Български поети и писатели, обезсмъртили Възкресението
Сред тях са: Иван Вазов, Пейо Яворов, Димитър Подвързачов, Елисавета Багряна, Никола Ракитин, Константин Илиев.
Иван Вазов написа стихотворението " Великден ", в което акцентира значимостта на Христовата всеотдайност.
Великден
Христос възкръсна!
Из гроба тъмни
той мрака пръсна:
пред нас да съмне.
Мъжът, детето
в този момент се радват,
играй небето,
трепери пъкълът.
Да пейм, тайфа!
Великден през днешния ден е!
Цял свят умря:
Христос възкресе!
Вазов е създател и на описа от 1903 година " Великденско разсъждение ".
Друг изявен български създател, който написа за Възкресението, е Пейо Яворов. Произведението е написано в прозаичност и е оповестено във вестник " Свобода или гибел " на 6 април 1903 година
Част от творчеството на Пейо Крачолов е и поемата " Великден ", отдадена на брата на създателя Атанас.
Великден
На брат ми Атанас
Един — и втори удар в безмълвието нощно…
Задружно проехтяват църковните камбани
и светла новина се носи; повтаря я всемощно
разбуденото ехтене в намръщени балкани
и тласка я нагоре към небеса бездънни.
Нощ мрачна оживява — церемониалност я цялостни
и диалект я оглася свръхземен и невнятен:
души безгрижни като че ли, специалност безкрайна,
невидими към бога молитвата си загадка
възнасят — и обхождат простора необхватен.
Звънят, ехтят камбани… На всеки удар нови
с по някой спомен сладостен отеква памет будна:
сърце за момент не помни тъгата, що го трови,
и трепетно заслушва се в приказката чудна
за минало детинство, за дните невъзвратни
на младите очаквания и сънищата златни
и вярата наивна… по кое време тече живота
нехайно и щастливо под бащин покрив благи,
по кое време несгоди още не са ни поразили
и впрегнали догробно на черен труд в хомота.
Пред погледа възкръсват, минуват като живи
ред облици и скъпи, близки на душата:
ту остарял татко, захласнат в мечтания щастливи,
ласкаещ блага рожба, ту майката богатствата,
загледана в хлапака, ту братя и сестрици,
ту радостна тайфа от палави връстници —
рояк птички повилнели — в игрите, смеховете;
ту русокъдра дружка… и две очи засмени,
и две странички нежни — божурчета червени,
на млада, ранна пролет най-любавото цвете…
Честито, свидно детство — цъфтяща, парадайс котловина,
останала надалеч зад пасажера утруден;
от стихия като че ли носен, той бърже я отмина
и през днешния ден на вятъра гледа зад себе си изумен,
напразно… А пред него — белей се път неизвестен,
а мръщи се над него и хоризонт безконечен —
и боязън несъзнателен постоянно смущава му душата:
че слънце го изгаря, а сянка не съзира,
че фурия го настига, а завет не намира,
нито сателит някой — да си даде ръката…
В по-ново време в именита се трансформира драмата на Константин Илиев " Великденско вино ". Тя споделя за един от Великдените на Поп Кръстю след залавянето на Левски. Свещеникът е считан за изменник на Апостола и по тази причина никой не отива на работа в поверения му храм. Поп Кръстю е изпълнен с терзания и те проличават в монолога му от " Великденско вино ".
Драмата излиза през 1979 година и е поставяна неведнъж на българска сцена. Съвременна нейна режисура се номинирана за премиите " Аскеер " 2017. Авторът на " Великденско вино " Константин Илиев получи премия за Цялостен принос към театралното изкуство " Аскеер 2017
Успелите
Иван Вазов написа стихотворението " Великден ", в което акцентира значимостта на Христовата всеотдайност.
Великден
Христос възкръсна!
Из гроба тъмни
той мрака пръсна:
пред нас да съмне.
Мъжът, детето
в този момент се радват,
играй небето,
трепери пъкълът.
Да пейм, тайфа!
Великден през днешния ден е!
Цял свят умря:
Христос възкресе!
Вазов е създател и на описа от 1903 година " Великденско разсъждение ".
Друг изявен български създател, който написа за Възкресението, е Пейо Яворов. Произведението е написано в прозаичност и е оповестено във вестник " Свобода или гибел " на 6 април 1903 година
Част от творчеството на Пейо Крачолов е и поемата " Великден ", отдадена на брата на създателя Атанас.
Великден
На брат ми Атанас
Един — и втори удар в безмълвието нощно…
Задружно проехтяват църковните камбани
и светла новина се носи; повтаря я всемощно
разбуденото ехтене в намръщени балкани
и тласка я нагоре към небеса бездънни.
Нощ мрачна оживява — церемониалност я цялостни
и диалект я оглася свръхземен и невнятен:
души безгрижни като че ли, специалност безкрайна,
невидими към бога молитвата си загадка
възнасят — и обхождат простора необхватен.
Звънят, ехтят камбани… На всеки удар нови
с по някой спомен сладостен отеква памет будна:
сърце за момент не помни тъгата, що го трови,
и трепетно заслушва се в приказката чудна
за минало детинство, за дните невъзвратни
на младите очаквания и сънищата златни
и вярата наивна… по кое време тече живота
нехайно и щастливо под бащин покрив благи,
по кое време несгоди още не са ни поразили
и впрегнали догробно на черен труд в хомота.
Пред погледа възкръсват, минуват като живи
ред облици и скъпи, близки на душата:
ту остарял татко, захласнат в мечтания щастливи,
ласкаещ блага рожба, ту майката богатствата,
загледана в хлапака, ту братя и сестрици,
ту радостна тайфа от палави връстници —
рояк птички повилнели — в игрите, смеховете;
ту русокъдра дружка… и две очи засмени,
и две странички нежни — божурчета червени,
на млада, ранна пролет най-любавото цвете…
Честито, свидно детство — цъфтяща, парадайс котловина,
останала надалеч зад пасажера утруден;
от стихия като че ли носен, той бърже я отмина
и през днешния ден на вятъра гледа зад себе си изумен,
напразно… А пред него — белей се път неизвестен,
а мръщи се над него и хоризонт безконечен —
и боязън несъзнателен постоянно смущава му душата:
че слънце го изгаря, а сянка не съзира,
че фурия го настига, а завет не намира,
нито сателит някой — да си даде ръката…
В по-ново време в именита се трансформира драмата на Константин Илиев " Великденско вино ". Тя споделя за един от Великдените на Поп Кръстю след залавянето на Левски. Свещеникът е считан за изменник на Апостола и по тази причина никой не отива на работа в поверения му храм. Поп Кръстю е изпълнен с терзания и те проличават в монолога му от " Великденско вино ".
Драмата излиза през 1979 година и е поставяна неведнъж на българска сцена. Съвременна нейна режисура се номинирана за премиите " Аскеер " 2017. Авторът на " Великденско вино " Константин Илиев получи премия за Цялостен принос към театралното изкуство " Аскеер 2017
Успелите
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ