Лети във времето, а не отлита
Сред учредителите съзираме имената на Пейо Яворов, Теодор Траянов, Иван Андрейчин
Трудно е да се даде определение за нещо, което лети, а не отлита и, което съчетава звукописи с необяснима и многолика изразност. Труден е всеки опит да се дефинира нещо по този начин безкрайно и толкоз неопределимо. В този смисъл словото на българските писатели е невероятно да бъде побрано в един или в няколко тома единствено, но и по този начин кратко, то звучи като небесна симфония. Антологията, отдадена на 105 годишнината от основаването на Съюза на българските писатели и събрана в два тома /поезия и проза/, обрисува в задоволителна степен панорамата на родната ни литература за едно столетие, белязано от войни, преврати, въстания, подеми и погроми. Една гледка в никакъв случай не може да включи всички елементи, само че е относително цялостна картина, успяваща да засити и сетивата, и страстите. А мотивът за тази антология е знаков – Съюзът на българските писатели празнува първата петица от своето второ столетие. Сякаш не е по този начин далечен в предишното оня 8 септември на 1913 година, когато няколко писатели, покрусени от протичащото се в България след Междусъюзническата война, основават съдружие за отбрана на българското слово.
Сред учредителите съзираме имената на Пейо Яворов, Теодор Траянов, Иван Андрейчин, Стоян Дринов, Никола Ракитин, Димитър Подвързачов, Добри Немиров, Стилиян Чилингиров, Георги Райчев… Почетни членове на сдружението стават Стоян Михайловски, проф. Иван Шишманов, проф. Александър Теодоров – Балан, доктор Кръстьо Кръстев, Тодор Страшимиров, Тодор Влайков… За почетен ръководител на Съюза на българските писатели е определен Иван Вазов.
И няма да сгрешим, в случай че кажем, че десетилетия наред това съдружие сплотява най-даровитите създатели на словото. Макар и с разнообразни политически възгледи, те са неотклонни бранители на отечествените идеали. Жестоко е, че надарени поети и писатели стават жертви на войни и братоубийствени стълкновения. Страната на убитите поети – и с това име е позната България. А лого на Съюз на българските писатели е Простреляният Пегас. Дано се поучим от тази окървавена историята! Дано!
Посветеният на поезията първи том от Антологията е онасловен “Пеещо дърво ”. Тази метафора, пристигнала от стихотворение на поетесата Невена Стефанова, като че ли най-пространно озарява събирателния облик на лирическото изкуство, въодушевило и вдъхновяващо стотици български създатели на изящната книжовност. В “Пеещо дърво ” читателят ще откри “Борба ” на Ботев, “Българският език ” на Вазов, “Арменци ” на Яворов, “Потомка ” на Багряна, “Конници ” на Фурнаджиев, “Към родината ” на Далчев, “Вяра ” на Вапцаров… Ще прочете лирически откровения от Пенчо П. Славейков и Кирил Христов, Димитър Бояджиев и Теодор Траянов, Мара Белчева и Дора Габе, Людмил Стоянов и Змей Горянин, Димчо Дебелянов и Христо Смирненски, Гео Милев и Ламар, Александър Геров и Радой Ралин, Блага Димитрова и Валери Петров, Веселин Ханчев и Андрей Германов, Владимир Башев и Павел Матев, Георги Джагаров и Пеньо Пенев, Слав Хр. Караславов и Евтим Евтимов…
Вторият том, отдаден на българската прозаичност, нарекохме “Иде ли? ”, тъй като стартира с незабравимия роман на Иван Вазов и тъй като въпросът му не е заглушен и до през днешния ден. Не питаме ли за какво към момента се бави това, което толкоз дълго чакаме и което все не идва? В този том са събрани брилянтни фрагменти от произведения на Елин Пелин и Йордан Йовков, Асен Златаров и Михаил Арнаудов, Добри Немиров и Димитър Талев, Димитър Димов и Павел Вежинов, Константин Петканов и Светослав Минков, Чавдар Мутафов и Вера Мутафчиева, Емилиян Станев и Чудомир, Константин Константинов и Николай Хайтов, Рашко Сугарев и Георги Марковски…
Крепи ни вярата, че сме създали още една крачка към единението на по този начин грубо разделяната от непознати и от свои българска литература.
Надяваме се, че сме съумели в задоволителна степен да покажем актуалната ни художествена книжовност с нейните създатели, втъкали вечно своите ориси в ориста на България.
Съюзът на писателите стана на 105 години
Двутомна антология събира над 700 дейци на българското слово
По мотив 105-годишнината на Съюза на българските писатели издателство “Български публицист ” издаде двутомна антология, събрала над 700 дейци на българското слово – поети, белетристи, есеисти, които са били членове на организацията от нейното основаване през 1913 година до през днешния ден. Въпреки разделянето в писателската колегия след 1990 година, в общия подтекст за представителност на литературното завещание се реализира естетика – гласовете на писателите от всички идейни и естетически течения се сплотяват в името на българското. В предговора към двете книги ръководителят на Съюз на българските писатели Боян Ангелов изяснява задачата на появяването на двутомника. Официалната премиера пред необятна аудитория ще бъде на 29 ноември от 18.00 ч. в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий ”.
Трудно е да се даде определение за нещо, което лети, а не отлита и, което съчетава звукописи с необяснима и многолика изразност. Труден е всеки опит да се дефинира нещо по този начин безкрайно и толкоз неопределимо. В този смисъл словото на българските писатели е невероятно да бъде побрано в един или в няколко тома единствено, но и по този начин кратко, то звучи като небесна симфония. Антологията, отдадена на 105 годишнината от основаването на Съюза на българските писатели и събрана в два тома /поезия и проза/, обрисува в задоволителна степен панорамата на родната ни литература за едно столетие, белязано от войни, преврати, въстания, подеми и погроми. Една гледка в никакъв случай не може да включи всички елементи, само че е относително цялостна картина, успяваща да засити и сетивата, и страстите. А мотивът за тази антология е знаков – Съюзът на българските писатели празнува първата петица от своето второ столетие. Сякаш не е по този начин далечен в предишното оня 8 септември на 1913 година, когато няколко писатели, покрусени от протичащото се в България след Междусъюзническата война, основават съдружие за отбрана на българското слово.
Сред учредителите съзираме имената на Пейо Яворов, Теодор Траянов, Иван Андрейчин, Стоян Дринов, Никола Ракитин, Димитър Подвързачов, Добри Немиров, Стилиян Чилингиров, Георги Райчев… Почетни членове на сдружението стават Стоян Михайловски, проф. Иван Шишманов, проф. Александър Теодоров – Балан, доктор Кръстьо Кръстев, Тодор Страшимиров, Тодор Влайков… За почетен ръководител на Съюза на българските писатели е определен Иван Вазов.
И няма да сгрешим, в случай че кажем, че десетилетия наред това съдружие сплотява най-даровитите създатели на словото. Макар и с разнообразни политически възгледи, те са неотклонни бранители на отечествените идеали. Жестоко е, че надарени поети и писатели стават жертви на войни и братоубийствени стълкновения. Страната на убитите поети – и с това име е позната България. А лого на Съюз на българските писатели е Простреляният Пегас. Дано се поучим от тази окървавена историята! Дано!
Посветеният на поезията първи том от Антологията е онасловен “Пеещо дърво ”. Тази метафора, пристигнала от стихотворение на поетесата Невена Стефанова, като че ли най-пространно озарява събирателния облик на лирическото изкуство, въодушевило и вдъхновяващо стотици български създатели на изящната книжовност. В “Пеещо дърво ” читателят ще откри “Борба ” на Ботев, “Българският език ” на Вазов, “Арменци ” на Яворов, “Потомка ” на Багряна, “Конници ” на Фурнаджиев, “Към родината ” на Далчев, “Вяра ” на Вапцаров… Ще прочете лирически откровения от Пенчо П. Славейков и Кирил Христов, Димитър Бояджиев и Теодор Траянов, Мара Белчева и Дора Габе, Людмил Стоянов и Змей Горянин, Димчо Дебелянов и Христо Смирненски, Гео Милев и Ламар, Александър Геров и Радой Ралин, Блага Димитрова и Валери Петров, Веселин Ханчев и Андрей Германов, Владимир Башев и Павел Матев, Георги Джагаров и Пеньо Пенев, Слав Хр. Караславов и Евтим Евтимов…
Вторият том, отдаден на българската прозаичност, нарекохме “Иде ли? ”, тъй като стартира с незабравимия роман на Иван Вазов и тъй като въпросът му не е заглушен и до през днешния ден. Не питаме ли за какво към момента се бави това, което толкоз дълго чакаме и което все не идва? В този том са събрани брилянтни фрагменти от произведения на Елин Пелин и Йордан Йовков, Асен Златаров и Михаил Арнаудов, Добри Немиров и Димитър Талев, Димитър Димов и Павел Вежинов, Константин Петканов и Светослав Минков, Чавдар Мутафов и Вера Мутафчиева, Емилиян Станев и Чудомир, Константин Константинов и Николай Хайтов, Рашко Сугарев и Георги Марковски…
Крепи ни вярата, че сме създали още една крачка към единението на по този начин грубо разделяната от непознати и от свои българска литература.
Надяваме се, че сме съумели в задоволителна степен да покажем актуалната ни художествена книжовност с нейните създатели, втъкали вечно своите ориси в ориста на България.
Съюзът на писателите стана на 105 години
Двутомна антология събира над 700 дейци на българското слово
По мотив 105-годишнината на Съюза на българските писатели издателство “Български публицист ” издаде двутомна антология, събрала над 700 дейци на българското слово – поети, белетристи, есеисти, които са били членове на организацията от нейното основаване през 1913 година до през днешния ден. Въпреки разделянето в писателската колегия след 1990 година, в общия подтекст за представителност на литературното завещание се реализира естетика – гласовете на писателите от всички идейни и естетически течения се сплотяват в името на българското. В предговора към двете книги ръководителят на Съюз на българските писатели Боян Ангелов изяснява задачата на появяването на двутомника. Официалната премиера пред необятна аудитория ще бъде на 29 ноември от 18.00 ч. в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ