какъв брой надълбоко е преплетен футболът с действителността на режима. Докато за множеството нации националният тим е знак на горделивост, за еритрейските управляващи той се е трансформирал в опасност – евентуален източник на „ бягства “.
Парадоксално, Еритрея пази не вратата си, а границите си.
И по този начин, до момента в който светът се готви за Мондиал 2026, една страна остава отвън терена – не тъй като няма играчи, а тъй като се опасява да ги пусне да играят.
През последните две десетилетия еритрейските футболисти нееднократно са употребявали интернационалните мачове като единствен късмет за бягство от родината си. Режимът в Еритрея, един от най-затворените и репресивни в света, подлага младежите на наложителна и постоянно безсрочна военна работа. За мнозина спортисти това е живот в несвобода, от който има единствено един излаз – емиграция.
Историята познава десетки сходни случаи. Националният тим отпътува за подготовка с 16 играчи, само че след гостуването се връщат едвам 10. Някои от футболистите търсят политическо леговище в страната-домакин, други изчезват по време на шампионатите, а трети молят за протекция от Организация на обединените нации.
Всяка такава преживелица еритрейските управляващи одобряват като акт на изменничество, а фамилиите на бегълците постоянно търпят последствия вкъщи.
Затова, когато през 2023 година Африканската футболна конфедерация разгласи началото на квалификациите за Мондиал 2026, Еритрея реши да не рискува. Страната публично се отдръпна, отменяйки първия си мач против Мароко. Така тя стана единствената страна в света, която не взе участие в квалификациите не по спортни, а по политически аргументи.
Решението на Асмара демонстрира какъв брой надълбоко е преплетен футболът с действителността на режима. Докато за множеството нации националният тим е знак на горделивост, за еритрейските управляващи той се е трансформирал в опасност – евентуален източник на „ бягства “.
Парадоксално, Еритрея пази не вратата си, а границите си.
И по този начин, до момента в който светът се готви за Мондиал 2026, една страна остава отвън терена – не тъй като няма играчи, а тъй като се опасява да ги пусне да играят.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ