Сред враговете на Рим в епохата на падането на империята

Сред враговете на Рим в епохата на рухването на империята най-често се загатват хуните и техният водач Атила, също вандалите и фамозното плячкосване на Рим през 455 година Но съюзът на немски племена, познати ни под общото наименование „ готи “, изиграл много по-забележима роля в историята на късната Античност и започващото Ранно Средновековие.

Готите пристигнали от север – множеството специалисти са съгласни, че се преселили от междуречието Висла-Одер в Черноморския район, откъдето почнали да нахлуват в римските земи. Русите, широкоплещести воини с дълги наметала и панталони въобще не приличали на жителите на Империята. А войнствеността и яростта, с които се сражавали, се трансформирали в неприятна изненада за бранителите на римските граници.

В Рим дълго време подценявали северните чужденци, а когато те почнали да нахлуват в земите на Истрия, Мизия и Тракия, било към този момент прекомерно късно.

Типичните черти на племенната система били потребни за варварите: при нужда всички мъже, способни да носят оръжие, подлежали на готовност и се сражавали в отряди, състоящи се от роднини и съседи. Готите, както и другите германци, нямали класическо схващане за дисциплинираност или верен военен строй – само че, с цел да поддържат бойния дух, вождовете им произнасяли войнствени речи и давали богати пиршества, а самите воини полагали клетва да се бият до дъно, още повече, че при бягство срамът падал не само върху беглеца, но и върху целия му жанр.

През първите десетилетия на войните с Рим в основата на готската армия била пехотата: те се построявали в плътна затворена групировка, като вождът и доближените му воини се сражавали в челните редици, демонстрирайки своята героизъм и храброст. Обичайните оръжия на готския пехотинец били кръговиден щит с изпъкнала междинна част – „ умбон “, дълго копие – „ контос “, дълъг меч – „ спата “ или „ скрамасакс “, както и дротици – копия за мятане. С течение на времето измежду готите се популяризирали доспехите – плетени ризници и пластинчати брони, постоянно плячкосани от римляните. Шлемовете също се трансформирали в непрекъснат признак на готските воини, а не в предмет на лукса, наличен единствено за вожда и неговите доближени.

Въобще, в лицето на готите римляните се сблъскали с твърдоглав и безмилостен зложелател. Тази немска пехота ловко се сражавала в плътна групировка, поддържайки подвижност и дисциплина, което прекомерно изненадвало римските военачалници – освен това самостоятелните качества на воините постоянно били много по-високи от тези на легионерите.

При защита готите постоянно употребявали спонтанни укрепления от свързани посред им каруци. В настъплението образували „ фулк “ – затворена групировка на правилото на фалангата, след което хвърляли дротици и пускали в ход дълги копия. Подобна тактичност внезапно контрастирала с обичайната визия за военните умения на варварите – римляните считали, че, както и другите варвари, те били мощни единствено в първата си гневна офанзива, само че не били в състояние да се борят в „ вярна “ (затворена) групировка.

Оказало се обаче, че към края на ІV век методът на деяние на готската пехота не бил прекомерно друг от този на римската – чиито легиони по това време към този момент били единствено бледа сянка на онази могъща военна машина, която в миналото била покорила целия прочут свят.

В същото време кавалерията на готите, изключително на гревтунгите (остготите или източните готи), се оказала доста по-ефективна от римската кавалерия. През ІV век те основали и развили своя лична традиция в организацията и тактиката на конния строй – което изиграло доста значима роля в историята на цяла Европа. Без да познават стремената, готите се научили ловко да ръководят конете, употребявайки бич, шпори, а понякога и единствено краката си.

В по-старо време малобройните, но умели немски конници се сражавали с едноръчни копия, прикривайки лявата си страна с щитове. Но готската конница се формирала под въздействието на сарматите – най-известните конници от онази ера, които употребявали огромното двуръчно копие „ контос “. В допълнение към тези дълги кавалерийски копия, готските конници употребявали метателно копие „ дротик “, които хвърляли против врага и по този начин разстройвали отбраната му.

Въз основа на особеностите на въоръжението се формирали две съществени тактически схеми на кавалерията в багра. Първата се състояла в своевременен съдбоносен удар с плътна маса конници, който трябвало да реши резултата от борбата. Привидната елементарност на такава техника обаче е лъжлива: командирът на конницата трябвало да избере идеалния миг и място на офанзивата, която да разсече защитата на съперника – а от самите ездачи се претендирали забележителна храброст и способност да поддържат компактен военен строй в синхрон с другарите си.

Изображение на готски бойци на Мисория на Теодосий I, направен през 388 година Добре се виждат готските щитове и копия. Снимка: Уикипедия

Вторият тактически прийом била класическата конна битка до безсилие, когато кавалеристите провеждали няколко офанзиви, като ту отстъпвали, ту нападали още веднъж. Така те единствено подготвяли или подкрепяли пехотната офанзива, борейки се с конницата на врага или обхващайки фланговете му.

Върхът на славата на готската конница с основание може да се счита битката при Адрианопол през 378 година Таранният удар на готската конница под командването на Алатей и Сафракс, които се врязали в редиците на римляните, решил резултата от сражението. И ако за военната машина на Рим Адрианопол бил страшна злополука, то славата на готите тепърва изгрявала.

Така за малко повече от 100 години готите населили Западна Европа и се трансформирали в същинските гробокопачи на Римската империя.

Нищо обаче на тоя свят не трае постоянно: след още един век остготското царство било унищожено. А вестготите (западните готи), заселили се в Пиренеите, през 711-713 година благодарение на локалната антихристиянска диаспора били изтласкани от арабите на север в каменистата Астурия, откъдето почнали великата епопея на християнската Реконкиста.